Определение № 2 от 02.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2874/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Инерт Бетонтранспортстрой“ ООД срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено обжалваното от същия ответник разпореждане на Пловдивски окръжен съд за връщане като просрочена на въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, въззивният съд е приел, че обжалваното решение е било редовно връчено на жалбоподателя на 31.05.2019 г. - с разпореждане от същата дата за прилагане към делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на съобщението, изпратено на вписания в търговския регистър адрес на управление на жалбоподателя и върнато с отбелязване, че посоченият адрес е жилищен блок, няма афиширана фирма и не са открити служители, на които да бъде връчено. Приел е по-нататък, че срокът за обжалване е изтекъл на 14.06.2019 г., а жалбата е подадена на 04.07.2019 г. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на извода на въззивния съд за просрочие на жалбата. В допълнително депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, наред с възпроизвеждане на вече направеното оплакване за неправилност на определението, е посочено, че съдебният акт не е известен на страната, това обстоятелство не е установено, не е установено също, че срокът за обжалване е изтекъл и не е достатъчно само да се приеме, че въззивната жалба е нередовна. Касационно обжалване не следва да се допуска. Не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, нито за негова очевидна неправилност, доводи в тази насока не са и изложени, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се установява и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. При условията на чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване може да бъде допуснато само във връзка с правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и на който жалбоподателят се е позовал, формулирайки го в изложението по чл. 280 ГПК, като по въпроси, непоставени в изложението, касационно обжалване не се допуска (т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК). В разглеждания случай изложените от жалбоподателя доводи, свеждащи се до неустановеност на узнаването на първоинстанционното решение от страна на жалбоподателя, са от фактическо, а не правно естество, от значение са за правилността на въззивното определение, която не е предмет на фазата по допускане на касационно обжалване, и от същите правен въпрос не може да бъде изведен дори и посредством уточняване и конкретизиране съобразно правомощията на касационната инстанция съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. Не е налице следователно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът