Определение № 1591 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2023 г.
ВКСII гражданско отделение31.03.2025 г.докладчик Соня Найденова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 20.04.2023 г. по в.гр.д. № 97/2023 г. на ОС- Благоевград. УКАЗВА на касаторите А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К., И. К., в 1-седмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 101,50 лв., КАТО при неизпълнение касационната им жалба ще бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ г.о. на Върховния касационен съд, за насрочване на открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К., И. К., чрез пълномощника им адвокат В. Ф., срещу въззивно решение № 221 от 20.04.2023 г., постановено от ОС- Благоевград по в.гр.д. № 97/2023 г., с което, като е потвърдено първоинстанционното решение № 711 от 09.12.2022 г. на РС-Благоевград по гр.д. № 1677/2021 г., са отхвърлени предявените от касаторите искове, а именно: по чл. 54, ал. 2 ЗКИР - да бъде признато за установено по отношение на ответницата Г. Б. И., че в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГК, е допусната непълнота и грешка, чрез неправилното отразяване на съсобствените между ищците и ответницата Г. В. И. самостоятелни обекти в сграда, представляващи жилище (апартамент) № 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ 54.68 кв. м., избено помещение № 15 и 2,3002% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) на жилището от изток двор, запад [улица], север стълбище и апартамент на Д. В. И., юг апартамент на В. П., горе няма, долу апартамент на Н. Г. Г., за избеното помещение от изток мазе на А. Я. А., запад мазе на Н. М. С., север коридор, юг коридор, горе апартамент на Б. С. Б. и жилище (апартамент) № 27, находящо се в жилищна сграда блок № 28-П, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от една стая, със застроена площ 18.83 кв. м. и 0,7493% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) от изток двор, запад стълбище, север апартамент на ОНС, юг апартамент на В. Н. И., горе няма, долу апартамент на В. Г. М., чрез невярното им отразяване като един самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ по документ 95 кв. м., както в кадастралния регистър към нея не е отразена правилно и собствеността върху описаните недвижими имоти; по чл. 124, ал. 1 ГПК - да бъде признато за установено по отношение на ответницата Г. Б. И., че ищците са собственици по наследство на 1/8 идеална част от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище (апартамент) № 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-П, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ 54.68 кв. м., избено помещение № 15 и 2,3002% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) на жилището от изток двор, запад [улица], север стълбище и апартамент на Д. В. И., юг апартамент на В. П., горе няма, долу апартамент на Н. Г. Г., за избеното помещение от изток мазе на А. Я. А., запад мазе на Н. М. С., север коридор, юг коридор, горе апартамент на Б. С. Б. и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда представляващ жилище (апартамент) № 27, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от една стая, със застроена площ 18.83 кв. м. и 0,7493% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) от изток двор, запад стълбище, север апартамент на ОНС, юг апартамент на В. Н. И., горе няма, долу апартамент на В. Г. М., и да се отмени частично констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност вх. peг. № 1840/09.05.2017 г., акт № 132, том V, дело № 1002/2017 г. по описа на Служба по вписванията гр. Благоевград - в частта му, в която е признато правото на собственост на ответницата върху 1/8 идеални части от първият недвижим имот и на 1/2 идеални ни части от втория от процесните имоти; по чл. 34, ал. 1 ЗС – за делба на описаните по-горе имоти ап.28 и ап.27. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, евентуално връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са формулирали въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, относими към задължението на съда
при разглеждането на иск с правно основание чл.79 ЗС да прецени при комплексна преценка на всички доказателства упражнявана ли е фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано и демонстрирано ли е намерение за своене или е достатъчно само да се ползва вещта изцяло – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 266 на I г.о. на ВКС от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1058/2010 г.;
при признаване на собственост на основание чл.79 ЗС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, да даде отговор на въпроса дали съсобственикът, в полза когото съдът се е произнесъл в решението си владее изключително за себе си целия имот, от кой момент е започнал периода на владение на процесните имоти изключително и само за себе си и с какви действия е демонстрирала това – твърди се противоречие с ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК;
при признаване на собственост на основание чл.79 ЗС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците да даде отговор на въпроса прави ли се разграничение между фактическата власт, която покрива характеристиките на владението по чл. 68, ал. 1 ЗС, и фактическата власт, представляваща държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, както и търпимите действия, осъществявани поради близките отношения със собственика на вещта, тъй като, както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., решение № 1300 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., решение № 403 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 672/2008 г., I г. о., решение № 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о., решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о.; също и
дали при разглеждане на дело за делба на съсобствен имот при обстоятелството, че ищецът е възразил в исковата молба срещу заснемането на самостоятелните обекти в сграда като един и с твърдение, че кадастралната карта не отразява точно обектите на съсобствеността, е налице преюдициален за делбата спор по чл. 54 ЗКИР, който следва да се разгледа в първата фаза на делбеното производство – твърди се противоречие на въззивното решение с ТР № 8/2014г. на ВКС, ОСГК. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са формулирани въпроси. Ответната страна по касационната жалба – ответник и в производството Г. В. И., чрез пълномощник адв. В. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна, оспорва наличие на сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжлаване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Спорът по делото е породен от твърдението на първоначалната ищца Р. В. А., починала и заместена в процеса от наследниците си-сега касатори, че е съсобственик с ответницата (нейна племенница) на два недвижими имота в [населено място], единият от които – ап.28 със застроена площ 54.68 кв. м., избено помещение № 15 и 2,3002% идеални части от общите части на сградата, в жилищна сграда блок № 28-II, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място] e придобит от родителите на първоначалната ищца: Г. Б. И. и В. Н. И. (двамата покойници вече), през време на брака им с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 30.11.1978 г., а другият- ап.27 със застроена площ 18.83 кв. м. и 0,7493% идеални части от общите части на сградата, в същата горепосочена жилищна сграда, е придобит от покойния брат на ищцата Д. В. И. с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, регистриран в книгите за договори при Стопанска дирекция „Изграждане на населените места“ гр. Благоевград под peг. № 151/06.09.1979 г. Правата си по наследяване ищцата извлича за ап.28 от дела на майка си Г. Б. И., поч.1996 г., възлизащ на 1/8 ид.ч. за ищцата (при наследници преживял съпруг В. И. и три деца), а останалите 7/8 ид.ч. са станали притежание на брат й В. И. – 1/8 по наследяване от майка си и 6/8 по покупко-продажба от баща си В. и брат си Д.. За ап.27 правата си ищцата извлича от наследяване на брат си Д. И., възлизащ дела и на 1/2, доколкото Д. И. е починал през 2004 г. неженен, без деца, и оставил наследници брат си В. и сестра си Р.. Поради тези обстоятелства ищцата Р. А. счита, че ответницата не може да се легитимира като едноличен собственик на горепосочените два недвижими имота със съставения в нейна полза КНА за собственост по давностно владение № 157/09.05.2017 г., в който двата имота са посочени като един обш имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГК, находящ се в [населено място], общ. Б., обл. Б., с административен адрес [населено място], п. к. 2700, [улица], вх. А, ет. 7, ап. 14, самостоятелния обект се намира в сграда № 23 (двадесет и три), разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 (едно), с площ по документ 95 кв. м., мазе № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Твърди още ищцата, че с така направеното отразяване на двата имота в КККР като един ап.14 с посочена площ, схема, и вписан едноличен собственик ответницата, е допусната непълнота и грешка, несъответно на строителните книжа и на актовете за собственост, също и посочената площ не съответства на площта по документите за собственост.
Ответницата Г. В. И. е оспорила исковете и претендираните от ищцата идеални части върху тях, като е възразила, че е придобила по давност посочените имоти, които фактически винаги са били един общ имот.
Въззивният съд, е приел, че предявените искове са неоснователни и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Изложил е пространно даденото от правната теорията и практиката на ВКС тълкуване на разпоредбите на чл.68, ал.1 ЗС, вр. и чл.77 – чл.86 ЗС относими към владението като способ за придобиване правото на собственост върху чужда вещ, съответно и за елементите на фактическия състав на придобивната давност, за правното значение на позоваването на придобивна давност, също така и за възможността установяването на владението да се доказва и със свидетелски показания и начина, по който свидетелските показания следва да се преценяват. Направен е обобщен извод, че събраните пред първата инстанция гласни доказателства установяват, че ответницата е придобила по давностно владение правото на собственост върху самостоятелен обект на собственост в сграда, с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Приел е, че показанията на свидетелите М. и В. не са оборени или опровергани от другите събрани доказателства, вътрешно хармонични, последователни и изчерпателни са, че свидетелите са очевидци на това, което описват и имат преки впечатления. И двамата свидетели са категорични, че Г. е родена и израснала във въпросния апартамент, и друго лице, освен нея и родителите й, никога не е живяло там, и нямало спорове за апартамента, че родителите са желаели собственик да е само Г. и не са се противопоставяли на нейното своене. Не е установено и прекъсване на придобивната давност, която – период от 10 години, е изтекла от навършване на пълнолетието на ответницата на 22.08.2007 г. и преди предявяване на настоящата искова молба /през лятото на 2021 г./, макар констативният нотариален акт да е издаден преди изтичането на 10 години от пълнолетието /на 09.05.2017 г./. Приел е още, че макар по-малкият апартамент 27 да е отговарял на изисквания при построяването на т.нар. „бекярски“ жилища, сега не съответства на чл.40 ЗУТ /липсват кухня и складово помещение/, същият на място, фактически, е приобщен към по-големия апартамент- бивш ап.28, и така е бил владян от ответницата, за което няма пречка или забрана. В заключение е формиран извод, че придобиването на имота по давност е изключило претендираните с исковата молба права, и положителният установителен иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а неговото отхвърляне е посочено като предпоставка за отхвърляне и на останалите две претенции.
При така изложените мотиви на въззивния съд настоящият касационен състав намира, че е налице основанието за допускане касационното обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния уточнен от касационната инстанция в рамките на поставените от касаторите два първи въпроси (според правомощието по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС), а именно: Длъжен ли е съдът, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, да даде отговор на въпроса дали този съсобственик владее за себе си целия имот, от кога и с какви действия е демонстрирал това свое намерение за своене ?, по който се разкрива противоречие с посоченото от касаторите ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е служебно известно на съда, а и публично достъпно за всеки на интернет страницата на ВКС. Тъй като отхвърлянето на положителният установителен иск за собственост за имотите, предмет на иска, е обусловило отхвърлянето и на другите два иска - тези за непълнота и грешка в КККР и за делба, то следва въззивното решение да се допусне до касационно обжалване изцяло. Поради допускане касационното обжалване по посочения по-горе въпрос на основание чл.280, ал., т.1 ГПК не следва да се обсъждат другите два поставени от касаторите въпроси. По другото посочено от касаторите основание- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не са формулирани никакви въпроси, което препятства преценката дали е налице такова основание за селекция.
Касаторите следва да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер, равен на тази за въззивното производсво, а именно 101,50 лв.