Определение № 401 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 652/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. О. З., допълнена с молба на назначения му от съда по реда на чл. 95, ал. 2 ГПК процесуален представител адв. Т. П., срещу определение № 272715 от 11.08.2021 г. по въззивно ч. гр. д. № 4078/2021 г. на Софийски градски съд.

С обжалваното определение състав на въззивния съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане от 09.01.2020 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 57501/2019 г. за връщане на исковата молба с вх. № 2025749 от 09.10.2019 г. в частта, с която Г. З. е поискал, по отношение на А. И. В., да бъде обявен за нищожен НА № .., том .., рег. № ..., дело ... от ... г. За да остави жалбата без уважение, въззивният съд се е мотивирал с това, че законът не урежда самостоятелен иск за установяване нищожността на нотариалните удостоверявания, извън хипотезата на чл. 576 ГПК, като се е позовал и на съдебна практика.

Касаторът поддържа становище за незаконосъобразност на горепосоченото определение и излага съображения за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Позовава се на противоречие с решение № 257/23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г., IV г. о. и ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, при поставени въпроси както следва:

• „Може ли съдът, без да се е произнесъл по направено изрично искане от ищеца за предоставяне на правна помощ, да му указва да отстрани допуснати нередовности на искова молба, да приема личните му изявления в тази връзка и да се произнася по тях?“;

• „Длъжен ли е въззивният съд да осигури прилагането на процесуалния закон в частното въззивно производство, независимо от личните изявления на ищеца за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт?“.

Като съобрази данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира следното:

Въпросът относно постъпване на жалбата в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е разрешен с влязло в сила определение № 176 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3501/2022 г. на Софийски апелативен съд. Същата е подадена от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано по искова молба с петитум за прогласяване нищожността на нотариален акт за учредяване на втора по ред ипотека върху собствен на ищеца имот и обявяване договора за заем с ответницата за нищожен. В същата е обективирана молба за освобождаване от държавни такси и разноски по делото, както и за предоставяне на правна помощ.

С определение от 03.06.2016 г. по гр. д. № 9018/2016 г. на Софийския районен съд ищецът е освободен от държавна такса, а исковата му молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. Впоследствие с определение по същото дело производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд.

В молба от 26.11.2018 г. ищецът отново е напомнил на съда за отправеното искане за предоставяне на правна помощ, което не е разгледано. С определение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 11558/2018 г. Софийският градски съд е прекратил производството в една негова част /която не е предмет на настоящото производство/ и е дал указания лично до ищеца за уточняване на исковата претенция в останалата ѝ част.Съобразявайки разясненията в постъпилата впоследствие молба, с определение от 11.03.2019 г. по същото дело Софийският градски съд приема,че същото е подсъдно на Софийския районен съд, като в мотивите си е изложил съображения за процесуалната недопустимост на претенцията.Последвало е постановяване на разпореждането от 09.01.2020 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 57501/2019 г. за връщане на исковата молба в частта ѝ,с която се иска обявяване нищожността на нотариалния акт № 29 от 2008 г., потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Като съобрази изложеното,Върховен касационен съд намира ,че е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1 т.1 ГПК по първия формулиран въпрос.При констатирани нередовности,налагащи уточнение на искането, отстраняване несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба и пр. съдът не може да върне исковата молба поради неотстраняването им, без да се е произнесъл по направено изрично искане на ищеца за предоставяне на правна помощ – в този смисъл определение № 495/09.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4787/2015 г., І г. о. Съгласно установената практика на ВКС в решение № 257/23.09.2013 г. по гр. д. № 7/2013 г., IV г.о., непроизнасянето на съда по отправено искане за правна помощ е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановения съдебен акт

Въззивното определение е постановено в противоречие с горецитираната установена съдебна практика,което обосновава допускането му до касационно обжалване и неговата отмяна. В случая съдът е пристъпил към връщане на исковата молба, без да се произнесе по молбите на ищеца за предоставяне на правна помощ поради липса на парични средства да ангажира адвокат и юридически познания за надлежно отстраняване на констатираните нередовности.Служебен адвокат е определен по реда на ЗПП на един по-късен етап от развитието на делото, едва в хода на обжалване на прекратителното определение.

Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за основателна. Съгласно приетото в ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, в производството по частна жалба съдът има задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. С оглед на това съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. С оглед на това делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се предостави възможност за уточняване на исковата претенция от назначения от съда процесуален представител на ищеца.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,