Определение № 154 от 31.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 491/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 248 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 882 от 21.І.2021 г. по описа на САС) на софийското „М.А.“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез приподписалият същата редовно упълномощен негов адвокат от САК против определение № 3 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 4.І.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 4210/2020 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 2283/22.ІV.2019 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-5, по т. д. № 176/2018 г.: за отхвърляне на молба на дружеството с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение на първоинстанционното решение № 385/27.ІІ.2019 г. в частта му за присъдените в полза на ищцовото „Б. Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/ разноски в размер на сумата от 184 182 лв. (сто осемдесет и четири хиляди, сто осемдесет и два лева). Единственото оплакване на частния касатор „М.А.“ ЕООД-София е за недопустимост на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира обезсилването му. Инвокиран е довод, че препис от първоинстанционното определение на СГС от 22.ІV.2019 г. не бил връчван лично на законния представител на „М.А.“ ЕООД, а преди постановяването му, на датата 8 април с.г., срокът на пълномощното на всички адвокати от софийското адвокатско дружество „Г. и партньори“ /ЕИК[ЕИК]/ бил изтекъл, поради което подаването от адвоката И. Ц. на 21.V.2019 г. на частна въззивна жалба от името на дружеството настоящ частен касатор срещу отказа на първостепенния съд да измени решението си в частта му за разноските, присъдени в полза на ищцовото „Б. Холдинг“ АД, имала характера на процесуално действие, извършено без представителна власт, което обаче не било потвърдено от управителя на ЕООД настоящ частен касатор нито изрично, нито конклудентно. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол). По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Б. Холдинг“ АД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на самата частна касационна жалба /с довод за липса на правен интерес от подаването й/, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на единственото оплакване за наличие на порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на сумата от 864 лв. (осемстотин шестдесет и четири лева), изплатена като адвокатски хонорар /с вкл. ДДС/: съгласно приложените към отговора данъчна ф/ра № 5969/19.ІІ.2021 г., договор „за правна защита“ от същата дата, както и извлечение от разплащателна с/ка № 30 от 26.ІІ.2021 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред САС, както и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС (при наличие на предпоставките или основанията по чл. 280 ГПК) неблагоприятен за търговеца настоящ частен касатор въззивен съдебен акт, частната касационна жалба на софийското „М.А.“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: В процесния случай не се констатира вероятност атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК да е процесуално недопустим съдебен акт. За да потвърди отказа на първостепенния съд да измени решението си в частта му относно присъдените в полза на ищцовото „Б. Холдинг“ АД разноски в размер на сумата от 184 182 лв. по уваженият един - от общо 5-те негови иска, обективно съединени под условие на евентуалност и водени срещу търговеца настоящ частен касатор и действащите чрез своята майка А. Пл. Д. три малолетни ответници - Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., като намали същите разходи по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на 172 658 лв. /или редуциране с 11 524 лв. на присъденото адвокатско възнаграждение от 123 960 лв./, като същевременно присъди в полза на настоящия частен касатор разноски за първите два отхвърлени иска, водени срещу него, съставът на САС е приел, че е бил сезиран с редовна частна въззивна жалба от „М.А.“ ЕООД-София, постъпила в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от получаване на преписа от определението на СГС за отказ по искането с правно основание по чл. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, а именно на датата 21 май 2019 г. Поддържа се сега от частния касатор, че пълномощното на адвоката И. Ц. от САК към този момент практически било вече оттеглено от управителя на дружеството с простото изтичане на срока за упълномощаването му – 8.ІV.2019 г., както бил уговорен в нотариално завереното Приложение № 1 към Анекс № 1 от процесния договор за продажба на наследство от 4.І.2018 г., посредством изразите: „не повече от 15 месеца от датата на подписване на настоящето Приложение, като за всички правни и фактически действия, които следва да бъдат извършени или продължени от пълномощниците /адвокатите в софийското адв. д-во „Г. и партньори“ – бел. на ВКС /, те следва да бъдат допълнително изрично упълномощени“. При това с пояснението: „Ограничението на срока за упълномощаване няма да се съдържа в пълномощното с оглед запазване на интереса на упълномощителя, а ще действа само между упълномощителя и упълномощените лица“. С оглед наличието на такава „резерва“, не следва да се слушат доводите на частния касатор досежно това, че неговият законен представител бил с наложена мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, което обстоятелство препятствало личното връчване на съдебни книжа. Релевантна за изхода по настоящето дело е констатацията, че адвокатът от САК И. В. Ц., същият с личен номер [ЕГН] и действащ като пълноправен член на софийското адвокатско д-во „Г. и партньори“, е бил упълномощен от управителя на „М.А.“ ЕООД с нотариално заверено на 09.01.2018 г. пълномощно, оторизиращо го, съгласно съдържанието на клаузите по т.т. 6 и 8, „да извършва всякакви правни и фактически действия по чл. 34 от ГПК“, т.е. отменящо предходната ограничителна уговорка в цитираното по-горе приложение, щом като не я възпроизвежда и поради това имащо сила до завършването на съответното дело във всички инстанции, както и в производствата за отмяна на влезли в сила решения, след като в него не е било уговорено друго. Затова меродавно в случая е, че решаващият съд нe е бил надлежно (своевременно) уведомен, съобразно съдопроизводственото правило на чл. 35, изр. 2-ро ГПК, предвиждащо, че всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, „остават в сила“. Едва с молба (вх. № 709/18.І.2021 г. по описа на САС), т.е. след постановяване на атакуваното в настоящето частно производство пред ВКС въззивно определение, управителят на дружеството настоящ касатор надлежно е изпълнил горното императивно процесуално изискване за валидно оттегляне на даденото на адвоката И. Ц. от САК пълномощно. Поради това тук е мястото да се подчертае, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица /вкл. тези по чл. 63, ал. 3 ТЗ/, както и техните представители, под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно, вкл. и като изнасят пред съда само истината. При този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, търговецът настоящ частен касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 864 лв., представляваща изплатен хонорар /с вкл. ДДС/ за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към писмения отговор на „Б. Холдинг“ АД данъчна фактура, договор за правна защита от 19.ІІ.2021 г., както и извлечение от разплащателна с/ка № 30 от 26.ІІ.2021 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение