Определение № 1159 от 21.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 351/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. А. И. Т. обжалва Решение № 1273/06.11.2025 г. по в.гр.д. № 2937/2024 г. на АС-София за потвърждаване на Решение № 5141/12.09.2024 г. по гр.д. № 7628/2022 г. на СГС, с което искът й срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата над 75 000 лв. до 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 27.01.2022 г. пътнотранспортно произшествие. Заявени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че не са съобразени всички относими критерии за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, защото не са отчетени множеството и изключително тежки травматични увреждания, настъпили в причинност със събитието, и отражението им върху живота му (продължително обездвижване, нужда от чужда помощ, нетърпими болки, личностови промени, непълно възстановяване), нито обществено-икономическите условия към момента на произшествието. Според касатора присъденото обезщетение е занижено спрямо горепосочените факти и като такова е несправедливо от гледна точка на обществената оценка, а и не съответства на нивата на застрахователните лимити за процесната застраховка. Сочи се и процесуално нарушение, свързано с необсъждане на всички относими доказателства. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е подал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. А. И. Т. е предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ осъдителен иск за сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили при пътнотранспортно произшествие, причинено на 27.01.2022 г., ведно със законната лихва от събитието до погасяването. Първоинстанционният съд е счел за доказано, че на процесната дата при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека Т. е била ударена от лек автомобил, като произшествието е причинено виновно и противоправно от водач на автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист е задължително застрахована от ответника. Установил е, че в причинност със събитието касаторът е получил множество травматични увреждания: фрактури на тазовия пръстен, на трансверзалните израстъци на Л5, на проксималната филбула с връзкова нестабилност на колянната става, средно тежка контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, фрактура на дясната клиновидна кост на черепа, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в слепоочната област, контузия в дясната скулна област на лицето. Приел е, че поради отказ от оперативно лечение е проведено консервативно такова с гипсова имобилизация на долния десен крайник, свързано с необходимост от щадене на крака до третия месец; неврологичните травми са лекувани с комплексно медикаментозно и инфузионно болнично лечение, като естеството им предполага окончателно възстановяване за период от 12-18 месеца при липса на усложнения, каквито при ищеца не са установени; уврежданията са наложили спазване на постелен режим за два месеца и са причинили първоначално силно интензивни, а впоследствие намаляващи болки, като има благоприятна прогноза за възстановяване, но са необходими специализирани рехабилитационни процедури, каквито не са били провеждани. При отчитане на характера на травмата (множествена) и установената нужда от ползване на чужда помощ в оздравителния период, но също и данните за възстановена трудова функция след около пет месеца от събитието и за бъдеща окончателна преодолимост на остатъчните травматични последици първоинстанционният съд е заключил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 75 000 лв. С тези съображения искът е уважен до горепосочената сума, която е присъдена със законна лихва, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ. Решението е обжалвано в отхвърлителната част. Въззивният съд е достигнал до идентични фактически и правни изводи за наличие на деликт и на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя и е препратил към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл. 272 ГПК. По оплакването за нарушение на чл. 52 ЗЗД съдът е аргументирал, че релевантни критерии за определяне на справедливо обезщетение са видът и естеството на претърпените травми (физически, а в резултат от тях - и психически), продължителността на възстановителния период, отражението му върху начина на живот на пострадалата и актуалното й здравословно състояние. Отчитайки фактите, относими към тези критерии, в тяхната съвкупност, включително възрастта на ищеца, липсата на оперативни интервенции и благоприятната прогноза за здравето му, съдът е намерил вече определеното обезщетение за справедливо. В резултат решението в частта по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е потвърдено, но същото е отменено относно началния момент на законната лихва, която е присъдена от уведомяването на застрахователя. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът възпроизвежда касационните си оплаквания за нарушение чл. 52 ЗЗД, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, но формулира въпрос само в контекста на обоснованото от него неправилно приложение на материалния закон, свързан с критериите за определяне на справедливо обезщетение. С оглед предмета на делото такъв въпрос може да се окачестви като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обуславящ за решаване на спора, кореспондира с въведени касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото. С това общият селективен критерий е удовлетворен. Въпросът е поставен в обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От изложените в мотивите на първоинстанционния съд факти, към които въззивното решение препраща, и от формираните от въззивния съд собствени мотиви се установява, че са използвани именно изведените от задължителната и казуалната практика на ВКС релевантни критерии за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, а не неотносими такива. Съдът е анализирал вида и характера на травматичните увреждания, спецификите на проведеното лечение (безоперативно, домашно, с ограничени движения и нужда от чужда помощ), продължителността на възстановителния период, прогнозата за пълно възстановяване, отражението на събитието върху социално-битовия живот на пострадалата. Тези критерии са съобразени през призмата на приетите за установени факти, а дали последните са действително доказани или напротив - неправилно са отречени, е фактологичен въпрос и отговорът му предполага анализ на доказателствата, поради което несъгласието на касатора с начина на установяването им не може да е основание за допускане на касационно обжалване. Следователно не е удовлетворен допълнителният селективен критерий на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и достъп до касационно обжалване следва да бъде отказан. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,