Определение № 334 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4929/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. срещу решение №.10490/27.07.21 по г.д.№.1115/20 на АС София, ГО, 1с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.6497/25.09.17 по г.д.№.10497/13 на СГС, І-21с., касаторът е осъден да плати на основание чл.441 ГПК 4447лв. имуществени вреди от ненужно превалутиране на събрана сума в размер на 524068,02щ.д. по и.д.№.20108560400190 и 35,21лв. обезщетение за имуществени вреди от неправилно изчислена и удържана такса по изпълнение по същото изпълнително дело, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Спектрон“ЕООД оспорва жалбата, в това число с твърдения за липса на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и доколкото настоящото производство е такова след връщане на делото от ВКС за икономическа експертиза и въпросите, които се повдигат, вече са били разрешени от ВКС; „ДЗИ Общо застраховане“АД не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е изяснено, че настоящото производство се развива, след като с реш.№.275/5.03.20 по г.д.№.4596/18 на ВКС, ІV ГО, е отменено предходното въззивно решение по делото в частта, с която са уважени исковете по чл.74 ЗЧСИ за сумата 5731,73лв. и 35,21лв. /обезщетение за имуществени вреди от неправилно отчитане на суми от превалутиране и начисляване на банкови такси/, както и в частта, с която е бил уважен предявения от ЧСИ обратен иск срещу застрахователя „ДЗИ Общо застраховане“АД за 5357,89лв. и делото е върнато за ново гледане с указания за допускане на съдебно-икономическа експертиза за изчисляване размера на вредите от превалутиране. Изпълнителното дело, във връзка с което се претендират вредите, е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Берг ББВ“ЕООД срещу длъжника „Спектрон“ ЕООД за сумата 520617,34щ.д., ведно със законната лихва от 13.04.04 до окончателното заплащане; за събиране на дължимата сума и лихвата /433790,51щ.д./, както и за задължението на длъжника в лева, съставляващо разноски по изпълнителното производство - 16172лв., адвокатски хонорар и сумата 38660,44лв. /платени авансово от взискателя такси 120лв. и 38540,44лв. такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ/, със запорно съобщение от 30.07.10 е наложен запор върху вземанията на длъжника по негова банкова сметка в щатски долари в „Уникредит Булбанк“АД; за превод на сумите са посочени съответно специални банкови сметки на ЧСИ Б.Б. в лева и в щатски долари; върху горепосочената валутна сметка на 17.03.04, е бил наложен обезпечителен запор до размер на 542947,68щ.д., като съгласно уведомление от 24.03.04 фирмата разполага с авоар в банката, който е по-малък с 21848,42щ.д. от необходимата сума за пълното обезпечаване на запора /т.е. запорираният авоар на фирмата е бил в размер на 521099,25щ.д./. С покана за доброволно изпълнение от 30.07.10 ЧСИ е уведомила длъжника „Спектрон“ЕООД за образуваното срещу него изпълнително производство, за размера на задължението с разноските и наложения запор върху всички левови и валутни сметки. В изпълнение на запора „Уникредит Булбанк“АД на 6.08.10 е извършила частично плащане на наличните при нея авоари на длъжника; дължимите суми са били преведени по пера съобразно реда за погасяването им по чл.76 ал.2 ЗЗД, като разноските за изпълнението /авансови такси и т.26/ са били преведени с три превода, изходящи от три различни банкови сметки, дължимото адвокатско възнаграждение е платено с един превод, а задължението в щатски долара е заплатено с два превода – отделно за начислената върху главницата лихва за периода до извършване на превода, отделно за главницата /за така извършените преводи в лева не е начислявана комисионна/. С молба от 17.08.10 взискателят е поискал постъпилите суми по сметка на ЧСИ да бъдат разпределени, като от постъпилата сума бъде отделена, удържана и преведена на ЧСИ дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, сумите за направени от взискателя разноски по изпълнителното дело, вкл. разноските за адвокатско възнаграждение да се изплатят на адв.Б.Б., а останалата сума да бъде преведена по посочена в молбата валутна сметка на взискателя в евро в „Уникредит Булбанк“АД. Това е наложило събраната по делото сума в щ.д, общо 524068,02щ.д., да бъде превалутирана в евро, за да бъде преведена по посочената валутна сметка. Съдът е отразил, че превалутирането е извършено от ЧСИ в нарушение на процесуалните правила, тъй като в тежест на длъжника са били вменени разноските за превалутирането в евро /което е извършено по искане на кредитора, въпреки, че вземането по изпълнителния лист е в щ.д./ - като ЧСИ е отнесъл тези разноски в реда на привилигированите вземания по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД като разноски по изпълнението - без те да имат това качество. Това обстоятелство не е описано изрично в протокола за изплащане на постъпилата сума на 18.08.10, но фактически се е стигнало до този резултат. От същия /на л.78/ е видно, че ЧСИ Б. е разпоредила сумата 524068,02щ.д. да се превалутира в евро по курс продава на КТБАД за 18.08.10 и едва тогава така получената сума 404792,47евро да бъде преведена на взискателя по посочената от него банкова сметка в евро-и плащането именно на тази сума в евро да бъде отразено на гърба на изпълнителния лист-което е и направено. Така разходите за изплащането на вземането в евро, направено по желание на взискателя, и в отклонение от валутата, в която е възникнало задължението по изпълнителния лист, са били поставени в тежест на длъжника, вместо с тях да се погаси част от дължимата от него главница по изпълнителния лист /тъй като с постъпилите суми са били погасени всички разноски по изпълнението, цялата дължима до 18.08.10 лихва, и с остатъкът е започнало погасяване на дължимата главница/. Съдът е цитирал реш.№.275/5.03.20 по г.д.№.4596/18, ІV ГО, постановено при първото гледане на делото от ВКС, с което е прието, че в изпълнителното производство длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото; ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед интереса на първия, като например превеждане на събраната сума по банкова сметка, във валута, различна от валутата на дълга, длъжникът не отговаря за тези разноски; те следва да останат за сметка на взискателя; налице е пряка вреда от неправилното отбелязване на гърба на изпълнителния лист на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло, когато ЧСИ в нарушение на процесуалните правила е поставил в тежест на длъжника сумите по превалутирането, които не следва да бъдат отнесени в реда на привилигированите вземания, като разноски по изпълнението, защото те нямат характера на такива; вредата е налице, тъй като с тези суми е следвало да се погаси част от пасива. От друга страна обявеният в чл.29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и намира приложение само в отношенията между БНБ, в качеството й на централна банка, от една страна и физическите и юридически лица, от друга страна; единствено за централната банка възниква задължението да подържа пълна конвертируемост на лева към еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс; всички останали правни субекти не са адресати на тази разпоредба, поради което могат да уговарят курса на еврото в лева; следователно котираните и обявени от БНБ курсове/фиксиран към еврото и плаващ към други валути/са приложими само за счетоводни и статистически цели, като няма основание за прилагането им в облигационните отношения, по които централната банка не е страна, освен в случаите, когато законът или договорът препращат към тях; в подкрепа на горното е и фактът, че търговските банки и обменните бюра свободно определят курсовете „купува/продава“, различни от котировките на централната банка, вкл. и по отношение на резервната валута-еврото; законодателят препраща към фиксинга на БНБ в изрично уредени хипотези, каквато не е настоящата. При тези обстоятелства размерът на вредата от превалутирането в случая трябва да се изчисли не по курса на БНБ, а по този на превеждащата банка-следва да се вземат предвид и начислените банкови такси и комисионни по превалутирането на дълга, както и сумата, удържана в повече такса по изпълнението. Въззивната инстанция се е позовала на заключението на изслушаната пред нея според указанията на ВКС съдебно-счетоводна експертиза; посочила е, че според същата размерът на разликата в левова равностойност между сумата 524068,02щ.д. и сумата 404792,47евро по курса на превеждащата банка „КТБ“АД към 18.08.10 е 4447лв.-и това е и сумата, с която се е увредил ищецът вследствие ненужното превалутиране; именно с тази сума по-малко е погасено задължението му по изпълнителното дело. Към нея следва да се добавят и начислените банкови такси и комисионни, свързани с превалутирането. Относно иска за сумата 659лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неправилно изчислена и удържана такса по изпълнението, по който делото е висящо до размер на 35,21лв., съдът е намерил, че е налице събиране на недължими такси по т.26, които са не-по-малко от 35,21лв. /35,22лв./. При тези обстоятелства, след като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени за сумите 4447лв и 35,21лв., същите са присъдени ведно със законната лихва. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивното решени е недопустимо в частта, с която касаторът е осъден да плати 35,21лв. обезщетение за имуществени вреди от неправилно удържана такса, тъй като в тази част ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение, както и че същото е очевидно неправилно. Формулира следните въпроси: 1.“Налице ли е причинена имуществена вреда от ЧСИ, когато при отбелязване на гърба на изпълнителния лист на сума, с която се погасява дълга, е допусната очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена от ЧСИ?“; 2.“Представлява ли причинена имуществена вреда от ЧСИ неточното отбелязване на гърба на изпълнителния лист, в който случай е отбелязана сумата на плащането към взискателя, вместо сумата на съответното погасяване на дълга с това плащане, което обстоятелство може да бъде допълнено от ЧСИ?“; 3.“При изчисляване на остатъчния дълг по изпълнителния лист, съгласно който длъжникът е осъден да плати задължения в щатски долари, а е извършено отбелязване на гърба на изпълнителния лист в евро, не следва ли сумата в евро да бъде изчислена в нейната равностойност в долари към съответната дата на превода?“; 4.“При оспорване от страна на длъжника на размера на погасяването, обвързан ли е съда от направеното от ЧСИ отбелязване /удостоверяване/или може да приеме друго, с оглед събраните доказателства по делото?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси са неотносими. На първо място въпросите във връзка с наличието на вреда предвид извършеното отбелязване са решени при първото гледане на делото пред ВКС. Отделно от изложеното формулираните въпроси са конкретни и фактически, не съответстват на фактите и обстоятелствата по делото и не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Предвид изложеното те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид и, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Във връзка с позоваването на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК следва да се има предвид, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на спора, с който е бил сезиран-доколкото във въззивната жалба изрично се посочва, че се атакува първоинстанционното решение изцяло и се иска уважаване на претенциите в пълен размер. Предвид изложеното решението не е недопустимо и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,