Определение № 1971 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. А., срещу определение № 63/29.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д. №567/2027г. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено определение № 877/11.10.2024г. по гр.д. № 1400/2024г. на Районен съд Силистра за прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 ГПК поради на разрешаването на повдигнатия правен спор със сила на присъдено нещо. Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че предметът на двете дела е различен, предходното е по иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но диспозитивът на решението по първото дело не съдържа произнасяне по чл. 23 ЗПК, нито засяга въпроса за дължимостта на чистата стойност на кредита. По изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение. В приложеното изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1.„Налице ли е идентичност в спорния предмет по две дела, обуславяща приложението на чл. 299 ГПК, в хипотеза, в която основанието на спорното право и заявеното в петитума на исковата молба искане са различни в двете сравнявани дела?“; 2. „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение?“; Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №19/23.03.2021г. на ВКС по т.д. №437/2020г., 1 т.о., опр. № 425/10.02.2023г. по к.т.д.№876/2024г. на ВКС, 2 т.о. и ТР №1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК. Ответницата по частната жалба – Ж. И. С. не изразява становище по същата и не е подала отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на РС – Силистра за прекратяване на производството по делото. Съдът е бил сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Ж. И. С. за осъждане на ответницата да заплати сумата от 4500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 13909552 от 26.09.2016 г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и за законна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 19.08.2024 г. в размер на 886,23 лв., ведно със законната лихва върху главницата, като е приел, че е налице основанието по чл. 299, ал.2 ГПК, тъй като повдигнатият правен спор е разрешен със сила на присъдено нещо. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като извърши проверка на допустимостта на частната жалба, с която е сезиран, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключени са от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 278, ал.4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. В случая производството е спор за вземания по договор за потребителски кредит, т.е. като претенция срещу потребител съгласно чл. 113 ГПК делото се разглежда като гражданско, но са предявени два обективно съединени иска / за главница за сумата от 4500 лв. и за лихва – за 886,23 лв./, т.е. за суми под 5000 лв., поради което е под прага за касационно обжалване по граждански дела. Посочването в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Предвид гореизложените мотиви частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски не се следват на частния жалбоподател, а от ответницата не е заявено искане за присъждане на такива за настоящото производство. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,