Определение № 250 от 25.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 783/2011 г.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на “26 май” Е., [населено място] срещу въззивно решение № 213/20.05.2011г., постановено по гр.д.№ 284/2011г. от Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 417/20.12.10г. по гр.д.№ 956/10г. на Районен съд - Петрич, с което е признато за установено, че [фирма], [населено място] не дължи сумите от 2175.48 лв., 2199.12 лв. по издадени фактури, договорни лихви от 95 лв. и 111 лв. и сумата от 4374.60 лв. за заверка на Г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. С влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ и съгласно чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на обжалване е въззивно решение по иск за установяване на вземания, произтичащи от търговски сделки с цени под 10000 лв., като касационната жалба е депозирана на 29.06.2011г. По тези съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд