Определение № 119 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 456/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 260045 от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 650/2020 г. на Хасковския окръжен съд е потвърдено решение № 896 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 805/2019 г. на Хасковския районен съд, с което е бил уважен предявеният срещу Н. Т. С. и А. Т. Д. отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици по наследство и давност над 1007/1557 ид. части от ПИ с идентификатор ............. по КККР на [населено място], местност „К. 1“; отменен е по реда на чл.537, ал.2 ГПК нотариалният им акт по обстоятелствена проверка за площта над 1007/1557 ид. части от имота и е допусната делба на този имот между съсобственици и при квоти: 275/1557 ид. части за Р. И. С.; 275/1557 за Ч. И. С., 503,5/1557 ид. части за Н. Т. С. и 503,5/1557 ид. части за А. Т. Д..

Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на А. А. П. /А. К. С./, починала на 08.06.1979 г. и оставила в наследство имот, по отношение на който двете ответници са били признати за собственици по давност и наследство на 433/1533 ид.части от имот с площ от 1533 кв. м., находящ се в [населено място], местност „К. 1“. Впоследствие с нотариален акт от 14.03.2014 г. двете ответници са били признати за собственици на спорния имот по давност и наследство, а именно ПИ с идентификатор ............. по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, находящ се на адрес местност „К. 1“, с площ от 1557 кв. м. С нотариален акт за дарение от 29.04.2014 г. ответницата А. Т. Д. дарила на сестра си Н. Т. С. 1/2 ид. част съсобствения им ПИ с идентификатор .......... с площ от 1557 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор ............ със застроена площ от 23 кв. м. на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване.

От правна страна въззивният съд е приел, че имотът има наследствен характер и не е доказано възражението на ответниците, че са го придобили по давност. Напротив, субективният елемент – своенето на имота, се опровергава от гласните доказателства. Имотът е съсобствен и правилно е бил допуснат до делба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Т. С..

Жалбоподателката се позовава на фактите по делото: че спорният имот е бил закупен от А. К. С. през 1938 г.; че след нейната смърт собственици на имота са станали децата ѝ Л. К. С. / майка на ищците Ч. С. и Р. С. / и Т. К. П. / баща на ответниците Н. С. и А. Д. /. Позовава се на свидетелските показания, според които Т. К. П. е владял имота от 1979 г., като си е построил в него вилна сграда и стопански постройки и е отглеждал животни, а след смъртта му имотът бил ползван от неговите дъщери. Счита, че от гласните доказателства следва друг извод – че върху имота е било установено владение, което е продължило повече от 30 г. и имотът е бил придобит по давност. При това владение към имота са били прибавени и 433 кв. м. чрез давностно владение. Не е имало пред кого да се афишира намерението за своене на имота, тъй като ответниците в продължение на 50 години не били стъпвали в [населено място] и не са имали претенции към имота.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Когато близки роднини живеят в различни населени места, в различни градове, и след като единият от тях построява в наследствения имот вилна сграда, живее в него повече от 23 години до 2002 г. когато почива, след което неговите деца продължават да владеят имота повече от 10 г. от неговата смърт, като включително добавят към това владение още 500 кв. м., трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване на владението на другите съсобственици;

2. Когато близки роднини живеят в различни населени места повече от 30 години, като единият от тях, а впоследствие и неговите наследници, не се е интересувал, не е посещавал населеното място, в което е процесният недвижим имот, как този, който владее и свои имота като свой да афишира пред тях това свое намерение и в този случай достатъчно ли е това намерение да се афишира пред съседи на имота, както и пред общински и държавни органи.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I-во г.о.

Ответниците в производството Ч. И. С. и Р. И. С. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. По делото било установено, че в продължение на много години те са водили преговори с ответниците по предявените искове, най-вече с жалбоподателката Н. С., за прекратяване на съсобствеността чрез продажба. Имотът имал наследствен характер, не е установен субективният елемент на владението на единия съсобственик и неговите наследници и правилно исковете били уважени. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост и иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси касаят по-общия проблем за придобивната давност между съсобствениците и начина, по който следва да се манифестира отблъскването на владението на невладеещите съсобственици. Принципен отговор на този въпрос се съдържа в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. В него е прието, че „след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани“.

Обжалваното въззивно решение, макар да не се позовава на посоченото ТР на ОСГК, като резултат е в пълно съответствие с него, тъй като по делото не са установени действия на ответниците и на техния баща, с които те ясно и недвусмислено да отричат владението на останалите съсобственици. Напротив, има свидетелски показания, че Н. С. е признавала правата на ищците, като е била в преговори с тях да заплати дела им. Но дори и без тези показания, останалите факти по делото не могат да доведат до извод, че промяната на държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение е било доведено до тяхното знание.

Посоченото от жалбоподателката решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, I-во г.о. не сочи на противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, поставен на разглеждане пред ВКС, е бил следният: „когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици“. Този въпрос въобще не се поставя по настоящото дело, тъй като и фактите по него са различни.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на извода на въззивния съд, че в делбата на процесния имот следва да участва и ответницата А. Т. Д., въпреки че тя се е разпоредила с всичките си права върху имота с нотариалния акт от 29.04.2014 г. Тъй като този извод касае само решението по иска за делба, касационното обжалване следва да се допусне само в тази част.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,