Определение № 4151 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2024 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на П. С. С., чрез адв. Ж. М. от АК-П. срещу определение № 3049/17.06.2024 г. по гр.д. № 708/2024 г. на Върховния касационен съд, Четвърто ГО, с което се оставя без разглеждане касационната му жалба против решение № 161/11.10.2023г. по в.гр.д.№ 304/2023 г. на Апелативен съд Пловдив. Иска се определението да бъде отменено, тъй като спорът има за предмет вещни права, с оглед на което въззивното решение попада в изключенията на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и подлежи на касационен контрол. Ответникът по жалбата „СМАК“ ЕООД, чрез адв. П. Т. от АК-Пловдив, оспорва същата по съображения, че процесуалната допустимост на касационната жалба се преценява с оглед цената на иска, поради което обжалваното е правилно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следното: Срещу решение № 161/11.10.2023г. по в.гр.д.№ 304/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение по гр.д.№ 2893/2021 г. на Окръжен съд Пловдив и е отхвърлен предявеният против „СМАК“ ЕООД насрещен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот в частта относно продадените 50/295 ид.части от поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на гр. Пловдив, е подадена касационна жалба от П. С. С., която с обжалваното определение се оставя без разглеждане, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който неподлежи на касационно обжалване. Изводите в обжалваното определение са съобразени с изискванията на процесуалния закон. Преди постановяване на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и редовността на жалбата, с която е сезиран. Когато констатира, че постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване, съдът прекратява производството. В случая, доводите в частната жалба са несъстоятелни, тъй като не са налице изключенията предвидени в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Разпоредбата е императивна и не може да бъде тълкувана разширително. Искът за разваляне на договора е облигационен, а не вещен, с оглед на което цената на иска и се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, във вр.с чл.69, ал.1, т.2 ГПК - върху данъчната оценка за съответната част /на продадените 50/295 идеални части/ от недвижимия имот, която е 2455 лева и е под минималния праг за допустимост на касационното обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение