Определение № 459 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1955/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 8478 от 12.12.2019 год. по гр. д. № 17009/2018 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 456687 от 24.07.2018 год. по гр. д. № 78274/2017 год. на Софийския районен съд в частта, с която са определени квоти в съсобствеността - за В. С. Б. и за Г. Т. Б. по 1/4 ид. ч. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от другия съделител – А. Б. Д., действащ чрез майка му Е. Б., и чрез пълномощник адв. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснато съществено процесуално нарушение относно отказа на въззивния съд да уважи искането на касатора за допускане на техническа експертиза с оглед изясняване на въпроса относно допуснатия до делбата имот, и по-конкретно дали включва и терасите към сградата и какъв е статута на заснетите в кадастралния план имоти с идентификатори 1 и 2. Касаторът счита, че съдът е следвало служебно да допусне такава експертиза с оглед приложение на императивни материалноправни норми В приложеното изложение касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че решаващият процесуалноправен въпрос е свързан с необходимостта от допускане на техническа експертиза с цел изясняване на поставените въпроси относно статута на терасите с идентификатори 1 и 2, предвидени ли са в одобрения проект на сградата, ако не – дали има строителни книжа за тях. Счита, че съдът е следвало да допусне такава експертиза, дори и без искане на страната, в какъвто смисъл са разясненията на т. 3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС за събиране на експертиза, когато същата е необходима за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Освен това счита, че съдът е следвало да съобрази и правата му на непълнолетно лице. Съделителите В. С. Б. и Г. Т. Б., чрез пълномощника им адв. Д. С., в представения писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените съдебни разноски за заплатените от тях адвокатски възнаграждения по 550 лв. от всеки, съгласно приложените доказателства. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК. По релевираното от касатора основание за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и с оглед доводите на страните за наличие на съсобственост в делбения имот, първоинстанционният съд е допуснал делбата му, като го е описал като „западната половина от сграда близнак, състояща се от: първи етаж: една стая, кухня, тоалетна и дрешник, втори етаж: две стаи, заедно с две избени помещения, намиращи се под тази част на сградата, с идентификатор ****, с площ 50 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 293 кв. м., заедно с прилежащите 6/12 идеални части от общите части на цялата сграда близнак и от цялото дворно място, съставляващо УПИ **, *, в кв. 6 по плана на [населено място], м. „Б.”. Предмет на въззивното обжалване от страна на настоящия касатор са квотите в съсобствеността, и то тези на другите двама съделители в рамката на общата им 1/2 ид. ч. от имота, наследена от техния наследодател С. Б., като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част. Приел, че тази половина е придобита от техния наследодател С. Б. по дарение /и наследство/, поради което и на основание чл. 20, ал. 1 СК от 1985 год., отм., макар и придобит по време на брака му, имотът е негова лична собственост, наследен след смъртта му при равни права от наследниците /чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Искането за допускане на техническа експертиза относно поделяемостта на имота, който въпрос е бил спорен между страните с оглед обособеността на отделните етажи като самостоятелни, е оставено без уважение като неотносимо в първата фаза на делбеното производство. Без уважение е оставено и допълнително направеното искане за допускане на експертиза за изясняване статута на заснети в кадастъра обекти с отделни идентификатори **** и ****, по съображения относно предмета на въззивното производство – квотите между страните, както и неотносимостта по отношение допускане на делбата на въпроса относно законността на строежа. По този повод касаторът поставя в изложението си към касационната жалба въпроса за служебно събиране на техническата експертиза, който по своята същност представлява довод за неправилност на извода за отхвърляне на доказателственото искане поради процесуално нарушение. Освен това същият не е обуславящ за направения от въззивния съд извод за определените квоти в допуснатата делба между страните на описания в исковата молба и решението недвижим имот – дворно място и сграда, близнак. Съдът не е бил сезиран с искане за делба на други сгради в това дворно място, поради което и правилно произнасянето му е относно предмета на спора, по който ответникът, сега касатор не е възразил в отговора си на исковата молба, нито в първото съдебно заседание по реда на чл. 342, респ. чл. 341, ал. 2 ГПК. Поради това поставеният въпрос няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а цитираната съдебна практика не е относима в случая. По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед този изход разноски за настоящето производство следва да се присъдят в полза на ответниците по жалбата в размер на по 550 лв. за всеки, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представените пълномощни. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение