Определение № 1664 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 340/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 119/ 24.06.2025 г. по гр.д.№ 565/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Хасковски окръжен съд по гр.д.№ 769/ 2023 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Център за спешна медицинска помощ – Хасково /ЦСМП Хасково/, „Многопрофилна болница за активно лечение – Харманли“ ЕООД /МБАЛ Харманли/, и Министерство на здравеопазването – София /МЗ/ субективно съединени искове, квалифицирани по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца сумата от 27 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена му на 20.02.2018 г. травма, ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до изплащане на сумата и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига въпросите 1. “Дали при установяване на липса на доказаност на вината в дела за отговорност за вреди, причинени от неправилно извършено медицинско вмешателство, е допустимо съдът да отхвърли исковете като „неоснователни“, без да се произнесе по въпроса дали е налице нарушение на задълженията по изкуството на медицината“; 2. „Дали при липса на медицинска експертиза по чл. 168а ГПК, съдът може да отхвърли искове за отговорност за вреди, причинени от лекари/медицински заведения, без да се произнесе по въпроса дали страните са били задължително посочени към производството на такава експертиза“; 3. „Дали е допустимо съдът да приеме, че „неосъществено лечение“ (например отказ от хоспитализация) не води до отговорност, без да анализира дали този отказ е бил доброволен, информиран и документиран“; и 4. „Дали е допустимо съдът да не се произнесе по валидността на договорната претензия по чл. 45, ал. 1 ЗЗД (право на обезщетение за вреди от лошо качество на здравна услуга), като се обосновава само на въпроса за вина по чл. 49 ЗЗД (деликтна отговорност)“. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна ЦСМП Хасково оспорва жалбата като поддържа, че формулираните правни въпроси не касаят правните изводи на съда, поради което не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Евентуално излага съображения по същество за правилност на обжалваното решение. Ответната страна МБАЛ Харманли също оспорва жалбата с доводи, че касаторът не е формулирал и мотивирал основания, които да представляват такива по чл.280 ал.1 ГПК, а е изложил оплаквания по чл.281 т.3 КТ за това, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Нямало формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество. Ответната страна МЗ не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да отхвърли исковете въззивният съд приел, че ищецът бил задържан на 20.02.2018 г. около 18:00 ч. – 18:30 ч. в село Орешник, Община Тополовград, при специализирана полицейска операция, проведена от служители на МВР. При задържането той получил травматично увреждане на левия лакът. Непосредствено след задържането му във Филиал за СМП /ФСМП/ - Харманли /поделение на ЦСМП – Хасково/ постъпило повикване от районното полицейско управление, за оказване на спешна медицинска помощ на И. Г. П. във връзка с травматично увреждане на лявата лакътна става. От Филиала било издадено искане за извършване на рентгенологично изследване с диагноза: съмнение за счупване на лъчевата кост на лявата ръка. Ищецът бил превозен с полицейски автомобил до МБАЛ-Харманли, където било извършено рентгенологичното изследване около 22:30 – 23:00 часа, разчетено от дежурния рентгенолог д-р Г. и с установена луксация на лакътната става, без данни за счупени кости, с наличие на периартикуларен хематом и едем на меките тъкани. След разчитане на изследването с резултата бил запознат дежурният лекар от ФСМП – д-р В. и ищецът и този резултат биле отразен върху искането за рентгенологично изследване, а ищецът бил върнат в ареста. На 21.02.2018 г. той бил приведен в ареста в гр.Ямбол, където на същата дата му бил извършен медицински преглед от фелдшер К., който констатирал болка и подуване в областта на лявата лакътна става и наличие на медицински данни за луксация на левия лакът. На следващия ден /22.02.2018/ г. фелдшерът К. насочил ищеца към консултация с ортопед и на 23.02.2018 г. такава консултация била осъществена в МБАЛ – Ямбол, от д-р В., в 16:55 ч. Назначено било ново рентгенологично изследване, довело до диагноза „изкълчване на лакътната става, неуточнено“. На ищеца била предложена хоспитализация в ортопедично отделение, но той отказал с декларация, инкорпорирана в лист за преглед № 2022/ 23.02.2018 г. Отказът бил вписан и в Бланка за вторични медицински прегледи на ГДИН, сектор „Арести“ – гр. Ямбол и отразен в амбулаторен журнал за дежурство в „Спешно отделение“ на МБАЛ Ямбол, за отказа свидетелствал в показанията си и фелдшера К.. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел неоснователност на претенцията срещу МБАЛ Харманли. Посочил, че към 20.02.2018 г не е имало действащ медицински стандарт „Образна диагностика“, но изводи за добрата медицинска практика при осъществяване на такава дейност можело да бъдат изведени от разпоредбите на стандартите, действали преди и след тази дата. Лекарят от структурата за образна диагностика, приемащ пациента, следвало да определи вида и обема на изследването, да осигури провеждането на изследването, да състави окончателните документи за проведеното изследване и да извърши писмено тълкуване на получените резултати. По негова преценка резултатите можело да бъдат обсъдени с лекаря, изпратил пациента за изследване, той можел да препоръча проследяване, контролни прегледи, или други образни изследвания. Резултатите от изследванията следвало да се предоставят на пациентите. В конкретния случай образното изследване било извършено в МБАЛ Харманли въз основа на надлежно направено искане от дежурен лекар от Филиал на ЦСМП – Хасково, извършено от дежурен рентгенов лаборант и интерпретирано от дежурен рентгенолог, било изготвено разчитане на хартиен носител, който бил предаден на пациента и на лекаря, назначил изследването. Нямало каквото и да е нарушение на правилата на добрата медицинска практика във връзка с осъщественото рентгеново изследване. Не съществувала медицинска практика, задължаваща рентгенолога да насочи пациента към ортопед-травматолог, такова задължение нямало както в отменения, така и в последващия медицински стандарт. Не били налице предвидените в стандарта предпоставки рентгенологът да е бил длъжен да докладва по специален ред поставената от него рентгенова диагноза, или да насочи пациента към провеждане на лечение от лекар със специалност „ортопедия и травматология“. При липса на извършено противоправно действие или бездействие от служителите на МБАЛ Харманли във връзка с осъществените от тях медицински дейности на 20.02.2018 г. спрямо ищеца претенцията към този ответник следвало да се отхвърли. Следвало да се отхвърли и претенцията към ЦСМП – Хасково. Неговият медицински екип за неотложна медицинска помощ е имал задължение да посети болния, да проведе необходимите диагностични и лечебни мероприятия и да осигури приемственост и последователност в лечебната помощ, като попълни бланка № 803 на МНЗ „Лист за бърза и неотложна медицинска помощ“ и бланка 119 на МНЗ „Медицинско направление за консултация, хоспитализация и санаторно-курортно лечение“. Бланка 119 следвало да бъде предадена на пациента или на служителите на МВР, отговорни за арестанта. В случая по искане на филиала на ЦСМП Хасково било извършено рентгенологично изследване на лявата ръка на И. П., била установена луксация на лакътната става, с който резултат дежурният лекар от филиала бил запознат. Съгласно т.7 от утвърден Медицински стандарт „Спешна медицина“, в случай като този лекарят бил длъжен да насочи пациента към друга структура за болнична медицинска помощ, притежаваща необходимите специалисти и оборудване. Това не било сторено от дежурния лекар и било налице противоправно бездействие на служител на ответника. Въпреки това ищецът все пак бил насочен на 22.02.2018 г. от фелдшер към ареста в гр.Ямбол, към лечебно заведение, разполагащо с ортопедично отделение, но това станало извън рамките на оптималния 72-часов срок за наместване на изкълчената лакътна става на ищеца. Към 20.02.2018 г. – 23.02.2018 г. нямало действащ Медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, но както по действалият преди тази дата, така и по действащият сега медицински стандарт, закритото наместване на лакът под анестезия било третирано като оперативна процедура с малък обем и сложност и можело да се извърши в самостоятелно отделение по ортопедия и травматология или в клиника/отделение по хирургия. За целта било необходимо пациентът да бъде хоспитализиран в болнично заведение. Закритото наместване на луксираната лакътна било невъзможно към 17:00 часа на 23.02.2018 г. /към момента на прегледа в МБАЛ-Ямбол/, а следвало да се приложи по-рисков метод за лечение – открито наместване, с отваряне на ставата, което ищецът отказал. Затова, макар да имало противоправно бездействие от страна на служител на ответника ЦСМП-Хасково, не се установявала пряка причинна връзка между това бездействие и настъпилия вредоносен резултат – инвалидизация на ищеца. Само в периода от 23:00 часа на 20.02.2018 г. до 17:00 часа на 23.02.2018 г. /66 часа/ ищецът търпял болки и страдания с голям интензитет, които били в причинна връзка с осъщественото бездействие от служител на ЦСМП Хасково. Претенцията за присъждане на обезщетение за тези неимуществени вреди била доказана по своето основание, но тя била заявена едва на 16.05.2023 г. Ответникът ЦСМП Хасково релевирал възражение за давност с отговора срещу исковата молба, което било основателно. Към 16.05.2023 г. бил изтекъл срок от 5 години, 2 месеца и 25 дни и вземането на ищеца било погасено по давност. По отношение на ответника МЗ съдът посочил, че по действащото към 20 – 23.02.2018 г. законодателство управлението на ЦСМП се осъществявало от директор, назначен от министъра на здравеопазването, след проведен конкурс по КТ. Именно управителните органи на лечебното заведение били длъжни да управляват лечебното заведение и отговаряли за цялостната му дейност. Контролен орган на диагностично-лечебния процес в лечебното заведение била Лечебно-контролната комисия, създавана със заповед на ръководителя на лечебното заведение. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към министъра на здравеопазването, като юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, била създадена от 01.01.2019 г. - след релевантния период – затова не можело да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника МЗ и предявеният срещу него иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнатите въпроси, тъй като те не отговарят на изискванията, които ал.1 на чл.280 ГПК поставя към общото основание за достъп до касационен контрол. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тези изисквания въпросите на касатора не отговарят. Те или са смислово неясни /например няма яснота какво значение е вложено в думата „претензия“, в ГПК няма разпоредба под номер „чл.168а“ и др./ или касаят обсъждането на доказателствата от въззивния съд и фактическите му установявания и изискват проверка по същество. Такава проверка в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършена. Както е изяснено в горепосоченото Тълкувателно решение, формулирането на правен въпрос, по който касационно обжалване може да бъде допуснато, е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига такъв въпрос, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. След като формулираните от касатора питания не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, обжалването не следва да бъде допуснато. С оглед изхода от спора ответниците имат право на разноски. МЗ обаче не е поискало такива, а ЦСМП Хасково е поискал, но не е представил доказателства за извършени разходи за производството, поради което съдът не присъжда разноски на тези ответници. Доказателства за извършени разходи са представени единствено от МБАЛ Харманли и искането на този ответник за осъждане на ищеца да заплати разноските му е основателно. По изложените съображения съдът