Определение № 29 от 14.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 313/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от С. С. С. частна жалба срещу определение № 1442 от 25.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 2606 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав в частта му, с която е потвърдено определение № 263413 от 04.08.2021 г. по гр.д.№ 7076 от 2020 г. на Пловдивския районен съд за връщане на исковата молба на М. П. М., П. М. М. и Т. М. М. срещу С. С. С. иск за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], заедно с построените в имота шест сгради.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на определението с посочена практика на ВКС /определение № 536 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 460 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 120 от 19.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 849 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 103 от 06.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1464 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е да се възобнови делбено производство, което е прекратено с влязло в сила прекратително определение във втората фаза на делбата на основание чл.231 ГПК след изтичане на шестмесечния срок от спиране на производството по делото ?

2. Допустимо ли е да се възобновява на втора фаза делбено производство, което е било прекратено на основание чл.231 ГПК след изрично постъпило искане за прекратяване на делото от страна на ищците, подали исковата молба за делба ?

Освен това се твърди, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следния конкретно посочен от касатора въпрос:

3. Може ли да се възобнови делбено производство, по което има постановено първоинстанционно решение за допускане на делбата, след което във втората фаза на делбата е постановено и е влязло в сила определение за прекратяване на делото ?

В писмен отговор от 10.01.2022 г. ответниците по жалбата М. П. М., П. М. М. и Т. М. М. оспорват същата. Молят обжалваното определение да не бъде допускано до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 29.11.2021 г., а частната жалба е подадена на 06.12.2021 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая обаче не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд поради следното:

1. На първо място, не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Няма противоречие между обжалваното определение и посочената практика на ВКС. В обжалваното определение е прието, че правилно първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск за делба е недопустим, предвид наличието на хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК. По делото било безспорно установено, че между същите страни и със същото искане е било водено друго гражданско дело- гр.д.№ 11995 от 2009 г. на Пловдивския районен съд, по което е налице влязло в сила решение за допускане на делбата. Действително, установено е, че това дело е било спряно по взаимно съгласие на страните и впоследствие- прекратено във втората фаза на делбата, поради това, че в предвидения в чл.231, ал.1 ГПК шестмесечен срок никоя от страните не е поискала възобновяване на делото. Съдът е посочил обаче, че е налице съдебна практика /определение № 202 от 24.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4437 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 129 от 14.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 100 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 2408 от 1982 г. по гр.д.№ 1854 от 1982 г. на ВС, I г.о./, според която спряното по общо съгласие на страните производство за делба във втората фаза /след влизане в сила на решението за допускане на съдебната делба/, при липса на съгласие в шестмесечния срок за възобновяването му, не се прекратява, а се внася в архив и може да се възобнови по искане за това от някоя от страните. Поради това съдът е приел, че в случая прекратяването на гр.д.№ 11995 от 2009 г. на Пловдивския районен съд по правни последици се приравнява на внасяне на делото за делба в архив.

1.1. Обжалваното определение не противоречи на посоченото от касатора определение № 536 от 18.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 460 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., тъй като в това определение на ВКС няма произнасяне по въпроса дали може да бъде прекратено спряно по взаимно съгласие на страните производството във втората фаза на делбата. Въпросът, по който се е произнесъл ВКС в това определение, е друг, а именно: от кой момент започва да тече шестмесечният срок по чл.231, ал.1 ГПК, до изтичането на който страните следва да поискат възобновяване на спряно по общо съгласие производство. Действително, от мотивите на определението е видно, че се касае за иск за делба, но не е ясно дали производството за делба е било спряно в първата или във втората фаза на делбата. Горното е съществено, доколкото в посочената от въззивния съд практика на ВКС константно се приема, че само във втората фаза на съдебната делба разпоредбата на чл.231, ал.1 ГПК не се прилага, тоест делото не може да бъде прекратено, а следва да бъде изпратено в архив.

1.2. Определение № 120 от 19.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 849 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о. въобще не съдържа произнасяне по въпрос, отнасящ се до делбено производство, още по-малко до въпрос, откасящ се до втората фаза на съдебна делба.

1.3. В определение № 103 от 06.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1464 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о. също е даден отговор на друг въпрос: въпрос, касаещ съдебните разноски при прекратяване на дело за делба на основание чл.231, ал.1 ГПК. Освен това, видно от мотивите му, определението на ВКС, I г.о. касае случай на прекратяване на дело за делба в първата фаза на делбата, а не във втората фаза, какъвто е бил случая по гр.д.№ 11995 от 2009 г. на Пловдивския районен съд. А както бе посочено и по-горе, в практиката на ВКС /включително посочените от въззивния съд определение № 202 от 24.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4437 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 129 от 14.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 100 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 2408 от 1982 г. по гр.д.№ 1854 от 1982 г. на ВС, I г.о./ безпротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл.231, ал.1 ГПК се прилагта във първата, но не и във втората фаза на съдебната делба.

2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по третия поставен въпрос, както твърди жалбоподателя. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай действително по поставения въпрос е имало неяснота, но тя е била отстранена с дадено от ВКС тълкуване, че извършеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството във втората фаза на делбата на основание чл.231, ал.1 ГПК следва да бъде приравнено на внасяне на делото в архив на основание чл.60, ал.1 и 2 от Правилника за администрацията в съдилищата, а подадена жалба срещу такова прекратително определение на първоинстанционния съд има характер на молба за изваждане на делото от архив и продължаването му до приключване с решение за извършване на съдебната делба.В този смисъл е например посоченото от въззивния съд определение № 202 от 24.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4437 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много други. От постановяването на тази практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази съдебна практика.

3. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 750 лв. съгласно представения договор от 05.01.2022 г.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение