Определение № 1264 от 05.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 182/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото М. Т. П. против решение № 542/26.08.2024г. по в.т.д. № 362/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 545/24.01.2023г. по гр.д. № 2484/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му с правна квалификация чл.79, ал.1, пр. второ, вр. с чл.82 ЗЗД и чл.82, ал.1 ЗПФИ срещу „Обединена Българска Банка“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за сума в размер на 12 800 евро претендирана частично от пълния размер от 283 840 евро, представляваща претърпяна имуществена вреда, под формата на пропуснати ползи, в следствие на неизпълнение от страна на ответника на договорни задължения по договор за инвестиционно обслужване от 20.09.2017г., сключен между страните, във връзка с уведомяване на ищеца за възможност за участие в корпоративно събитие на „Дойче Луфтханза“ АГ към 23.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.03.2022г. до окончателното плащане. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК. Сочи, че в настоящия случай, в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд не е обсъдил всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, направени във въззивната жалба, не е извършил цялостна и самостоятелна преценка на ангажираните от страните доказателбства и не е изложил собствени мотиви. В грубо нарушение на процесуалния закон въззивният съд изцяло е игнорирал посочените в жалбата доказателства по делото, от които по безспорен начин се установявало, че датата за плащане не е била неизвестна /или посочената 1800-01-01/, а е датата 05.10.2021г., както и оплакването за безкритично и в нарушение на чл.172 ГПК възприемане на свидетелските показания на заинтересования свидетел-служител на ответника. Посочва се, че от представеното уведомление от ОББ и извършените плащания от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 05.10.2021г. ставало ясно, че датата на плащане при упражнена Опция 1 не е неизвестна, а е датата 05.10.2021г. На 05.10.2021г. в интервала между 11:19 ч. и 11:33 ч. служителите на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД са извършили плащанията за седемте клиента на банката, които са упражнили опцията и това се установило от представените от самия ответник в последното открито съдебно заседание пред СГС писмени доказателства - имейли до клиентите. Също така счита, че съдът е изложил вътрешно противоречиви мотиви и е тълкувал по изопачен начин заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Решаващият състав механично се е позовал на заключението, без да прецени, че констатациите и изводите в същото всъщност подкрепят не възприетото от него в решението, а тезата на ищеца за изпратено му от ответника формално, неадекватно и невярно по отношение на датата за плащане съобщение. От друга страна, съдът без основание изцяло пренебрегнал показанията на свидетеля П.. Поддържа, че от показанията на този незаинтересован от изхода на делото свидетел и от начина, по който той е бил уведомен за процесното корпоративно събитие от обслужващата го банка, се установило какви са т. нар. добри практики в конкретния бранш и се наложил логичният извод, че ответникът, в качеството си на инвестиционен посредник, не е действал в съответствие с тях при изпълнение на задължението си спрямо ищеца да му предостави подходяща, точна и ясна информация. Същевременно касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие е материалния закон /чл.302 ТЗ/ и е необосновано. Решаващият състав на САС е разрешил въпроса относно съдържанието на понятието „грижата на добър търговец“ в противоречие с практиката на ВКС. В заключение се поддържа, че от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, включително свидетелските показания и заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, се е наложил несъмнен извод, че инвестиционният посредник „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е изпратил до клиента М. Т. П. формално, напълно неадекватно и дори невярно (в частта относно датата за плащане) съобщение, което противоречи на добрите практики и на приложимата нормативна уредба. Ответникът по жалбата и по делото, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира разноски направени по делото във всички съдебни инстанции, в това число възнаграждение за касационната инстанция за един адвокат, доказателствата за плащането на което прилага към настоящия отговор на касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. М. Т. П. е предявил срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.второ, вр. с чл.82 ЗЗД и чл.82, ал.1 ЗПФИ за сума в размер на 12 800 евро, като част от дължимо от ответника обезщетение за вреда -пропусната полза, като последица от неизпълнение на договора за инвестиционно обслужване от 27.09.2017г. с пълен размер 283 840 евро, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2022г., до окончателното плащане на сумата. От фактическа страна е установено, че на 20.09.2017г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, посредник, и М. Т. П., клиент, са сключили договор за инвестиционно обслужване /л.10/ с приложени към него Общи условия за сделки с финансови инструменти, приложими към сключваните договори с клиенти /л.20 и сл./, с който клиентът възлага, а посредникът приема при нареждане от клиента да извършва сделки и трансфери с финансови инструменти срещу заплащане на възнаграждение, както и да съхранява финансови инструменти на клиента /чл.1, ал.1/, като конкретните условия по изпълнение на сделките са посочват в подадено от клиента нареждане до посредника/ чл.1, ал.2/. С електронно писмо, препратено на 07.12.2021г. от служител на ответника, на 23.09.2021г. на електронния му адрес е изпратена информация за корпоративното събитие с електронно писмо със съдържание: „Subject: Notification - DE000823212S - LUFTHANSA - Ex-date 22.09.2021 - Rights Issue/Subscription Rights/Rights Offer – RH; Уважаеми клиенти, Приложено изпращаме Ви информация относно корпоративно събитие. Към електронното писмо е прикачен файл с данни /л.45-47/; С претенция от 20.12.2021г. по XXXXI от Общи условия за сделки с финансови инструменти, приложими към сключваните договори с клиенти /л.48/ М. Т. П., чрез адв. Н., е поканил „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да му заплати обезщетение в размер на 283 840 евро, поради нереализиране на правата му при увеличение на капитала на „Луфтханза АГ, поради неизпълнение от страна на посредника на приложимите към договора изисквания на чл.110г ЗППЦК; Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3.09.2018г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняване на упражняване на правата на акционерите; пазарните стандарти и добрите практики за обработка на корпоративните събития с право на избор от страна на акционера. С писмо изх. № 2901/20.01.2022г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е отговорила на претенцията на клиента, като е изразила становище, че не вижда основание за разрешаване на спора чрез сключване на арбитражно споразумение, тъй като е изпълнила задълженията си без да се отклонява от обичайната си практика при комуникация на подобни събития; С отговора на исковата молба са представени: уведомление за корпоративно събитие SWIFT МТ 564; информация за корпоративно събитие № 16890220210430 от 05.05.2021г.; информация за корпоративно събитие № 16998020210319 от 07.05.2021г.; информация за корпоративно събитие № 16890220210430 от 07.05.2021г.; информация за корпоративно събитие № 16387220210301 от 12.05.2021г.; информация за корпоративно събитие №19014320210223 от 02.06.2021г.; информация за корпоративно събитие № 14120420210511 от 11.05.2021г.; информация за корпоративно събитие № 14120420210511 от 21.06.2021г.; информация за корпоративно събитие № 14416220210423 от 07.06.2021г.; информация за корпоративно събитие № 17667820210803 от 03.08.2021г.; информация за корпоративно събитие № 16830820210804 от 04.08.2021г.; информация за корпоративно събитие № 17667820210803 от 23.09.2021г.; информация за корпоративно събитие № 16830820210804 от 27.09.2021г.; информация за корпоративно събитие № 14300020211217 от 20.12.2021г.; справки за борсовата цена на акциите на Дойче Луфтханза АГ; По делото е допусната съдебно-икономическо експертиза, според която, информацията, приложена като прикачен файл към изпратеното от ответника електронно съобщение за корпоративно събитие чрез електронна поща от електронен адрес: [електронна поща] до електронен адрес на ищеца: [електронна поща] на 23.09.2021г. в 11:17 часа отговоря на минималните видове информация и данни, по отношение на корпоративни събития, различни от общите събрания, определен в таблица 8 от приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. Посочени са и допълнителни данни за корпоративното събитие. Посочената информация е ясна и разбираема, с изключение на полето „Дата на плащане“ в съобщението, където посочената информация не е разбираема и не води до това да се разбере по ясен и категоричен начин кой е крайният срок за плащане на емисионната стойност. Електронното съобщение/писмо, изпратено по електронната поща следва и е било редно да съдържа в себе си по-подробна информация за корпоративно събитие /вкл. пълно или частично повторение на информацията в прикачения файл/, а не само кратък запис и прикачен файл с информация към него. По делото е изслушан свидетелят Николай П., познат на ищеца, който е посочил, че е получил ясно съобщение от „УниКредитБулбанк“ за процесното корпоративно събитие, и че се е възползвал от предложението, посочил е и промяната в цената на закупените акции – цената се е увеличила три пъти. Не знае как е категоризиран от банката като клиент. Може да каже само, каква е обичайната практика за уведомяване от „УниКредитБулбанк“. Свидетелят А. С., служител на ответника, е разяснил практиката на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, съответно в ОББ, за уведомяването на клиентите за корпоративни събития, като процесното. Файловете, които се изпращат на клиентите съдържат информацията, която е полечена от банката от чуждестранния депозиратар, която се получава по суифт. Суифт е едно криптирано съобщение с много съкращения така, че във връзка с една директива, която влезе 2018г. и беше приета от Европейския съюз, а 2020г. влезе в сила, са направени корпоративните събития, които да бъдат изпращани на клиентите във връзка с тази директива, да бъдат едно към едно, максимално близки до оригиналните съобщения, които получава банката от нейния депозитар. Съкращенията са преведени на английски с международна терминология. Последната е оставена, защото не винаги превеждането на международната терминология е логично на български език, но част от нея е преведена на български език за удобство. Сроковете, които са в уведомлението за предприемането на самото корпоративно събития, ги има и винаги ги е имало. Ако се визира в случая на уведомлението, което е изпратено на г - н П., там има една дата за плащане на правата, която дата винаги е след периода, в който може да се упражнят тези права, в случая уведомлението е 01.01.1800г., това е практика на големите депозитари, когато няма някоя дата, не е известна все още, някои я заменят, като Райфайзен я заменят с 1800 г., а някои пишат „unknown“. Датата все още към изпращането на съобщението и в периода, в който трябва да се упражнят правата, не е известна, а това е практиката може да се каже със сигурност на българския пазар, в ОББ също е такава. Сведетелят сочи, че в Райфайзен по това време точно, за това корпоративно събитие са имали 20 клиента, които са имали от тази емисия. Съобщението е дошло на 22 септември, когато е неработен ден в България. Те са ги уведомили на 23-ти, мисля че в 11,17ч. Няма и три часа след работното време. Уведомили са всички 20 клиента и в срока за упражняване на правата това са направили 8 клиента, като те успешно са записали акции на „Lufthansa“. В случая страните не спорят, че са обвързани от валидно сключен на 20.09.2017г. договор за инвестиционно обслужване, както и че ищецът - клиент, е получил на посочен в чл.14 от договора имейл адрес - електронно писмо, препратено от служител на ответника – инвестиционен посредник, с което, в качеството му на акционер с 80 000 акции в „Дойче Луфтаанза“ АГ, му е изпратена информация за корпоративното събитие - Изпълнителният съвет на „Дойче Луфтханза“ АГ, с одобрението на Надзорния съвет на дружеството, е решил да използва уставния капитал „С“ за увеличение на капитала с право на записване на новите акции от акционерите на дружеството; според решението емисионната стойност на новите акции от 3,58 евро за една акция, което съответства на отстъпка от 39,3% от теоретичната цена след новата емисия; съотношението на записване е 1:1; прието е новите акции да бъдат предложени на акционерите на дружеството по време на периода на подписката от 22.09.2021г. до 05.10.2021г. По силата на така приетото решение за увеличение на капитала и в качеството си на акционер притежаващ 80 000 акции, ищецът е имал правото да придобие нови 80 000 акции срещу заплащане на емисионната им стойност от 3,58 евро за акция или общо на 286 400 евро, но това право е останало нереализирано. Страните спорят относно причините, поради които ищецът не е реализирал правото си: ищецът поддържа, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора да го информира по ясен и разбираем начин, както за самото право, така и за начина, по който то е трябвало да бъде реализирано, съответно, че като последица от неизпълнението е претърпял вреди, под формата на пропусната полза, в претендирания размер; ответникът поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора добросъвестно и в съответствие със закона и договора, и неупражняването на правото от страна на ищеца е последица от неполагането на дължимата грижа от негова страна. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е приел иска за допустим, но разгледан по същество за неоснователен. Съдът е приел, че с оглед наличието на правно регулиране на минималното съдържание на съобщението /чл.8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3.09.2018г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, неизпълнение на задължението за инвестиционния посредник да действа честно, справедливо и като професионалист в най-добър интерес на клиента, ще има ако липсва това минимално съдържание и ако то не е предадено по начин, позволяващ на клиента да разбере вида и характеристиките на финансовия инструмент. За да отхвърли иска, съдът е намерил, че информацията е предоставена по разбираем начин - дадена е обща информация за събитието, последвана от изричното посочване, че клиента има право на избор, като ако приеме да участва в събитието чрез записване на акции, следва да упражни избора чрез нареждане в определен срок, а ако не желае да участва не е нужно да предприема действия, поради това, че опция 2 е опцията по подразбиране, от което е изведен извод, че от страна на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не е допуснато неизпълнение на задължения, вменени с нормативни актове, регулиращи сферата на съхранение на финансови инструменти, поради което не е налице и неизпълнение на договорно задължение. Поради изложеното съдът е заключил, че имуществената вреда, претърпяна от М. П. не може да се вмени в отговорност на ответника. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, апелативният състав е споделил посочените по-горе крайни изводи за неоснователност на предявения иск. В допълнение се е позовал на решение от 3.05.2007г. по т.д № 858/2006г. на II т.о. на ВКС- за да бъде уважен искът за пропуснати ползи, основан на чл.82 ЗЗД, е необходимо да е установено кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно неизпълнение от страна на длъжника на поети задължения по сключен между страните договор, съконтрахентите да са могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват за кредитора имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати от него ползи, както и да съществува причинна връзка между неизпълнението и възможността да бъде увеличен имуществено патримониумът на ищеца. Решаващият съставе намерил за относимо и решение № 296/05.11.2013г. по гр.д.№ 48/2013г. на IV г.о. на ВКС, ГК, според което вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е „необходимо“ и „достатъчно“ условие за настъпването й „в обичайна среда“. Неизпълнението е необходимо условие, когато без него в конкретния случай вредата не би настъпила /теорията за равноценността/. То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства /адекватна теория/. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението - в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват. Прекъсване на причинната връзка е налице, когато вредата е следствие от поведението на кредитора, на трети лица /които не са действали съгласувано с длъжника/ или на непреодолима сила. Апелативният състав е достигнал до извода, че от съвкупният анализ на доказателствата по делото не се установява при условията на главно и пълно доказване твърдяното неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, в качеството му на инвестиционен посредник по процесния договор, съответно претърпяна вреда, под формата на пропусната полза, в претендирания размер, от страна на ищеца - клиент по договора. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на представените по делото писмени доказателства, заключението на съдебно - икономическата експертиза и показанията на свидетеля С.. Посочено е, че в частта, относно съобщението до клиента в полето „Дата на плащане“, за която заключението по съдебно - икономическата експертиза е приело, че посочената информация не е разбираема и не води до това да се разбере по ясен и категоричен начин кой е крайният срок за плащане на емисионната стойност, не може да обоснове различен извод от направения. Аргументирано е от съда, че информацията, приложена като прикачен файл към изпратеното от ответника на ищеца електронно съобщение за корпоративно събитие, отговоря на минималните видове информация и данни, по отношение на корпоративни събития, различни от общите събрания, определен в таблица 8 от приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212, а и в Приложение № 1 към процесния договор, клиентът е категоризиран, като „професионален клиент“ по смисъла на § 1, т.10 от ДР на Закона за пазарите на финансови инструменти - който притежава опит, знания и умения, за да взема самостоятелно инвестиционни решения и правилно да оценява рисковете, свързани с инвестирането, и който отговаря на критериите съгласно приложението, т.е. при посочената информация би следвало да може да вземе самостоятелно инвестиционни решения, след оценка на рисковете. От друга страна, е счетено, че не може да се прецени по несъмнен начин, че единствено неразбираемата информация в полето „Дата на плащане“ е попречило на клиента да реализира правата си във връзка с процесното корпоративно събитие, а не оценката на риска и вземане на обосновано решение от негова страна да не реализира правата си. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на показанията на свидетеля С., че са уведомени „всички 20 клиента и в срока за упражняване на правата са го направили това 8 клиента и те успешно са записали акции на „Lufthansa“, т.е. не всеки един от клиентите е упражнил правата си във връзка с процесното корпоративно събитие, а и да се приеме обратното би било неправилно, тъй като това би значело, че при всяко едно уведомяване за корпоративно събитие от страна на инвестиционния посредник клиентът винаги, задължително трябва да реализира правата си, което поведение не е съответно на правата и задълженията на страните по процесния договор за инвестиционно обслужване. Не са споделени твърденията на ищеца за непредоставяне на уведомление по чл. IХ.15, последен абзац от Общите условия, уведомление за представяне на попълнен и подписан формуляр за упражняване на опцията за придобиване на новите 80 000 акции от капитала на Дойче Луфтханда АГ, както и че е нарушена разпоредбата на чл.110г, ал.3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/. Съдът е намерил, че първата разпоредба е неприложима към процесното корпоративно събитие, тъй като такова уведомление следва да бъде предоставено, когато приложимата нормативна уредба в съответната държава изисква попълване на определени формуляри и декларации, каквито не се твърди, че се изискват в конкретния случай. Също така е намерил за не приложима и разпоредбата на чл.110г, ал.3 ЗППЦК, тъй като тя регулира дейността публични дружества, които са със седалище в Република България - чл.110, ал. 1 от ЗППЦК. Не споделя твърдението на ищеца за неполагане на грижата на добър търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ от страна на инвестиционния посредник. Счел е, че в случая инвестиционният посредник е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил информацията на клиента на посочен от него в договора имейл адрес и тя е достигнала до него, което не се спорно между страните. Също така е намерил, че в останалата част твърденията за неполагане на грижа на добрия търговец от страна на инвестиционния съветник не намира опора в уговореното между страните в договора и приложимите Общи условия към него, както и в действията на клиента, след получаване на информацията. Посочва, че в случая предмет на процесния договор за инвестиционно посредничество е уговорен в чл.1, ал.1 - по нареждане на клиента посредникът да извършва сделки и трансфери с финансови инструменти срещу заплащане на възнаграждение, както и да съхранява финансови инструменти на клиента, което може да се определи, като извършване на инвестиционни дейности и услуги по смисъла на чл.6, ал.2, и т.2 и ал.3, т.1, предл.1 от Закон за пазарите на финансови инструменти. Констатирал е, че ищецът не сочи конкретни нарушения на договорни задължения от страна на ответника - инвестиционен посредник, свързани с предмета на договора - неизпълнение на негово нареждане да извърши сделки и трансфери с финансови инструменти, както и за неправилно съхраняване собствените му финансови инструменти. Намерил е останалите твърдени за неизвършени действия от страна на посредника, които ищецът счита за дължими, с оглед задължението за полагане на грижата на добър търговец от страна на посредника, на основание чл.302 ТЗ, за ирелевантни, съответно неоснователни, предвид предмета на договора, и че те биха могли да бъдат обсъждани, като релевантни, ако предмет на процесния договор за инвестиционно посредничество са инвестиционни дейности и услуги по смисъла на чл.6, ал.2, и т.4, т.5, ал.3, т.1, предл.2, т.5 от Закон за пазарите на финансови инструменти - управление на портфейл; инвестиционни съвети; администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения; инвестиционни проучвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти, но предвид уговорения от предмет на процесния договор не могат да обосноват твърдяната основателност на иска. Отделно от това съдът е достигнал до извода, че в случая това неизпълнение не е достатъчно условие за причиняване на вредата, а и дори и при напълно ясно и разбираемо информиране на клиента за процесното корпоративно събитие е възможно при неправилна оценка на риска от негова страна или по други причини извън това да не бъде взето решение от клиента за реализиране на правата, което изключва отговорността на инвестиционния посредник. Апелативният състав е намерил за неоснователни и възраженията, основани на анализ на съдържанието на процесния имейл от 23.09.2021г. и оспорването на изводите на съда. В мотивната си част е изложил, че в случая съдържанието на съобщението е обсъдено съвкупно с всички доказателства по делото, като изводите на първоинстанционния съд са основани с предмета на процесния договор и извършените от страна на посредника действия в изпълнение на задълженията му по договора. Констатирал е, че доказателства за твърдените „обичайно получавани от клиентите на ответника многобройни рутинни съобщения, включително такива от самата банка“ не са събрани, поради което не могат да бъдат обсъдени при преценка основателността на възражението. Първоинстанционният съд се е произнесъл при преценка на основателността на иска, като е посочил защо кредитира заключението на съдебно-икономическата експертиза и свидетелските показания на свидетеля С., и как оценява съдържанието на процесното съобщение, включително и в частта относно датата на плащане, поради което предвид изложените мотиви е намерил възраженията в тази насока за неоснователни. Решаващият състав е намерил, че предвид предмета на процесния договор за инвестиционно посредничество ответникът - инвестиционен посредник, не е изпълнявал попечителска дейност по смисъла на чл.6, ал.3, т.1, предл.2 от Закон за пазарите на финансови инструменти, поради което възражения за неизпълнение на такива инвестиционни услуги и дейности не могат да обосноват твърдяната неправилност на обжалваното решение. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да извърши цялостна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, да обсъди защитните тези на страните, всички техни доводи и възражения, след което да изложи собствени мотиви в подкрепа на направените в решението му фактически и правни изводи по съществото на спора? Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 212/01.02.2012г. по търг. дело № 1106/2010 г. на ВКС, решение № 815/15.02.2011г. по гр. дело № 1713/2009г. на IV г.о. на ВКС, решение № 139/17.07.2019г. по гр.дело № 4375/2018г. на III г.о. на ВКС, решение № 222/27.03.2018г. по търг.д.№ 505/2017г. на ВКС, решение № 243/15.01.2021г. по гр. дело № 481/2020г. на IV г.о. на ВКС, решение № 211/21.01.2021г. по гр. дело № 64/2020г. на IV г.о. на ВКС, решение № 70/20.05.2021г. по т.д.№ 234/2020г. на ВКС, решение № 60250/02.11.2021г. по гр. дело № 195/2021г. на IV г.о. на ВКС и решение № 99/06.08.2019г. по гр. д.№ 2331/2018г. на I г.о. на ВКС.; 2/ Въпросът за съдържанието и смисъла на понятието „грижата на добър търговец“, каквато според чл.302 от Търговския закон трябва да полага длъжникът по сделка, която за него е търговска, какъвто е процесният случай. Твърди се противоречие с: решение № 180/10.08.2015г. по гр.д.№ 3837/2014г. на IV г.г. на ВКС, решение № 50078/05.06.2023г. по гр.д.№ 2632/2022г. на III г.о. на ВКС и решение 122/28.01.2021г. по т.д.№ 1605/2019г. на I т.о. на ВКС.; 3/ Въпросът за предмета и съдържанието на договора за инвестиционни услуги по чл.82, ал.1 вр. чл.6, ал.3, т.1 ЗПФИ, а именно услугите по съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиента, включително попечителска дейност и свързаните с това услуги.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 /в.1 и в.2/ и т.3 /в.3/ ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Според разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка –дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика –чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото -чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Поставеният от касатора първи процесуален въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, доколкото касае правомощията му при разглеждане и решаване на делото и задължението му да основе решението си въз основа на всички събрани по делото допустими и относими доказателства. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.28, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Позовал се е на на представените по делото писмени доказателства, заключението на съдебно - икономическата експертиза и показанията на свидетеля С.. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявения иск за неоснователен, с което е изпълнил изискванията на чл.12 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Следва да се има предвид, че съдът във връзка с оплакването относно непосочването на датата на плащане на цената съдът е изложил конкретни мотиви, като е изградил изводите си не само въз основа на информацията от електронното съобщение, но и на база на приложения прикачен файл към изпратеното от ответника на ищеца електронно съобщение за корпоративно събитие, въз основа на което именно е приел, че тя отговоря на минималните видове информация и данни, по отношение на корпоративни събития, различни от общите събрания, определен в таблица 8 от приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212., като същевременно е изходено и от дължимата от самия ищец грижа, категоризиран в Приложение № 1 към процесния договор като „професионален клиент“ по смисъла на § 1, т.10 от ДР на Закона за пазарите на финансови инструменти - който притежава опит, знания и умения, за да взема самостоятелно инвестиционни решения и правилно да оценява рисковете, свързани с инвестирането, и който отговаря на критериите съгласно приложението, като е заключено, че при посочената информация би следвало ищецът да може да вземе самостоятелно инвестиционни решения, след оценка на рисковете, както е направено от други получили информацията клиенти, които са упражнили правата си на закупуване на акции, като последното обстоятелство е безспорно по делото. Вторият и третият правен въпрос не осъществяват основния селективен критерий за достъп до касация, доколкото въззивният състав не е формирал обуславящи правни изводи за това, какъв е смисълът на понятието „грижата на добър търговец“ съгласно чл.302 ТЗ и предмета и съдържанието на договора за инвестиционни услуги по чл.82, ал.1 вр. чл.6, ал.3, т.1 ЗПФИ. Безспорно, съдът е дал отговор на въпроса, дали е положена дължима грижа на добрия търговец от ответното дружество, но е изхождил от конкретния предмет на договора, очертан в неговото съдържание и приложимите към него общи условия, поради което отговорът на този въпрос е предпоставен от извършване на преценка на доказателствата по делото. Въпросите обективират несъгласието на касатор с изразеното от Апелативен съд – София становище, че в случая инвестиционният посредни-к е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил информацията на клиента на посочен от него в договора имейл адрес и тя е достигнала до него. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1 и т.3 ГПК. Предвид горното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4834,78 евро с вкл. ДДС (равностойност на 9456 лева с вкл. ДДС)- заплатено адвокатско възнаграждение Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд