Определение № 3022 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК „Лев ИНС“ АД,[ЕИК] е обжалвано решение № 229 от 06.12.2024 г. по в.гр.д. № 408 /24 на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на Решение № 151 от 15.03.2024 г., постановено от ОС-Велико Търново по гр.дело № 787/2021 г., в отхвърлителната му част, касаторът е бил осъден да заплати на малолетната Еда М. К. ЕГН: [ЕГН], представлявана от нейната майка и законен представител С. Е. А. ЕГН: [ЕГН] сумата от 20 000 лева, като част от общо присъдените от въззивния съд 64 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, които малолетната ищца търпи от загубата на своя баща М. К. М. при настъпила смърт на последния в резултат на ПТП на 23.09.2018 г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2018 г. до окончателното плащане на главницата е. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за това по чл.280 ал.1,т.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд е постановил обжалвания акт в съответната част, предмет на КЖ като го е обосновал със следните изложени в мотивите на същия съображения: За да определи обезщетението за неимуществени вреди за малолетното дете, следва да се съобрази неговата възраст и най-вече фактът, че ищцата никога не ще може да се запознае и опознае своя баща. Отсъствието на бащата може да има значимо неблагоприятно въздействие не само върху съзряването му в емоционален и психосоциален план, но и за изграждането на представата за семейство. Бащата е основна фигура в осигуряване и задоволяване на широк кръг от потребности на всяко дете – здравни и битов комфорт. На следващо място, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази и факта, че произшествието е настъпило през втората половина на 2018 г., както и икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната. За неоснователни са счетени възраженията на ответника-застраховател на ГО на виновния за настъпването на ПТП водач на МПС, че ищцата не търпи неимуществени вреди, тъй като поради ниската си възраст към датата на ПТП е налице невъзможност за адекватно възприемане на реалността и за психо-емоционална натовареност. Съдът се е позовал на Решение № 245/29.01.2013 г. по т. д. № 32/2012 г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ т.о. и др., че малолетното лице има право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като те произтичат от факта, че детето е лишено от бащина обич, грижа и закрила в своя живот. С оглед на това тези вреди подлежат на обезщетяване, тъй като са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с установените застрахователни лимити, икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 120 000 лв., което ще възмезди ищцата в най-пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на нейния баща. При тези обстоятелства въззивният съд е счел, че не следва да се приспадат, както неправилно е бил приел първоинстанционният съд, изплатената на бабата и дядото по майчина линия сума в размер на 20 000 лв. – обезщетение на ищцата Еда К. за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на баща й, съгласно Споразумение № 370/23.05.2019 г. Изложени са съобаженията на състава на АС-Велико Търново, че с извършеното от ответника плащане на пълномощника на бабата и дядото по майчина линия на малолетната ищца не е погасено задължението на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на нея. Посочените в цитираното споразумение лица са баба и дядо на малолетното дете и макар че то е било настанено в тяхното семейство по силата на съдебно решение, за бабата и дядото не са възникнали никакви права по отношение на детето, а още по-малко правото да го представляват и да правят волеизявления от негово име. Спрямо детето е предприета мярка за закрила по смисъла на ЗЗДетето, което поражда задължението на двамата сродници, при които детето е настанено, да се грижат за него. Родителските права и законното представителство на детето са били упражнявани от тяхната майка и, предвид смъртта на бащата, тя е била единственото лице, което е можело да извършва валидни правни действия от името на детето (например да приеме плащане на дължими му се суми) и да прави валидни волеизявления от негово име (например изявление, че едно негово вземане се счита за удовлетворено изцяло). Волеизявления от страна на майката, че детето е получило обезщетението и е удовлетворено изцяло, липсват. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят–застраховател сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса това, следва ли съдът да се съобрази при присъждане на размера на обезщетението с вече заплатената сума на това основание на вече упълномощеното за това лице, длъжен ли е съдът да прецени, дали това споразумение е в интерес на малолетното дете, следва ли да се зачете представителната власт на лицата, при които децата са настанени по съдебен ред, накърнява ли се по този начин принципа за защита на най-добрия интерес на детето. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. С оглед цитираните по-горе въпроси и съобразно критериите в т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. за преценка обуславящия характер за изхода по конкретния спор, следва да се приеме, че същите нямат това качество. Това е така, доколкото съдът при формиране на правораздавателната си воля не е обсъждал тези въпроси, доколкото те не са и били релевирани от страните по спора. Въззивният съд е основал правораздавателната си воля на извода за необвързаност на малолетната ищца от сключеното от нейно име от нейните баба и дядо споразумение със застрахователя, доколкото родителските права и законното представителство на детето са били упражнявани единствено от майка и, предвид смъртта на бащата,и следователно тя е била единственото лице, което е можело да извършва валидни правни действия от името на детето. Волеизявления от страна на майката, че детето е получило обезщетението и е удовлетворено изцяло, липсват. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал първото общо основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК-релевиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, т.е. такъв, който е обусловил произнасянето на въззивния съд с обжалваното решение. При този извод твърдените за налични допълнителни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.,т.1 и т.3 ГПК не следва да се обсъждат. Дължат се разноски в полза на ответника по КЖ в размер 9300 лева-възнаграждение на адв. П. К. от САК за изготвяне на отговор на КЖ, съобразно със съдържанието на представения към последния договор за правна помощ и съдействие и изявлението в него, че същият служи и като разписка за получаване на горната сума от пълномощника. С оглед изложеното, съдът