Определение № 288 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК и чл. 274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 1593/16.02.2016 год. на [фирма] с адрес на управление [населено място], чрез Управителя Л. Н. Р. и адв.Р. Т.- АК Г. О. и адв. Й. Й. – САК срещу въззивно Решение No 883 от 29.12.2015 година постановено по В.гр.д Nо 1393/2015 година на ОС-Велико Търново, в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция за оставяне без разглеждане предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК с искане да се установи, че ответникът не е собственик на терен от 813 кв.м. - паркинг с 24 паркоместа, организиран върху покрива на сградата- самостоятелен обект с идентификатор No 10447.514.364.2- автосервиз, по плана на [населено място], поради липса на правен интерес. С касационната жалба се обжалва и иска отмяна на решението на ОС - Велико Търново и в частта, с която е отменено Определение от 09.09.2015 година, с което е допълнено Решението от 08.06.2015 година на районния съд в частта за разноските и е постановено ново, с което искането на [фирма] по чл. 248 ал.1 ГПК е отхвърлено. С касационната жалба на [фирма] се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса за установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен - прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотеза, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколко от значение за избрания начин на защита на собствеността е има значение заснемането-респ. незаснемането на терена - паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с задължителна съдебна практика – ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпросите: за допустимостта на заявен отрицателен установителен иск за защита собствеността на „паркомясто‘, в качеството му на несамостоятелен обект на правото на собственост. Искането да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, в частта досежно произнесеното решение /определение/ касаещо претендираните разноски по делото се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е да се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски, произнесен в противоречие с т.8 на ТР 6/ 06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС. С писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК ответникът по касация – [фирма] оспорва обстоятелствено наведените основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество посочените основания за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно. Претендират се разноски в размер на 3000 лв. По заявената касационна жалба на [фирма] срещу въззивно Решение No 883 от 29.12.2015 година постановено по В.гр.д Nо 1393/2015 година на ОС-Велико Търново, в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция за оставяне без разглеждане предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на вещния иска, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос за установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен - прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотеза, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколко от значение за избрания начин на защита на собствеността е има значение заснемането-респ. незаснемането на терена - паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост поради противоречие със задължителните разяснения по ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите, касаещи допустимостта на заявен отрицателен установителен иск за защита собствеността на „паркомясто‘, в качеството му на несамостоятелен обект на правото на собственост не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са в рамките на предмета на спора за собствеността на терен с предназначение паркинг с определен брой ‚паркоместа“. При допускане на касационното обжалване, страната касатор има задължението да заплати пропорционална ДТ от 2% върху цената на иска, равняваща се в случая на платената ДТ за въззивно обжалване от 187.12 лв./ сто осемдесет и седем и 0.12 лв. /, платима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението в срок, касационното производство следва да се прекрати. По частната касационна жалба на [фирма] / инкорпорирана като част от касационната жалба /, подлежаща на разглеждане по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, с която е отменено Определение от 09. 09. 2015 година за допълване Решение No 516 от 08.06.2015 година по гр.д. No 3091/2014 год. на РС Велико Търново, в частта за разноските и е постановено ново, с което искането на [фирма] по чл. 248 ал.1 ГПК е отхвърлено. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, като подадена извън срока на чл. 275 ал.1 ГПК- „седмичен срок от съобщаване на определението“, бе да се произнася по доводите за наличие или не на основания за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай Решение No 883 от 29.12.2015 година по гр.В.д No 1393/2015 год. на ОС-Велико Търново, с което е отменено Определението от 09.09.2015 година за разноските, присъдени в полза на [фирма] и искането им по чл. 248 ал.1 ГПК е отхвърлено, е съобщено на страната- [фирма] чрез адв.Р.Т. АК-Г. О. на 13.01.2016 година, поради което подадената частна касационна жалба, инкорпорирана в касационната жалба срещу решението по същество, на дата 15.02.2016 година е извън срока за обжалване, изтекъл на 20.01.2016 година. При условията на иззета компетентност, ВКС следва да върне частната касационна жалба като процесуално недопустима на основание чл. 275 ал.2 във вр. с чл.262 ал.2 т.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 281 ал.1 т.1 ГПК и чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия