Определение № 60594 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството e образувано по касационна жалба на С. К. Атанасова срещу въззивно решение № 11941 /28.08.2020 г. по гр.д. № 5025 /2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 13.06.2019 г. по гр.д. № 11145 /2017 г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на С. К. А. срещу А. Г. К. и съпругата му Ц. Д. К. искове с правно основание чл.40 ЗЗД, чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, чл.42,ал.2 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност спрямо ищцата на договор от 13.11.2012 г. за покупко-продажба на апартамент, за прогласяването на неговата нищожност поради противоречие със закона и за прогласяване на неговата недействителност поради ненадлежно упълномощаване. Ответниците по касационната жалба А. Г. К. и Ц. Д. К. в писмен отговор оспорват наличието на снования за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по искове с цена над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Иска се прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма, който (договор) първият ответник, като пълномощник на ищцата, е сключил сам със себе си като купувач за цена 9 000 лева, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, с което изрично е упълномощен включително да дари имота или да продаде имота на лица, при цена и условия каквито сам определи, включително като договаря сам със себе си. В следващо нотариално заверено пълномощно за продажба на същия имот ищцата е декларирала, че посочената продажна цена 9 000 лева е действително договореното плащане по сделката и че е получила напълно (цялата сума). Пълномощното не е оттеглено до сключването на договора за покупко-продажба на 13.11.2012 г.. Ищцата е леля на ответницата, която е съпруга на ответника. Въззивният съд е приел, че ищцата не оспорва автентичността на изявленията в пълномощното и декларациите, свързани с продажбата, нито нотариалната заверка. Ищцата не е доказала твърдението си, че изявлението и е изтръгнато с насилие. Доведената от нея свидетелка не се е виждала с нея през 2012 г., а едва през 2014 г., отношенията им представляват бегло познанство и свидетелката няма никакви непосредствени впечатления за обстоятелствата по упълномощаването, образувано предварително производство за осъществявана срещу ищцата принуда е прекратено поради извод, че не е осъществен състав на престъпление. Първият ответник е действал в рамките на представителната му власт по силата на нотариално заверени на 21.08.2012 г. и 31.10.2012 г. пълномощни. Между ищцата и първия ответник, който е съпруг на нейната племенница (втората ответница), са били установени отношения на доверие, ищцата е разчитала за помощ и подкрепа на ответника и е била във влошени отношения с внуците си, които са единствените и низходящи, поради което и предвид нейната възраст към момента на сключването на договора за покупко-продажба (80 години) и здравословното и състояние (95 % загубена трудоспособност и описани заболявания), ищцата е имал интерес от сключването на договора за покупко-продажба с цена около 1 /10 от действителната продажна цена и пожизнено и безвъзмездно запазено право на ползване върху имота, по силата на който договор е получила стойността на минимална пенсия за период от пет години. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че ответникът е сключил договора в съответствие с изразената в нотариално завереното пълномощно на С. К. А. воля. Въззивният съд е приел, че като е действал в рамките на учредената му представителна власт, ответникът не е действал във вреда на представляваната ищца, а в изпълнение на волята и в съответствие с личната и преценка. Поради това не са налице предпоставките на чл.40 ЗЗД. Поради което искът с правно основание чл.40 ЗЗД е неоснователен. Въззивният съд е приел, че за валидността на договора за покупко-продажба е без значение дали е заплатена продажната цена, въпреки че по делото е установено, че е платена в пълен размер. Дори и да липсва извършено плащане на договорената цена, това не обуславя основание за нищожност, а може да бъде основание за разваляне на договора. Поради което искът с правно основание чл.26 ЗЗД е неоснователен. Като е съобразил приетото с ТР № 5 /12.12.2016 г. по т.д. № 5 /2014 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд приел, че имотът на упълномощителката е посочен в пълномощното по начин, който в достатъчна степен го индивидуализира и че не е налице порок на упълномощителната сделка. Поради което искът с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД поради ненадлежно упълномощаване е неоснователен. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следните въпроси, за които твърди, че представляват основание за допускане на касационно обжалване: Събраните по делото писмени и гласни доказателства достатъчни ли са, за да приеме решаващият съд, че договорената продажна цена в размер на 9 000 лева, което е 1 /10 от действителната пазарна цена, не е нулева престация или е значим за продавачката размер (на продажна цена) – еквивалент на средната пенсия за страната за 36 месеца, добавен към запазеното от продавачката пожизнено и безвъзмездно право на ползване? Въпросът е за обосноваността на правен извод на въззивния съд, т.е. представлява довод за необоснованост на правен извод на въззивния съд (по чл.281,т.3 ГПК), а не правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който не може да бъде преценяван в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, тъй като за преценката му е необходимо обсъждането на всички събрани по делото допустими и относими доказателства, а в производството по чл.288 ГПК такава преценка не се извършва. Доколкото може да се приеме, че е изведен правен въпрос (а не довод за неправилност на въззивното решение) – за наличието на еквивалентност на насрещните престации в описаната по делото хипотеза, то не е налице противоречие, а точно съответствие с приетото в т.1 от ТР № 5 /12.12.2016 г. по т.д. № 5 /2014 г., че обемът и ограниченията на представителната власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. С това тълкувателно решение практиката е уеднаквена, поради което е без значение дали приетото от въззивния съд е в противоречие с постановените преди тълкувателното решение решения на ВКС по правния въпрос. Отделно от изложеното, такова противоречие с посочените решения на ВКС (решение по гр.д. № 1208 /2009 г., на III г.о., решение по гр.д. № 4265 /2014 г., на IV г.о. и решение по гр.д. № 2419 /2015 г., на III г.о.), не се установява, тъй като в тях е разгледана различна фактическа обстановка – преценката за размера на цената е била предоставена на пълномощника, докато в разгледания от въззивния съд случай пълномощникът е сключил договор за покупко-продажба в точно съответствие с упълномощаването. Длъжен ли е съдът да обсъди по реда на чл.188 ГПК всички представени по делото писмени и други доказателства и обсъди конкуренцията по отношение на тях с оглед твърдените права на собственост? Длъжен ли е съдът да отдели спорните от безспорните факти? Въпросът е свързан с довод за неправилен и тенденциозен анализ на свидетелските показания във връзка с писмените доказателства. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства за релевантни за въззивното производство факти (които са свързани с доводи на страните за неправилност на първоинстанционното решение и по съществото на спора) е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика за наличие на такова задължение за въззивния съд. Налице ли е увреждане по смисъла на чл.40 вр. чл.26,ал.2,пр.3 ЗЗД на интересите на упълномощителя, когато същият е декларирал в пълномощно, че е получил продажна цена от упълномощеното лице, с което е в роднински отношения, в размер на 1 /10 от пазарната цена на имота след отчитане на запазеното право на ползване до живот в полза на упълномощителя? Този въпрос е разновидност на въпроса дали когато е действал в рамките на учредената му представителна власт, ответникът е действал във вреда на представлявания. Този въпрос е обуславящ. Както е посочено по-горе, приетото от въззивния съд е в точно съответствие с приетото в т.1 от ТР № 5 /12.12.2016 г. по т.д. № 5 /2014 г., че договаряне във вреда на упълномощителя може да има, когато цената не е определена от упълномощителя, съответно когато покупко-продажбата не е сключена за определената от упълномощителя цена. Представлява ли нарушение на чл.6 от Конституцията на Р. България решение на съда, в което съдът преценява драстичната нееквивалентност на насрещни престации по договор за покупко-продажба на недвижим, като липса на увреждане интересите на упълномощителя, с оглед на неговата възраст, дохода или средната пенсия за страната? Въпросът не е обуславящ по съображенията, изложени за предишния, тъй като пълномощникът е сключил договора за покупко-продажба за определената от упълномощителя цена. Въпросът не е обуславящ и поради това, че в случая не се твърди и не се установява ограничение на права или привилегии, каквито разпоредбата на чл.6 от Конституцията на Р. България не допуска. Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на ответниците жалбоподателката да бъде осъдена да му заплати минимално адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2,т.2 ГПК съгласно чл.7,ал.2,т.4 и чл.9,ал.2 от НМРАВ е основателно за сумата 2 308.24 лева. Воден от изложеното съдът