Определение № 355 от 09.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 147/22.03.2011г., постановено по гр.д.№ 121/2011г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2061/03.12.2010г. по гр.д.№ 4906/10г. на Русенския районен съд в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск за разликата над сумата от 9023.32 лв. до 14605.27 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът Д. В. Х., [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор е предоставил на ответницата сумата, предмет на договора за потребителки кредит. Неизплатената част от задължението е определена в размер на 14588.45 лв., от които 8465.11 лв. главница, 3724.89 лв. възнаградителна лихва и 2398.45 лв. такси за обслужване на кредита. Изложени са съображения, че предсрочната изискуемост на вземането касае отпуснатия кредит, но не и възнаградителната лихва, която представлявала възнаграждение /цена/, дължима за ползването на паричната сума за определена време. Задължението за заплащане на възнаградителната лихва възникнало за периода на кредита, докато при предсрочната изискуемост кредиторът изисквал от длъжника изплащане на сумата по кредита и следователно нямал основание да претендира възнаградителна лихва и такси за периода от предсрочната изискуемост до крайния срок, за който е бил договорен кредитът. Касаторът поставя въпроса: При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит, настъпва ли предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски? Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, евентуално – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По същият не съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представените влезли в сила решения на първоинстанционни съдилища не може да се установи идентичност на разгледаните хипотези, поради което касационното обжалване се допуска съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 111.64 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд