Определение № 190 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2019 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на КПКОНПИ чрез процесуалните й представители В.Т. – държавен инспектор и С.Ш. – инспектор при ТД на КПКОНПИ В.Т. срещу определението на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 23.VІІ.2019г. по в.ч.гр.д. № 322/2019г. С определение № 334/18.ІХ.2019г. ВКС спря производството по делото до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2018г. Тълкувателно решение е постановено на 04.VІ.2020г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството. За да се произнесе по частната касационна жалба, ВКС взе предвид: С обжалваното определение, подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав, ВАС е потвърдил определението на Силистренския ОС /СОС/ от 05.ІV.2019г. по гр.д. № 41/2019г., с което е върнато предявеното от КПКОНПИ искане на основание чл.153 ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ срещу С. Ст.Д., Е. Р.Р., С. Е.Р. и Е. Ем.Р. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 370196.57лв. и производството по делото е прекратено, като е потвърдил и определението на СОС от 16.V.2019г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което КПКОНПИ е осъдена да заплати на адвокат И. А. 8933.93лв. адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че искането е предявено след изтичането на преклузивния срок по чл.27 ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, респективно по чл.107 ал.2 вр. с чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за извършване на проверка от Комисията – проверката е започнала на 28.ІІ.2017г., едногодишният срок е изтекъл на 28.ІІ.2018г., а решението за образуване на производство и за обезпечаване на исковете е взето на 17.Х.2018г. Не се твърди и няма доказателства срокът да е бил удължаван с възможните 6 месеца, но дори и да е така, той също би бил изтекъл преди вземането на решението за образуване на производство. При тези обстоятелства е направен извод за недопустимост на предявените искове. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска отмяната му. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса преклузивен или инструктивен е срокът по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./. Ответниците по частната касационна жалба С. С. Д., Е. Р. Р., С. Е. Р. и Е. Е. Р., всички от [населено място], общ.К., чрез процесуалния им представител адвокат И.А. са изложили съображения за нейната неоснователност. ВКС намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение. Според задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/2018г. на ОСГК, изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в посочените разпоредби срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Даденото от въззивния съд разрешение, обусловило резултата по делото – че срокът по чл.27 ал. и ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, респективно по чл.107 ал.2 вр. с чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, е преклузивен, е в противоречие със задължителната практика на ВКС по посоченото тълкувателно решение на ОСГК. При това положение атакуваното въззивно определение, както и потвърдените с него първоинстанционни съдебни актове, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на Окръжен съд Силистра за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждането на искането на КПКОНПИ вх. № 472/19.ІІ.2019г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,