Определение № 5133 от 10.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор П.К., против въззивно решение № 23/30.01.2025г. по в.гр.д. № 464/24г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу И. Д. Ч., Б. А. С. и Н. М. М. искове по чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на описаното имущество на обща стойност 74 100 лв. и обявяване за недействителна по отношение на Държавата на покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № ...,том ..., н.д.№.../...г, вписан в СВ С., вх.рег.№ .../... ... ... г. Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят три групи въпроси. Първата /въпроси №1.1 и 1.2/ касае необходимостта от доказване на произхода на разполагаемите доходи на лицата, дарили/заели средства на проверяваните от КОНПИ и се поставя в контекста на оплакванията на касатора, че съдът необосновано и в противоречие със съдопроизводствените правила е приел за установени дарение в полза на ответницата И. Ч. от Г.Л. и поемане на разходите за задграничните пътувания на семейството на Ч. от Н.М. и Г. Л.. Твърди се, че разрешението на тези въпроси в обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС – р № 257/2017 по гр.д.№ 4902/2016г., ВКС, ІVГО; р.230/21.01.2019г. по гр.д.№ 4371/2017г., ВКС, ІVГО; р.№157/12.02.2021г. по гр.д.№ 271/2020г., ВКС, ІІІГО. Въпросите от № 2 до № 4, обобщени като такъв за начина на определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, са изведени от оплакването, че въззивният съд, при неправилно позоваване на ТР № 4/2021 ОСГК на ВКС и в противоречие с решение № 95/19.02.2025г. по гр.д.№ 704/24г. на ВКС, ІІІ ГО, е определил значителното несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ като разлика между стойността на наличното имущество в края на проверявания период и в началото, а не чрез съпоставяне на притежаваното в края на проверявания период имущество с нетния доход. Третият въпрос на касатора се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото е дали нетният доход по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ може да е отрицателна величина. Според касатора въззивният съд е тълкувал превратно закона, приемайки че нетният доход може да е само нула или положителна величина. Заявява се и очевидна неправилност на въззивното решение, предвид приетото в него по втората и третата група въпроси. Насрещните страни по жалбата - ответниците И. Д. Ч. и Н. М. М., чрез адв. Л.А., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват касационната жалба. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Насрещната страна по жалбата – ответникът Б. А. С., не е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: Въззивният съд е приел за безспорно установено, че И. Ч. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗОНПИ. С решение № 2184/11.11.2020г на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Проверката обхваща периода от 11.09.2009г до 11.09.2019г, а по отношение на ответника Б. С. - лице във фактическо съжителство с ответницата Ч., периода на проверката е от 13.06.2017г до 11.09.2019г. и е завършила с констатация за наличие на значително несъответствие и решение за предявяване иск да отнемане на незаконно придобито имущество. След направения от Комисията частичен отказ от иска негов предмет е имущество (апартамент в [населено място],[жк],[жилищен адрес]; равностойност на 10 дяла от капитала на „Боги БС“ ЕООД; товарен автомобил марка „Ситроен“ ,модел „Джъмпер“, с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. [рег.номер на МПС] и ПИ с идентификатор №...) на обща стойност 74 100лв. Възраженията на КОНПИ срещу анализа на приходите и разходите на ответниците през проверявания период са намерени от въззивния съд за неоснователни, защото: 1/ включването в приходната част на анализа на доходите, реализирани от ответницата Ч. в Гърция, се основава на годни писмени доказателства за тях; 2/ договорът за дарение на 30 000лв. от Г. Л. на Ч. не е бил оспорен своевременно, а показанията на св. Л. не се опровергават от други доказателства по делото и се кредитират като достоверни; не се твърди сумата да е била преведена по банков път, поради което изследване движението по банкови сметки е безпредметно, а възражението за неустановеност на доходите на дарителя и възможността му да дари такава сума е преклудирано; 3/ липсва спор, че ответницата М., живяла и работила в Гърция, ежегодно е давала на Ч.- нейна дъщеря, сумата от 1500 евро; 4/ възражението, че М. и Л. не са доказали възможност да посрещнат финансовите и жилищни нужди на семейството на И. Ч. за периода й на пребиваване в Гърция се прави за първи път с въззивната жалба и е преклудирано, но въпреки това по делото има доказателства – показанията на св. Л. и документ на лист 187 от първоинстанционното дело, съгласно които ответницата Ч. и семейството й са отсядали при майка й при пребиваването си в Гърция, което изключва сумите за престой в Гърция, изчислени на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или по данни на Евростат за едно лице в Р Гърция от разходите на проверяваните лица.Така, въззивният съд е достигнал до извода, че следва да се приеме приход за целия проверяван период в размер на 88 732,25 лв, а обичайните и извънредни разходи за проверявания период възлизат на 144 268,65лв. (тук са включени средствата за издръжка на ответницата Ч. и ответника С. /по време на фактическото им съжителство/, както и на двете деца по данни на НСИ – 86 857,37лв; разходите за закупуване на апартамента в С. и поземлен имот с идентификатор ... в м.“Б.“, съответно - 31600лв и 1440лв; разходите за придобиване на МПС, налични към края на проверявания период – общо 17000 лева; разходите за придобиване на дялове /100лв/ в дружеството „“Боги БС“ЕООД; разходи за банкови такси, лихви и преводи към трети лица в размер на 208,46лв; разходи за вноски по банкови сметки на двамата ответници в размер на 1926,61лв, разходи за платени публичноправни задължения –общо за двамата ответници в размер на 2876,21лв.) Въззивният съд е заключил, че общия размер на разходите надвишава общия размер на приходите, поради което нетният доход е нула. В тази връзка не е споделена тезата на КОНПИ, че е възможно нетният доход да е отрицателна величина, тъй като по смисъла на пар.1,т.8 от ДР на ЗОНПИ той е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите т.е. ако няма превишение нетният доход е нула. Позовавайки се на ТР № 4/2021г от 18.05.2023г на ОСГК на ВКС, въззивният съд е изяснил, че значително несъответствие е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период и е приел, че в случая значително несъответствие няма, защото стойността на самото имущество по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗОНПИ е 48 640лв. Успоредно с горния извод, който предопределя крайния за неоснователност на иска, въззивният съд, цитирайки съдебна практика - решение № 147/16.09.2019г по гр.д.№ 1998/2018г, решение № 191/15.02.2021г по гр.д.№ 4769/2019г на ВКС, решение № 50130/03.01.2024г по гр.д.№ 5134/2021г. на ВКС - е намерил за необходимо чрез сравнение между стойността на притежаваното имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период да се определи дали имуществото на ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 150 000 лв. Превишение със стойност над посочената налагало да се изследва дали е налице несъответствие между имуществото и нетния законен доход на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му за проверявания период. В случая стойността на самото имущество по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишавала 150 000лв и нямало как да формира значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на пар.1,т.8 от ДР на ЗОНПИ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Безспорно е в случая, че наличието на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ е въпрос от решаващо значение за спора. Същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, нито с решение № 95/19.02.2025г. по гр.д.№ 704/24г. на ВКС, ІІІ ГО. Въззивният съд е цитирал мотивите на тълкувателното решение, където е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, а такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В този контекст приетото от въззивния съд, че: „ В случая стойността на самото имущество по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишавала 150 000 лв и няма как да формира значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на пар.1,т.8 от ДР на ЗОНПИ.“, позволява да се допусне, че въззивната инстанция не е определила значителното несъответствие по указания в §1 т.3 ДР на ЗОНПИ начин. По същество обаче именно той е приложен в обжалваното решение, доколкото същото изрично възприема дефиницията на понятието в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и извежда като релевантен за определяне на значителното несъответствие размера на нетния доход. Не липсата на увеличение на имуществото в края на проверявания период с над 150 000 лева е обусловила решаващия извод на въззивния съд за липса на значително несъответствие, а констатацията за размера на придобитото за периода имущество - под 150 000 лева (48 640лв.) при нетен доход нулева величина. Или именно защото нетният доход е нула, а придобитото имущество е под 150 000 лева, въззивният съд е заключил, че няма значително несъответствие. По делото е безспорно установено, че нетният доход по §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ е отрицателна величина. Като такава, тя не може да се добави към стойността на наличното имущество, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както е пояснено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. на ВКС. Според същото, нетният доход е превишението на общия размер на приходите (т.нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Съществуването на утвърдена казуална практика на ВКС, с чиито разрешения въззивният съд се е съобразил, изключва основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаещите доказването на част от приходите и разходите на проверяваните лица въпроси в случая нямат значение за крайния изход на спора. Независимо дали сочените от касатора приход от дарение и разход за издръжка ще бъдат включени в икономическия анализ на нетния доход, последният остава отрицателна величина. Ето защо и предвид безспорния размер на придобитото имущество от 48 640лв заключението, че липсва значително несъответствие остава непроменено, а съответно и крайният извод за неоснователност на иска. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а преповтаря поставените в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК въпроси за начина на определяне на значително несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и за възможността нетния доход по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗОНПИ да е отрицателна величина. В обобщение, липсват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На ответниците И. Д. Ч. и Н. М. М. се следват направените разноски за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1200 лева. Така мотивиран, съдът