Определение № 2873 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1170/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. З., чрез адв. Р. А. от АК-П., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 416/20.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 705/2023 г. по описа на Апелативен съд-П., 2 търговски състав, с което след отмяна на първото въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане е потвърдено решение № 260038/12.11.2020 г., постановено по т. д. № 218/2019 г. по описа на ОС-Хасково, с което е уважен предявеният от ЕТ „Д.-77-В. Франгов” и ЕТ „Вида-А. В.” срещу Д. И. З. и „БМД-М” ЕООД (н.), при участието на синдика на несъстоятелния търговец А. Р. М., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за отричане със сила на пресъдено нещо на паричните вземания на кредитора Д. И. З. срещу несъстоятелния длъжник „БМД-М” ЕООД (н.), включени в списъка на приетите вземания, които са породени от запис на заповед от 15.04.2015 г., в размер на сумата от 300000 лв. – главница; мораторна лихва върху главницата в размер на 28750 лв., изтекла за периода от 30.07.2018 г. до 09.07.2019 г.; ведно със законната мораторна лихва, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на главното парично притезание; 5235 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т. д. № 1/2018 г. по описа на ОС-Хасково и 3765 лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията на кредитора. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – в противоречие с диспозитивното начало въззивният съд е разглеждал ненаведени в исковата молба правни доводи за невъзникване и несъществуване на оспореното менителнично задължение, а именно че предходният органен представител на несъстоятелното търговско дружество не може действително да задължи търговеца, издател на процесния запис на заповед. Счита, че дори и този органен представител да е действал без надлежна представителна власт, своевременно търговецът е ратифицирал тези действия, като пред въззивния съд при дадените от него обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК новият органен представител е потвърдил тези правни действия, поради което търговското дружество е поело релевантното менителнично задължение. Твърди, че при преценка дали процесният запис на заповед е съставен по-късно от датата, която е удостоверена в този менителничен ефект, в противоречие с правната норма на чл. 181 ГПК въззивният съд неправилно е достигнал до правния извод, че ищците притежавали качеството „трето лице” по отношение на този документ. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1. „За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК и по-конкретно допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, касаещо редовността на запис на заповед, което не е заявено от ищеца в исковата му молба, а се поддържа за първи път в отговора на въззивната жалба?” (по този правен въпрос се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС - ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 670/27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г.; решение № 14/03.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., решение № 131/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2010 г., решение № 222/18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1186/2011 г., решение № 176/08.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г.; решение № 246/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2013 г.; решение №104/29.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 3894/2013 г. и решение № 320/30.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2998/2017 г.); 2. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, съответно да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?” (по този правен въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 788/27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 120/2010 г., IV г.; решение № 549/29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 56/2010 г., IV г. о.; решение № 172/23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 386/2009 г., III г. о.; решение № 385/10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2009 г., III г. о.; решение № 700/6.12,2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г. на IV г. о. и решение № 129/29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о.) и 3. „За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора” (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 60134/08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2021 г., I г.о.; решение № 411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о.; решение № 92/26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2019 г., III г. о.; решение № 3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о.; решение № 401/11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 589/29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о.; решение № 149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о.; решение № 50067/01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2022 г., I г. о. и решение № 171/01.12.2015 г. по т. д. № 3028 / 2014 г. на ВКС, I т. о.). Ответниците по касационната жалба ЕТ „Д.-77-В. Франгов” и ЕТ „Вида-А. В.” са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба „БМД-М” ЕООД (н.) и синдикът на несъстоятелния търговец не са подали в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че отрицателният установителен иск, предмет на настоящото исково производство, е предявен в уредения в чл. 694, ал. 6 ТЗ преклузивен срок. Съобразил е, че с решение № 66/22.06.2018 г. по т. д. № 1/2018 г. на Окръжен съд-Хасково на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „БМД-М” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността - 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, прекратена е дейността на предприятието на длъжника, „БМД-М” ЕООД е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. С решение № 66/12.06.2019 г., постановено по т. д. № 1/2018 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е възобновено производството по несъстоятелност на „БМД-М” ЕООД (н.). В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ Д. И. З. е предявила вземанията си срещу длъжника „БМД-М” ЕООД (н.), произтичащи от запис на заповед, издаден на 13.04.2015 г. за сумата 300000 лв. - главница, лихва върху главницата в размер на 28750 лв., считано от 30.07.2018 г. до 09.07.2019 г., законна лихва върху главницата след 09.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, 5235 лв. - адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т. д. №1/2018 г. по описа на ОС-Хасково и 3765 лв. - адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията на кредитора. Тези парични притезания са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, обявен по партидата на „БМД-М” ЕООД (н.) в ТРРЮЛНЦ на 07.08.2019 г. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ кредиторите ЕТ „Д.-77- В. Франгов” и ЕТ „Вида-А. В.”, чиито вземания също са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, са подали възражение срещу приетите вземания на кредитора Д. И. З.. С определение № 477/12.11.2019 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото възражение от кредиторите ЕТ „Д.-77-В. Франгов” и ЕТ „Вида- А. В.” срещу приетото вземане на кредитора Д. И. З.. Въззивният съд e счел за безспорно между страните, че кредиторът Д. З. основава своето вземане към несъстоятелния търговец на запис на заповед, издаден от управителя на „БМД-М” ЕООД на 13.04.2015 г. за сумата 300000 лв. Изяснил е правната природа на тази конститутивна заповедна ценна книга, която като абстрактна сделка, принципно, се издава в обезпечение на конкретно казуално правоотношение между издателя и поемателя. В настоящия случай обаче ответникът Д. И. З. не е навела фактически твърдения за конкретни каузални правоотношения между нея и издателя. Апелативният съд е изяснил, че по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ именно на поемателя и издателя, т.е. на ответниците Д. З. и несъстоятелния длъжник „БМД-М” ЕООД (н.), принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установят основанието и размера на процесното вземане. Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е породил действително менителнично правоотношение, тъй като съдържа всички законоустановени клаузи, обуславящи неговата валидност, като уговореният падеж е на предявяване. Именно изискуемостта на менителничното задължение е настъпила с предявяване на ценната книга на издателя – на 12.12.2015 г. С оглед на правнорелевантното обстоятелство, че в отменителното решение на ВКС е прието за установено, че най-ранната установена от доказателствата по делото дата на издаване на релевантния менителничен ефект е 02.01.2018 г. (този момент съвпада с подаването от Д. З. на молбата по чл. 625 ТЗ), както и съобразно дадените на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК от ВКС задължителни указания по точното прилагане и тълкуване на материалния закон относно наведеното от ищците оспорване, че не е налице валидно поемане на менителнично задължение, тъй като процесният запис на заповед е подписан към действителната дата на издаването му от лице, което не е било органен представител (управител) на несъстоятелното търговско дружество, апелативният съд е изяснил, че доказателствената тежест за установяване на достоверната дата на съставяне на менителничния ефект принадлежи на страната в процеса, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, материализирани в този частен документ. Обосновал е правния извод, че издателят на записа на заповед е следвало да осчетоводи менителничното задължение в размер на сумата от 300000 лв. – в момента на настъпване на изискуемостта му, съобразно наведеното фактическо твърдение от поемателя на ценната книга - 12.12.2015 г. Съобразявайки фактическите изводи, до които е достигнала ССчЕ, апелативният съд е приел за установено, че това парично задължение е отразено в счетоводните регистри на „БМД-М” ЕООД (н.) за 2015 г. и 2016 г., но в счетоводството на длъжника по представените оборотни ведомости за 2015 г. и за 2016 г. липсват осчетоводени задължения към Д. З.. Изяснил е, че при извършената от вещото лице проверка в счетоводството на дружеството на 13.06.2018 г. не е била представена оборотна ведомост за 2017 г., а такава е приложена по т. д. № 1/2018 г. по описа на ОС-Хасково (в производството по несъстоятелност) едва с молба с вх. № 6184/25.06.2019 г. От дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения на настоящия управител на „БМД-М” ЕООД (н.) - Х. Д. Х., се установява, че той е бил вписан като органен представител на дружеството през 2017 г., тогава не знаел за записа на заповед, но разбрал за него от бившия управител на дружеството - Г. Х. Х., след което наредил задължението да бъде осчетоводено. Едновременно с това обаче Х. Х. като управител на ответното дружество е подал на 26.03.2018 г. декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, че през 2017 г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. Следователно, тази липса на дейност предпоставяла и неосъществяване на всякакви счетоводни записвания за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. От друга страна, включването в оборотната ведомост за 2017 г. на записа на заповед не било подкрепено от доказателства за съществуването в правния мир на този частен документ - преди посочената от вещото лице дата - 25.06.2019 г. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е счел, че оборотната ведомост за 2017 г., представена за първи път с молба вх. № 6184/25.06.2019 г. по т. д. №1/2018 г. по описа на ОС-Хасково, не представлява доказателство за достоверност на датата на записа на заповед към произволен момент от 2017 г. Такава оборотна ведомост не е била представена на вещото лице при проверката в счетоводството на 13.04.2018 г., а е станала достояние на третите лица едва през м. 06.2019 г. Следователно, за първи път записът на заповед бил представен официално на 02.01.2018 г. с молбата, подадена от Д. З. пред ОС-Хасково - за откриване на производство по несъстоятелност на „БМД-М” ЕООД. Не се установявало съдържанието на записа на заповед да е било възпроизведено в друг официален документ - нито към датата на издаването му на 13.04.2015 г., нито към датата на предявяването му на 12.12.2015 г., респ. по-късно - до образуването на т. д. № 1/2018 г. на 02.01.2018 г. При така приетите за установени обстоятелства и изложените правни доводи въззивният съд е достигнал до категоричното фактическо съждение, че удостоверената в процесния менителничен ефект дата на неговото издаване не е достоверна, като записът на заповед би могъл да е съставен в произволен момент до 02.01.2018 г. (достоверната дата). Апелативният съд, извършвайки служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „БМД-М” ЕООД, е установил, че на 18.10.2017 г. е вписан нов управител на дружеството - Х. Д. Х., който е негов органен представител и към 02.01.2018 г. В този смисъл, записът на заповед, издаден от бившия управител Г. Х. Х., който има достоверна дата не по-ранна от 02.01.2018 г., не би могъл да задължи валидно дружеството към 02.01.2018 г. Следователно, извършеното от името на „БМД-М” ЕООД волеизявление от бивш органен представител - преди 18.10.2017 г., но не и към 02.01.2018 г., изразяващо се в издаване на процесния запис на заповед, е обосновало категоричния правен извод на въззивния съд, че процесният менителничен ефект не обвързва валидно „БМД-М” ЕООД, поради което той не е породил правни последици за това търговско дружество – записът на заповед не материализира действително вземане на Д. И. З. към „БМД-М” ЕООД за сумата 300000 лв. Несъществуването на главното вземане на твърдяното от Д. З. основание - запис на заповед от 13.04.2015 г., обуславя и непораждането както на акцесорните вземания - за лихва в размер на 28750 лв. върху главницата за периода 30.07.2018 г. до 09.07.2019 г., законна лихва върху главницата, считано от 9.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и недължимостта на вземането от 5235 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т. д. № 1/2018 г. по описа на ОС-Хасково и на вземането от 3765лв. - адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания от страна на кредитора в производството по несъстоятелност. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК), тъй като той не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, поради което не е налице общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Апелативният съд, съобразявайки се със задължителните указания на касационната инстанция, дадени в отменителното решение на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, е разгледал оспорванията на ищците за липса на валидно задължаване на „БДМ-М” ЕООД (н.) по процесния запис на заповед предвид подписването му към действителната дата на издаване от лице, което не е било вписано в търговския регистър като управител на посоченото за издател на този менителничен ефект търговско дружество. Следователно, въззивният съд не се е произнесъл по възражение, касаещо редовността на записа на заповед, което не е било заявено от ищеца в исковата молба и което да се е поддържало за първи път в отговора на въззивната жалба, а точно и пълно е изпълнил задължителните указания на ВКС в отменителното решение. Само за пълнота трябва да се изясни, че изрично в исковата молба ищците са поддържали, че процесният запис на заповед като частен документ няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, тъй като неговото съдържание не е било възпроизведено в официален документ нито към датата на неговото съставяне, нито към датата на неговото евентуално предявяване по-късно („То е станало известно едва от момента на образуване на т. д. № 1/2018 г. пред ОС-Хасково”). В този смисъл, ищците са навели правно твърдение, че записът на заповед не издаден от лицето, което се сочи в менителничния ефект като негов автор. По тъждествени правни съждения и вторият процесуалноправен въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - в отменителното решение касационният съд е дал конкретни указания по точното прилагане на процесуалния и материалния закон, а именно след връщане на делото въззивният съд да предостави процесуална възможност на страните да изразят становище и да организират защитата си във връзка с оспорването на ищците за липсата на валидно задължаване на „БДМ-М” ЕООД (н.) по процесния запис на заповед предвид подписването му към действителната дата на издаване от лице, което не е било вписано в търговския регистър като управител на посоченото за издател на този менителничен ефект търговско дружество. В отменителното решение касационната инстанция не е давала указания относно доклада по делото по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вкл. и дали въззивният съд може да приеме за недоказани фактите от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви доклад по делото със съответните указания за подлежащите на доказване правнорелевантни факти и за предприемане на съответните процесуални действия за тяхното установяване. Само за пълнота трябва да се изясни, че след като апелативният съд е дал възможност на страните да изразят становище съобразно указанията на ВКС в отменителното решение, в съответствие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, в проведеното на 15.03.2024 г. о. с. з. е очертал спорния предмет във въззивното производство, а именно дали процесният запис на заповед обвързва ответното дружество с оглед на наведеното правно съждение от ищците, че този менителничен ефект не е издаден от управителя на търговското дружество, вписан в ТР към момента на неговото съставяне, вследствие на което с определение № 132/26.03.2024 г. е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на правнорелевантните факти – възложил е на несъстоятелния търговец и на поемателя по менителничния ефект, който черпи изгодни за него правни последици, процесуалното задължение да докажат действителната дата на издаването на процесния запис на заповед и наличието към този момент на представителна власт на лицето, което е удостоверено като негов автор. Следователно, дори и първоинстанционният съд да не е изготвил правилен, точен и изчерпателен доклад по делото относно правнорелевантните факти, които е следвало да бъдат изяснени във въззивното производство – съобразно задължителните указания в отменителното решение на ВКС и след очертаване на спорното право и изясняване на доказателствената тежест за установяване на съответните правнозначими обстоятелства апелативният съд е дал възможност на страните да предприемат съответни процесуални действия, вкл. и да сочат и представят доказателства. Третият процесуален въпрос е от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да реши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. При тяхното съвкупно обсъждане е обосновал фактическия извод, че за първи път записът на заповед е представен официално на 02.01.2018 г. с молбата, подадена от Д. З. пред ОС- Хасково, за откриване на производство по несъстоятелност на „БМД-М” ЕООД (съобразявайки се и с приетото за установено в отменителното решение на ВКС). Приел е за недоказано, че съдържанието на записа на заповед е било възпроизведено в друг официален документ - нито към датата на издаването му на 13.04.2015 г., нито към датата на предявяването му на 12.12.2015 г., респ. по-късно - до образуването на т. д. № 1/2018 г. на 02.01.2018 г. Следователно, удостоверената в процесния менителничен ефект дата на неговото издаване не е достоверна, като записът на заповед би могъл да е съставен в произволен момент до 02.01.2018 г. (достоверната дата). При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства апелативният съд е обосновал правното съждение, че извършеното от името на „БМД-М” ЕООД волеизявление от бивш органен представител - преди 18.10.2017 г., но не и към 02.01.2018 г., изразяващо се в издаване на процесния запис на заповед, не е годно валидно да обвърже „БМД-М” ЕООД, поради което от този менителничен ефект не са породени правни последици за това търговско дружество – той не материализира действително вземане на Д. И. З. към „БМД-М” ЕООД за сумата 300000 лв. В този смисъл, не е доказана специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – то е постановено не в противоречие, а в съзвучие с практиката на ВКС, вкл. и тази, която е посочена от касатора. Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответниците по касационната жалба ЕТ „Д.-77-В. Франгов” и ЕТ „Вида-А. В.” сумата от по 2500 лв. (за всеки един от тях), представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд