Определение № 216 от 23.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 265269/15.07.2021 г. на В. И. В. - Р., чрез пълномощника адвокат И. Г., срещу въззивно решение № 260210/16.06.2021 г. по гр. д. № 242/2021 г. на Окръжен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли въззивният съд да постанови съдебно решение, спрямо страна, която е починала преди края на устните състезания. Посочва се противоречие с решение № 23/16.02.2021 г. по гр. д. № 2564/2019 г. на ВКС, II г.о. и решение № 332/27.12.2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г. на ВКС, I г.о.; 2. Как следва да се извърши делбата, когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, в което влизат имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и преките наследници на лицето, което e притежавало собствеността върху земеделските земи преди тяхно обобществяване, също не са живи към датата на възстановяване на собствеността. Твърди се противоречие с решение № 222/06.12.2013 г. по гр. д. № 3790/2013 г. на ВКС, II г.о. и решение № 45/31.05.2018 г. по гр. д. № 2145/2017 г. на ВКС, I г.о.; 3. Кои са предпоставките, при които съдът извършва делбата при условията на чл. 353 ГПК, без да се тегли жребий. Посочва се противоречие с решение № 109/22.01.2015 г. по гр. д. № 6761/2013 г. на ВКС, II г.о. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: Производството е по делба във фазата на извършването й. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260009/08.02.2021 г. по гр. д. № 973/2019 г. на Районен съд - Ихтиман, с което в дял на Т. А. Й. е поставена нива от 5.400 дка., пета категория на земята, при неполивни условия, в местността "К.", съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], в дял на В. И. В.-Р. е поставена нива от 6.001 дка., шеста категория на земята, при неполивни условия, в местността "Т.", съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], в дял на Й. Д. В. е поставена нива от 1.711 дка., пета категория на земята, при неполивни условия, в местността "М.", съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], в дял на А. И. В. е поставена нива от 1.214 дка., пета категория на земята, при неполивни условия, в местността "А.", съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място]. В. И. В.-Р. е осъдена да заплати за уравняване на дяловете на Й. Д. В. 218, 62 лв., а на А. И. В. 400.09 лв. Въззивният съд е посочил, че с решение № 132/21.07.2020 г. по гр. д. № 973/2019 г. на Районен съд – Ихтиман е допуснато извършването на съдебна делба на процесните недвижими имоти между Т. А. Й., Й. Д. В., В. И. В.-Р. и А. И. В. при посочените квоти. Със съдебно-техническа експертиза са определени цените на имотите и е определена стойността на дяловете на съделителите както следва: Т. А. Й. - 3/6 ид.ч. - 2724,43 лева, Й. Д. В. - 1/6 ид.ч. - 908,15 лева, В. И. В.-Р. - 1/6 ид.ч. - 908,15 лева и А. И. В. - 1/6 ид.ч. - 908,15 лева. В съдебно заседание В. И. В.-Р. е заявила желание делбата да се извърши по третия вариант, предложен от вещото лице (по площи - за получаване на приблизително равни площи от съделителите). Съделителката Т. А. Й. поддържа становище за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК. Въззивният съд е приел, че основен критерий за избор на някой от способите за извършване на делба е съотношението между броя на реалните дялове и броя на съделителите, във връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите на квотите на съделителите. От значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове от един или повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване. В случая е налице невъзможност за теглене на жребий, тъй като до делба са допуснати четири различни по площ и стойност имота, а от влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата се установява, че квотите на четиримата съсобственици в съсобствеността са различни. Тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато не съществува възможност, всеки отделен съделител да получи реален дял. Недопустимо е по този ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява процедурни правила за начина, по който се тегли жребий от група лица. Имотите следва да се разпределят по реда на чл. 353 ГПК, тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител да получи дял в натура, а същевременно квотите на съделителите са различни. В случая няма основание за разпределяне на имотите по колена. Влязлото в сила решение в първата фаза на делбата е определило кръга на съделителите, както и техните квоти поотделно за всеки съделител. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2,предл.2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна недопустимост на въззивното решение. Изложените съображения за недопустимост на обжалваното решение не могат да обосноват допускане касационна проверка за евентуална недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В случая касаторът твърди, че Т. А. Й. е починала на 24.05.2021 г. /два дни преди проведеното на 26.05.2021 г. открито съдебно заседание, с което са приключени устните състезания/. Посочва единствено, че е научил за смъртта на страната от свои познати, без да е изложил конкретни обстоятелства и без да е представил каквито и да било доказателства. Сами по себе си тези твърдения на касатора не могат да обосноват допускане на решението до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост. Те не се подкрепят и от данните по делото. Ето защо в случая не се установява посоченото в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на решението до касация, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за характера на съдебно решение, постановено спрямо страна, която е починала преди приключване на устните състезания. Въпросът как следва да се извърши делбата, когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, в което влизат имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и преките наследници на лицето, което e притежавало собствеността върху земеделските земи преди тяхно обобществяване, също не са живи към датата на възстановяване на собствеността, не може да се приеме за релевантен. Въззивният съд посочил, че влязлото в сила решение в първата фаза на делбата е определило кръга на съделителите, както и техните квоти, и то – поотделно за всеки съделител, а не по колена. Въпросът се поставя при фактическа обстановка, каквато не е установена от въззивния съд, поради което и изводите му не противоречат на цитираното от касатора решение № 109/2015 г. по гр. д. № 6761/2013 г. на ВКС, II г.о. То разглежда хипотеза, различна от настоящата, а именно когато се касае до новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, като преките наследници, призовани към наследяване към датата на откриване на наследството, също не са били живи към датата на възстановяване на собствеността. Посочено е, че когато наследството на прекия наследодател - собственик на реституираните земеделски земи, е предмет на делба, то следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството. Наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но преди възстановяването на собствеността по силата на приетите реституционни закони върху одържавените имоти, получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател, а по силата на наследственото правоприемство, т.е. встъпвайки в правата на своя наследодател само в рамките на неговия наследствен дял и именно от този дял. При това положение делбата следва да се извърши по колена, а след това да продължи между наследниците в отделните колена в рамките на техните наследствени правоотношения, доколкото е налице е налице спор между сънаследниците в някое от колената на общия наследодател. В настоящия случай въззивният съд е приел, че И. А. В. /син на общия наследодател В./ е починал след възстановяване на процесните имоти през 1997 г., поради което така поставеният въпрос и цитираната съдебна практика са неотносими към спора. Освен това не може да се приеме, че за касатора е налице интерес от извършване на делбата по колена, тъй като, както е извършена тя, за наследниците от коляното на И. В., са разпределени общо повече имоти /и с по-голяма сумарна площ, в т.ч. и за касатора/, отколкото на насрещния съделител, а уравненията в пари са между съделителите в коляното и са минимални. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по третия формулиран от касатора въпрос, касаещ предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК. Въззивният съд е посочил, че в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител да получи дял в натура, а същевременно квотите на съделителите са различни, поради което са налице условията за разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК. Въззивното решение е съобразено със съществуващата съдебна практика на ВКС, вкл. посочената, съгласно която основната предпоставка за прилагане на способа по чл. 353 ГПК е в делбената маса да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици. Трябва да е налице възможност за всеки съделител да се отдели реален дял от наследствените имоти, като освен това е необходимо съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. Ето защо не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.