Определение № 346 от 09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 360/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. Д. от гр. С. против определение № 80 от 7.06.2010 г. по гр. д. СП 80/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 16.04.2010 г. по ч. гр. д. № 20/2010 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху право на строеж и запор на банковите сметки на жалбоподателката, на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че подадената частна касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.275 вр.чл.260, вр. чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като в нея не са изложени основания за допускане до касационно обжалване. Изискванията за редовността на касационната жалба важат и за частната касационна жалба съгласно чл.278, ал.4 ГПК. Съобразно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените от жалбоподателя основания в частната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Проверката за редовността на постъпилата частна касационна жалба е възложена на въззивния съд, на който делото следва да бъде върнато за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като бъде указано на жалбоподателя, че следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.