Определение № 1563 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3165/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. М. и Н. В. З. – М., подадена чрез адв. В. срещу решение №279/13.03.2024 г. по в.гр.д. № 1903/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 260616/18.04.2023 г. по гр.д. № 7735/2020 г. на Софийски градски съд и като краен резултат са отхвърлени предявените от А. Д. М. и Н. В. З. – М. искове по чл.87, ал.3 ЗЗД срещу Д. Д. М. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен между Д. Д. М. и Д. Д. М., обективиран в нотариален акт ***, ***, рег. № ***, дело № *** г., до размера на 2/3 идеални части от посочения в нот. акт недвижим имот. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, необосновано, постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е неговата отмяна. В изложението като част от касационната жалба касаторите поставят следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това?“ Твърдят противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление ***/1965 г. на Пленума на ВС (т.1 и т. 2), както и с решение №24/28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на I г.о. на ВКС. Изложени са оплаквания, че неправилно въззивният съд е кредитирал само показанията на свидетелите на ответницата, а те са нейни близки и заинтересовани да свидетелстват в нейна полза, както и неправилно е прието, че ответницата е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане на прехвърлителя. Ответникът по касационната жалба Д. Д. М. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложеното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищцата Н. В. З. е съпруга на Д. М. от 05.11.2015 г., ищцата А. Д. М. - негова дъщеря, а ответницата – негова дъщеря от предходен брак. Приел е като безспорно, че с нотариален акт *** от 01.04.2016 г. Д. М. е прехвърлил собствеността върху апартамент ***, в гр.С., с адрес бул.“К.А.Д.“ *** на Д. М., за грижите, които тя е полагала за него до сега и срещу задължението да поеме гледането и издръжката му лично или чрез трето лице, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив. Прехвърлителят си е запазил правото на безвъзмездно ползване на имота до смъртта си и същият е починал на 09.05.2019 г. Въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство и е обсъдил подробно същите. Приел е, че от показанията на свидетелката З., сестра на ищцата Н. М., се установява, че Н. и Д. заживели заедно през 90-те години, от който момент Д. не живеела с тях. През 2015 година Д. се е пенсионирал, имал е много заболявания и почти не е излизал от вкъщи. От свидетелските показания се установява, че Н., която не работела, се е грижела за съпруга си, като му е търсела специални лекарства, готвела е и пазарувала, като Д. го посещавала само през почивните дни. Ходела и в работата му, както и на свиждане в болницата, платила за плазма за операцията му. Свидетелката е посочила, че не знае Д. да е плащала издръжка на баща си и ремонт на апартамента направили тя и съпругът й. Ответницата купила нова дограма на жилището, но смята, че Д. платил ремонта. Според показанията на свидетелката Л. П., приятелка на ищцата, откакто Д. заболял през 2000 г., Н. се е грижела за него – готвела, чистела, съпровождала го по болниците и дори спяла там, а Д., която видяла само на погребението му не е участвала в грижите за баща си. Според нея ремонтът на имота бил извършен лично от Д., Н. и Т., като Д. твърдял, че този имот ще бъде за А.. Съдът е счел, че липсва житейска логика Д. да предостави апартамента на Д., след като искал да го предостави на другата си дъщеря, а ремонтът да се е осъществил от сестрата на Н. и съпруга й. Свидетелката П., дъщеря на ответницата, посочва, че отношенията между майка й и дядо й били отлични. Д. редовно е посещавала баща си, като е пазарувала, грижела се е за здравето му и търсела лекари. Посочила е, че след операция на Д., тя и семейството й се грижели за него, а ремонтът на апартамента бил направен, за да може той да бъде отдаден под наем, а приходите да бъдат използвани от Д.. Свидетелят П., зет на ответницата, потвърдил, че активно е участвал в ремонта на процесния имот, като средствата били осигурени чрез кредит, получен от Д.. Според свидетеля Д. е полагала сериозни грижи за баща си, като го е съпровождала в болниците, купувала му е лекарства и всяка събота и неделя го е посещавала, за да му занесе храна и дрехи. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона, като по правило при сключването му влагат в неговото съдържание обичайното и нормалното за съответния тип облигационно отношение. Приел е също така, че между страните е възникнал валиден алеаторен договор, по който е започнала надлежна престация, осъществявана в уговорения обем от преобретателя, като в договора е посочено, че преобретателката е полагала грижи за прехвърлителя преди сключване на договора и е поела задължение по гледането и издръжката му лично или чрез трето лице да му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до този момент и докато е жив. Приел е, че макар ответницата да не е живяла с баща си след 1998 г. в едно домакинство, тя е полагала необходимите грижи за него, такива каквито са приемани от него- поддържали са близки отношения, той често е гостувал в дома й, тя го е посещавала на работното му място, преди да се пенсионира и в дома му в почивните дни, носела му храна, лекарства, посещавала го е в болницата, като го е подпомогнала финансово с покупка на медицински изделия. За да обоснове този извод, въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите П. и П., като е приел, че имат преки впечатления, а отделно от това не противоречат на показанията на свидетелката З.. Последната в свидетелските си показания посочва, че не знае какво е носила на баща си ответницата, когато го е посещавала в дома му, и не отрича, че тя го е посещавала в болницата и му е купувала лекарства. Също така е приел, че показанията на свидетелите П.и не противоречат и на показанията на свидетелката П., която няма преки впечатления за полаганите грижи и издръжката на прехвърлителя от ответницата, тъй като преди погребението на баща й не я е виждала. От показанията на свидетелите съдът е приел, че ответницата е закупила дограма и осигурила средства за ремонт на процесния апартамент, като това е станало преди сключването на договора и извършени били строителни дейности, за да бъде подходящ за отдаване под наем, а доходите от наем са били използвани от Д. за издръжката на семейството му, след като съпругата му не работела. Също така от събраните гласни доказателства въззивният съд е приел, че прехвърлителят Д. и Д. са имали много добри отношения до неговата смърт, като Д. е приемал полаганите от ответницата грижи и издръжка и липсват твърдения от ищците, а и каквито й да е доказателства, прехвърлителят да е бил недоволен от грижите и издръжката, които е получавал от дъщеря си. В тази връзка е приел, че ответницата е изпълнявала задълженията си по договора в пълен обем и в съответствие с желанията на прехвърлителя, който е приемал предлаганите грижи и издръжка, както до момента, до който заживял с ищците, така и до датата на сключване на договора, който е и за престираните минали грижи, а и след това до смъртта на прехвърлителя. Приел е, че не е налице неизпълнение на задълженията от страна на ответницата по договора за издръжка и гледане, поради което и не е налице основание за разваляне на договора. С оглед на което, предявените от ищците искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД са приети за неоснователни, а обжалваното решение е потвърдено. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: За да се допусне касационно обжалване, е необходимо да бъдат установени кумулативно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС общата предпоставка изисква формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Допълнителната предпоставка изисква по поставения въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС. По поставения въпрос относно задълженията на въззивния съд при разглеждането и решаването на делото да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви, като се произнесе по доводите и възраженията на страните, включително и какво приема за установено и какво за недоказано, същият е обуславящ, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика, включително и цитираната от касаторите. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС - решение № 92/06.11.2019 г. по т.д. №2100/2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о и др., съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, както и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Въззивният съд в случая се е съобразил с посочената практика и е извършил самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни обстоятелства, обсъдил е подробно всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора, включително и кои свидетелски показания кредитира и кои не кредитира и защо, както и ги е обсъдил в съвкупност и взаимна връзка. В случая с поставения въпрос и обосноваването му касаторите изразяват несъгласие с приетото от въззивния съд, а не обосноваване на довода им, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС относно задълженията на въззивния съд. Обосновката към въпроса по естеството си представлява оплаквания за неправилност и необоснованост на решението - съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В действителност въззивният съд, като се е съобразил с посочената по-горе практика, подробно е обсъдил всички свидетелски показания, съпоставил ги е помежду им, като е изложил в коя част ги кредитира и защо. Показанията са съпоставени и с представените писмени доказателства, както и са отчетени свидетелските показания, дадени от лица, заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има в предвид възможната заинтересованост на съответните лица. В обжалваното решение съдът е разгледал защитните възражения във въззивната жалба. Обсъдил е въпросите относно грижите, които ответницата е полагала за прехвърлителя на имота, включително за минали грижи и преди сключване на договора, разходите за лечение, ремонт на жилището и издръжка и ги е обвързал с изпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане. С оглед на изложеното, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото не се дължат разноски на касаторите, а на ответника по касация, който е направил искане и е представил доказателства за направени разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,