Определение № 117 от 17.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 11/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Б. С. Г. касационна жалба на К. И. С. /ответник в производството пред първоинстанционния съд/ срещу решение № 469 от 22.08.2023г. по възз.гр.д. № 789/2021г. на ОС - Велико Търново.С него е отменено решение № 60/03.08.2021г. на РС - Свищов и вместо него е постановено друго, с което К. И. С. е осъден да заплати на П. К. П. сумата 11 500лв., представляваща общата стойност на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен запис на заповед за сумата от 6000лв., издаден на 23.07.30125г., с падеж - 24.08.2015г., и неизплатен запис на заповед за сумата 5500лв., издаден на 18.09.2015г., с падеж - 26.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата 11 500лв., считано от подаване на ИМ на 11.02.2021г. до окончателното изплащане, както и 2130лв. разноски по делото. В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, на които е основано искането за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по формулираните от касатора три правни въпроса. С подадения чрез адв.М. Й. М. писмен отговор ответникът по касационната жалба П. К. П./ ищец в първроинстанционното производство/ оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на Търговска колегия, І т.о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното: С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.02.2022г. по тълк. д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се различават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото; Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид, делото е гражданско, а ако за спорните материални правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредените в Част трета на Търговския закон сделки, делото е търговско; Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ГПК, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго за уважаване на предявения иск с предмет парично вземане с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ в общ размер 11 500лв. Очертаният в мотивите към решението спорен предмет на делото разкрива, че претенцията за заплащане на претендираната парична сума е във връзка с предшестващи възникването на спора два записа на заповед. Предвид на това и, тъй като записът на заповед е абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, спорът разкрива белезите на търговски и това налага квалифицирането на делото като търговско. Цената на предявения иск е 11 500лв. не надхвърля законодателно определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв. Поради всичко изложено, касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, съставът на ТК, I т.о.: