Определение № 4756 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2025 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Х. П. П., чрез назначения му особен представител адвокат И. Н., срещу определение № 436/18.03.2025г. по ч.гр.д. №7359/2024г. на Окръжен съд – Плевен. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението на въззивната инстанция, постановено при допуснати процесуални нарушения и неизпълнение на задължението на съда по чл.99 от ГПК за даване на указания на ищеца за възможността за ползва правна помощ за уточняване на предявения иск и за правните последици при неизпълнение на задълженията му. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото е направено искане за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на определението с практиката на ВКС (определение №757/30.12.2009г. по ч.гр.д. №693/2009г. и определение №410/10.12.2008г. по ч.гр.д. №2113/2008г.), според която липсата на указания до страните относно правата им по чл.94 от ГПК, дадени от съдебната инстанция, представляват нарушение на правото на защита и съществено процесуално нарушение. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд потвърдил определението на първостепенния Районен съд – Плевен за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК. За да постанови този резултат съдът приел, че производството пред първата инстанция било образувано по подаден сигнал-заявление от Х. П. П. срещу кмета на града д-р В.Х. – персонално и длъжностните лица, замесени в незаконни действия, срещу човешките права и свободи на молителя. С разпореждане от 19.12.2024г. на ищеца били дадени указания за уточняване на предявеното искане, както следва: срещу кои точно лица е насочено изявлението му – като имена и адреси; какви действия твърди, че са извършили тези лица /а не само какви действия е извършил той/; в какво се състои искането му – дали предявява частна тъжба/какво престъпление счита, че е извършено спрямо него – набедяване, клевета/ или предявява граждански иск /който следва да конкретизира като посочи вреди и техния размер/, дали жали действия на администрацията или претендира вреди от нейни бездействия. Съдът приел, че с депозираното на 30.12.2024г., но неподписано изявление – „тъжба“ ищецът Х. П., изложил множество твърдения и искания без да уточни обстоятелствата, за които са му дадени указания. Посочил, че изявлението съдържало обидни или нецензурни изрази, като: „служители в Община Плевен са в съучастие в организирана престъпна банда“, „престъпните групировки“, „политически паразити“, „собствена мафиотска структура – чрез фалшифициране на изборни резултати и фалшиви поименни списъци“; били поставени условия и ултиматуми, които намерил за недопустими като съдържание на искова молба, жалба или тъжба. С разпореждане от 30.12.2024г. първостепенният съд оставил искането без разглеждане като неподписано и недопустимо на основание чл.10а, ал.1 от ГПК и дал нови указания на страната за уточняване на претенцията си, както следва: срещу кои лица точно е насочено изявлението му – имена и адреси, какви конкретни действия и факти /с конкретно, а не принципно описание/ твърди, че са извършили тези лица; в какво се състои искането – дали предявява частна тъжба /какво престъпление счита, че е извършено спрямо него набедяване, клевета/ или предявява граждански иск /, който да бъде конкретизиран, като посочи вреди и техния размер/, дали обжалва действия на администрацията или претендира вреди от нейни бездействия. На ищеца били дадени указания, че при последващо представяне на негово изявление, в което се съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации, без конкретно изпълнение на предходните указания на съда, или без допустимо искане до съда, делото ще бъде прекратено, а изявлението му, послужило за образуване на делото – върнато. Въззивният съд констатирал, че с молба от 17.01.2025г., наименована „Тъжба“, ищецът уточнил, че подаденото заявление било срещу кмета д-р В.Х. и срещу подадения от негови служители сигнал срещу ищеца. Отправил искане съдът да постанови акт, в който да съобрази всички направени искания, като разгледа случая и му заплати лично вреди и нематериални щети. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд направил извод, че депозираното по делото изложение от 30.12.204г. не следвало да бъде съобразявано и обсъждано, като неподписано от подателя Х. П.. Приел, че с първоначалното изявление, както и това от 17.01.2025г. ищецът не е уточнил искането си до съда, като не е изложил ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си. Развил съображения, че от депозираните по делото молби не може да се направи преценка дали е предявен граждански иск за защита на нарушени права, респ. какво е искането на молителя; дали е подаден сигнал до Прокуратурата за извършено престъпление; дали се обжалват действия на общинската администрация или се претендират вреди от действия/бездействия на кмета или служители и длъжностни лица на Община Плевен. Заключил, че при липса на конкретни обстоятелства, на които се основава претенцията, съдът не може да направи преценка за вида на търсената защита. Въззивният съд приел, че претенцията е останала неуточнена, въпреки двукратно дадените на страната указания, поради което са налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производството по делото. При тези съображения потвърдил обжалваното определение. Съставът на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният от касатора въпрос е свързан със задължението на съда да уведомява страните за възможността да им бъде предоставена правна помощ и последиците от неизпълнението му. Въпросът (уточнени от състава, съгласно т. 1, изреч. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение за наличие на предвидените в чл.129, ал.3 от ГПК предпоставки за прекратяване на производството. Съгласно разясненията дадени в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, производството по обжалване на определенията е уредено като пълен въззив, като съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Прието е още, че въззивният съд е длъжен, ако констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, да отстрани последиците от същото, дори да не е сезиран с изрично оплакване за това в частната жалба. Поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (определение №757/30.12.2009г. по ч.гр.д. №693/2009г. на ІV г.о.; определение №410/10.12.2008г. по ч.гр.д. №2113/2008г. на ІV г.о., както и в служебно известното на съда определение №668/12.02.2025г. по ч.гр.д.№4716/2024г. на І г.о.), поради което по отношение на него е налице сочената от касатора предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По въпроса, в трайно установената практика на ВКС, споделена и от настоящия състав на съда, е прието, че в процесуалния закон изрично са предвидени хипотезите, в които съдът следва служебно да уведоми страните (физически лица) за възможността да ползват правна помощ: при връчване на указания за отстраняване нередовности на исковата молба, въззивна или касационна жалба; при връчване на препис от искова молба, както и от подлежащ на обжалване съдебен акт. Такива указания могат да бъдат давани и по преценка на съда, когато същият констатира необходимостта от тях. Разяснено е още, че неуведомяването на страната – физическо лице за правата й във връзка с правната помощ, когато това задължение е изрично предвидено в ГПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановения от съда акт. В конкретния случай, при връчване указанията на първостепенния съд за уточняване на предявената претенция, ищецът не е бил уведомен за възможността да ползва правна помощ при изпълнението им, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК. Връчването е извършено с обратна разписка, като по делото липсват данни при същото да е бил използван утвърденият от министъра на правосъдието образец на съдебно съобщение, съдържащ указание за възможността за ползване на правна помощ. Такова указание липсва и в изпратените до страната разпореждания за обстоятелствата, които следва да бъдат уточнени. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е изпълнил задължението си за пълна проверка на законосъобразността на оспореното пред него прекратително определение, обхващаща както проверка за законосъобразност на дадените на страната указания, така и за изпълнение на задължението по чл.129, ал.2 от ГПК. Несъобразяването от въззивния съд на допуснатото от първостепенният съд съществено процесуално нарушение е обусловило и неправилният му краен извод за наличие на предпоставките по чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производството. С оглед на изложеното, обжалваното въззивно определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за даване указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и възможността страната да ползва правна помощ. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение