Определение № 1102 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3597/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2291/23.05.2023г., подадена от Л. Г. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. З. от АК К., срещу решение № 165/19.04.2023г. по в. гр. д. № 303/2022г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която първоинстанционното решение №332/16.05.2022г., постановено по в.гр.д. №1622/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд, е отменено в частта, с което е признато за установено в отношенията между ищцата Л. Г. К. и ответника Г. Н. Н., че Л. Г. К. е собственик на реална част от УПИ ....., в кв.12 по плана на [населено място], общ. К., за площта над 6.00 кв. до 28 кв.м., обозначена на комбинирана скица, приложение № 2 към заключение на вещо лице С. (с вх.№3020/07.04.2022г.) на л.111 от делото по следния начин: регулационна линия ПР 1980г. ( нанесена на комбинирана скица, съгласно легендата в син цвят) и заключена между нанесени точки 1 и 2, УПИ ...., оградата от геодезическо заснемане от 29.03.2022г. (нанесена на комбинираната скица, съгласно легендата в черен цвят), разположена в УПИ .... и продължаваща в бетонова основа на нова ограда от геодезическо заснемане от 29.03.2022г. (нанесена на комбинираната скица, съгласно легендата в сив цвят) и улица, съответно площта означена, като линия в зелен цвят между т. А и т. Б на комбинирана скица - Приложение №4 към съдебно - техническа експертиза вх.№78/09.01.2023г. на в.л. Р. И. С., отстояща от жилищната сграда в парцел УПИ .... (мж) на 5.50м., установени чрез преки измервания, навлизаща с 0.50 см. в границите на парцел - УПИ ...., като Г. Н. Н. е осъден да отстъпи собствеността и предаде на Л. К. владението по отношение на посочените над 6.00 кв.м. до 28 кв.м. - реална част от УПИ .... в кв.12 по плана на [населено място], вместо което е постановено отхвърляне на иска в тази част и са присъдени разноски по делото. Скица Приложение № 4, към заключение с вх. № 78/09.01.2023г. на вещото лице Р. И. С. и комбинирана скица - Приложение № 2 към заключението на в.л. С. с вх. № 3020/07.04.2022г., приподписани от съда са неразделна част от решението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск за собственост бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, без да се цитира такава, по следните правни въпроси:

1. „При заявен иск за ревандикация по реда на чл. 108 ЗС, защо въззивният съд приема за установено по делото, че ищецът не твърди „установената“ от въззивния съд придаваема площ от имота на ищцата към имота на ответника, без регулационно изменение да „е била заета незаконно“; „Съдържа ли иска по чл. 108 ЗС твърдение, че ответникът е завзел незаконно процесните 28 кв.м. от имота на ищцата, именно чрез премахване на съществуваща ограда и изграждане на нова ограда с плътна част от 60 см. височина и е издигнал железа за колони, навътре в имота на доверителката ми на отстояние 1,25 м. от вътрешната (страничната) регулационна линия с имота на ответника и по продължение в имота й от югозапад, откъм [улица]- 120, към дъното (североизточната част) на имота към УПИ X. - 405, в кв.12 по плана на селото, с дължина от 12.05 метра (видно и от приложение № 3 (снимков материал) към заключението на вещото лице инж. С.), като е завладял реално 28 кв.м. от имота на ищцата, поради което и към съда е отправено искане ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде на ищцата владението по отношение на процесиите 28 кв.м. — реална част от УПИ .... в кв. 12 по плана на [населено място], които владее незаконно“;“Налице ли е правна възможност, съдът да постанови отхвърлителен съдебен акт, въз основа на предявен иск по чл. 108 ЗС, който в пълна степен би защитил правата на ищцата като бъде осъден ответникът да предаде владението на имота - включва ли връщането на владението премахването на прозирна ограда, изградена от ответника в чужд имота или трябва изрично да се поиска от съда чрез посочване на конкретни действия по начина на предаде владението на имота, за да се уважи ревандикационен иск по чл. 108 ЗС“.

2. „Липсата на данни по делото за изменение на новоодобрения застроителен и регулационен план на [населено място], [община], след одобряването му със Заповед № 421/10.04.1980 година и безспорното доказване, че дворищната регулация е приложена и че завзетата площ и изграждане на ограда от ответника е навътре в имота на ищцата, завземайки 28 кв.м. от имота й, дава ли основание на въззивния съд да приеме само въз основа на свидетелските показания на праводателя на ответника, че новоизгражданата ограда от ответника е на мястото на съществуваща през 1980 година, за която имало строителни книжа, а доколкото нямало данни по делото за основанието на което е изменен регулационния план от 1980 г., въпреки че от текста на съдържащата се по делото Заповед № 421/10.04.1980 година се установява, че ЗРП е нов, а не е изменен, съдът е достигнал до правен извод, че процесиите 28 кв.м. за разликата над 6 кв.м. били придаваемо място към имота на ответника и за тях не се дължи ревандикация, тъй като ищцата не е поискала премахване на съществуващата ограда“;

3. Следва ли съдът да обоснована правните си изводи само въз основа заключението на повторната съдебно техническата експертиза, назначена от въззивния съд и при установени съществени противоречия с приетата от първоинстанционния съд съдебно - техническа експертиза на вещото лице инж. С., като двете експертизи посочват коренно различно местоположение на процесната ограда навътре в УПИ .... откъм УПИ ...., в кв. 12 по плана на [населено място], [община] и представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказа на въззивния съд да назначи тройна съдебно - техническа експертиза за точното установяване на регулационната граница между УПИ .... откъм УПИ ...., в кв. 12 по плана на [населено място], [община] и точното местонахождение на процесната ограда, изградена от ответника Н.“.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Н. Н., чрез процесуалния си представител адвокат С. Л., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Л. К. срещу Г. Н. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на реална част от УПИ ...., по плана на [населено място], общ. К., кв. 12 по плана на [населено място], с площ 612.00 кв.м., при съседи на мястото: [улица], УПИ ...., УПИ ...., УПИ ...., с площ 28 кв.м., при граници на реалната част: УПИ ...., УПИ ...., [улица], и останалата част от УПИ ...., заключена между новоизграждащата се ограда и вътрешната (странична) регулационна линия между УПИ .... и УПИ .... и навътре на 1.23м в УПИ ..... Твърди, че ответникът е собственик на съдедния УПИ .... по плана на [населено място], одобрен със заповед №421/10.04.1980г., като през месец септември е завладял заключената между новоизграждащата се ограда и вътрешната (странична) регулационна линия между УПИ .... и УПИ .... и навътре на 1.23м в УПИ .... реална площ от 28 кв.м., като е премахнал съществуващата по вътрешната регулационна линия прозирна ограда и е започнал изграждане на ограда с плътна част от 60 см. Височина и е издигнал железа за колони навътре в нейния имот. Посочва, че обстоятелството, че регулацията от 1980г. е приложена на място, а изгражданата от ответника ограда представлява недопустимо действие, е констатирано и от компетентните органи на [община]. Претендира, че е собственик на описаната реална част с площ от 28 кв.м., позовавайки се на представения с исковата молба н.а. от 2001г. и на извършено геодезическо заснемане на съседните имоти в границите им по одобрения през 1980г. регулационен план на селото, като моли да бъде прието за установено, че тя е собственик на тази реална част както и за осъждане на ответника да й предаде владението върху посочената площ.

Констатирано е от въззивния съд, че на представена по делото скица № 503/04.08.2021г. от [община], касаеща урегулиран парцел .... кв. №12 в землището на [населено място], с документ за собственост нотариален акт № 157, том V, дело № 1556/2001г., улична и дворищна регулация утвърдени със заповед № 421/10.04.1980г., е отразен парцел УПИ .... в кв.12, и съседните му парцели .... и ....като границата между УПИ .... и УПИ .... са отразени като прави линии, в границите на УПИ .... е отразена друга права с блед цвят т.е въпросната отсечка има начало от [улица]- 0, и опира до границата откъм дъното на парцела, към имот X. -405.

Констатирано е също така, че на представена по делото скица № 238/29.05.2017г., за урегулиран парцел ХVІ-161 в кв. 12, улична и дворищна регулация одобрени със заповед № 421/1980г., с документ за собственост нотариален акт № 79, т.ІІІ, дело № 1088/1982г., с линия със син цвят е посочена границата между имоти ХVІ-161 и ХVІІ -162, между [улица], с черен цвят е отразена друга права със знак за ограда, като спрямо двата имота тя не е разположена между две срещупоставени точки, заедно с линията оцветена в син цвят (регулационна граница), образува фигура наподобяваща правоъгълен триъгълник, като линията с черен цвят формира хипотенуза.

Взето е предвид, че през 2001г. Л. К. е придобила правото на собственост, по отношение на парцел ХVІІ -162, кв.12, с площ 660.00 кв.м., при съседи на мястото по скица - улица, парцел ХVІІ - 162, парцел ХУ1-162, парцел X. -405, всички в кв.12 по плана на [населено място], по договор за покупко-продажба, сключен с Х. М. и К. М., като в исковата молба К. е изложила твърдения, че между нейният имот и имота на ответника ХVІ-161, има изградена прозирна ограда - мрежа и циментови колове, както и че ответникът е премахнал част от тази ограда, започвайки да изгражда ограда с плътна част и железа за колони, като по този начин е завладял част от имота й.

Констатирано е, че по делото е приложен нотариален акт № 63/23.02.1981г., том I, дело № 125/1981г. с който е признато право на собственост, върху недвижим имот придобит по регулация, в полза на З. Е. Л., досежно 69 кв.м. от имот пл. №222, в кв. 48 по плана на [населено място], обл. Кюстендилска, собственост на М. X. М., като са спазени разпоредбите на З. и ППЗТСУ, посочена е стойността на имота - 103.50 лв. и е отразено, че сумата е внесена на касата на съвета, с квитанция 407864 от 05.01.1979г., като сред представените за съставянето на акта документи са посочени - писмо №1103-58 от 19.02.1981 г., скица № 2102 /02.09.1972г.

Взето е предвид, че съгласно нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 113, том II, рег. №2332, дело № 246/2017г. Е. З. Л. е продал на Г. Н. Н. и Р. С. Н., собствения си урегулирани поземлен имот X.-161, в кв.12 по плана на [населено място], утвърден със заповед №421/10.04.1980г. с площ 462.00 кв.м., незастроен, ведно с всички, находящи се в него подобрения и приращения, при граници на УПИ: улица, [улица], УПИ...., ...., всички в кв.12.

Констатирано е, че в протокол за трасиране, означаване и координиране от 29.10.2020г. урегулирани поземлени имоти X.-161 и XVІІ-162 са отразени като фигури с излаз на улица, границата между тях, представлява права, състояща се от 27.68 м. от [улица], а в протокол за трасиране от 27.05.2020г. границата между имоти X.-161 и XVІІ-162 е отразена, права линия от т.3 към т.2 с дължина 27.76 м.

Съобразено е, че по подадена молба от Л. К. е издадено предписание на Кмета на [община], на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за премахване на ограда в [улица], ПОС и УПИ .... в кв.12 по плана на [населено място], като попадаща в чужд терен.

Посочено е, че за установяване местоположението на точната граница между двата имота, по делото са допуснати и приети две експертизи, като съгласно приетото в първата инстанция заключение на вещото лице, действащият план за регулация на [населено място] е одобрен със заповед №421/10.04.1980г. По документи за собственост УПИ .... е 462 кв.м., УПИ .... е 612.00 кв.м. а УПИ .... е 660 кв.м., според геодезически измервания УПИ .... - 462.00 кв.м., УПИ .... кв.м, УПИ ....е 660 кв.м. Посочено е, че според това вещо лице, че общата площ на навлизане в УПИ .... в кв.12 по плана на [населено място] е 28 кв.м. като в с.з. е обяснило, че е поставил данните от скиците в общ модел, по кадастралната основа от 1937г., но не е правил справка за регулационните предвиждания съгласно плана от 1980г.

Съобразено е, че съгласно заключението на вещото лице прието във въззивното производство, е установено, че със заповед №398/28.02.1937г. е одобрен Общ проект за регулацията на [населено място], обл. Кюстендилска, за всички строителни квартали, в мащаб 1:1000 в локална ( свободна) координатна система, въз основа на кадастрален план. В кадастралния план, за района на СТЕ са обособени два имота - планоснимачни номера 224 и 222. По регулационния план за тези имоти са отредени парцели с номера VІІІ-224 в кв.48 с урегулирана площ 430.00 кв.м, като в урегулираната площ на парцела са включени и 68.00 кв.м., придаваеми от имот пл. №222 към парцел VІІІ -224, парцел VІІ-222 в кв.48 е с урегулирана площ 1239.00 кв.м. Регулационните сметки, касаещи придаваемо място по силата на дворищната регулация от имот пл. №222 към парцел VІІІ- 224 в кв.48 са уредени, за което е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 63 от 23.02.1982г., том I, дело № 125/81г. На приложение №1-1 от заключението е отразена регулационната граница между двата имота по плана от 1937г., представляваща права линия оцветена в тъмно синя химикална паста. Имотната граница между двата имота по кадастралния план от 1937г. е отразена, като линия в черен цвят, според която площта на имот VІІІ-224 е по - малка от тази по регулационното изменение от 1937г. В заключението е обяснено, че в кадастралния план за района на СТЕ са обособени имоти с планоснимачни номера 161 и 162, за които са отредени парцели с номера ХVІ-161 в кв.12 с урегулирана площ 493.00 кв.м. в които са включени и 73 кв.м. придаваеми от имот пл.№162 към парцел ХVІ -161, ХVІІ-162 в кв.12 с урегулирана площ - 625.00 кв.м., и УПИ ХVІ-162 в кв.12 с урегулирана площ 668.00 кв.м., като при изготвянето на този план регулацията от 1937г. не е съобразена като приложена. На Скица - Приложение № 2-2, придаваемото място по плана от 1980г. е отразено, като четириъгълник означен с цифрите 1-2-3-4. Вещото лице е направило извод за приложена регулация и по този план с оглед нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 63 от 23.02.1982г., том I, дело № 125/81г. Посочило е, че между парцели ХVІ-161 и ХVІІ-162, е започнало изграждане на ограда, като към момента на огледа е изпълнена бетонова основа с дължина 12.00м., широчина 0.25-0.30м. и височина около 0.50м., означена със зелен цвят и ограничена от т.А - т.Б, на Приложение №4, към СТЕ. На скица - Приложение №4 към заключението вещото лице е отразил наличната ограда със знака за ограда и е заявил, че тя съвпада с дворищнорегулационната линия между парцели ХVІ-161 и ХVІІ-162 по действащия Р. на [населено място] от 1980г. Посочено е, че новоизградената бетоново основа за ограда между парцели ХVІ-161 и ХVІІ-162 ( т.А- т.Б) отстои от жилищната сграда в парцел ХVІІ-162 (мж) на 5.50м., установени чрез преки измервания, т.е навлиза с 0.50м. в границите на парцел ХVІІ-162 или изчислено навлизането е определено на 6м. Реалната площ на парцел ХVІ-161, отразена в зелен и кафяв цвят на скицата към заключението - Приложение №4 е определена на 486.00 кв.м. и включва 6 кв.м. от парцел ХVІІ-162.

Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетеля М. - собственик на имот в близост и приятелка на сина на К., е заявила, че в имота на К. е започнало изграждане на ограда, и е направена част от ограда, с дължина 10-12 см., по нейна преценка заета е площ около 1.5м., знаела за жалба на К. до съвета, присъствала е на измервания от представители на Общината. Съобразено е, че свидетелят Л. - продавач по сделката с Н. е посочил, че при продажбата на този имот, ограда е имало между двата имота, когато през 1980г. решили да построят къща, след консултация с геодезист било установено, че отрадата на имота на М. попада в техния имот, била дадена линия по която той е трябвало да изтегли оградата си и започнали пререкания, била изградена ограда от камъни, до оградата поставени плочки, за да може да се стъпва докато я изграждали, след продажба на имота Н. започнал да изгражда нова ограда.

При така установената фактическа обстановка, съдът е съобразил от правна страна, че съгласно разпоредбите на чл. 33 З. - при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 2, 4 или 5 на предходния член, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти. Ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници. При изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. Посочено е, че правилата се прилагат и при създаване на нови подробни планове за урегулиране на цели населени места или на части от тях. Посочено е, че в чл.110 З. (отм.) е предвидено, че недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Длъжник по дворищнорегулационния план е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. На основание чл. 84, ал. 7 ППЗТСУ - подробният градоустройствен план по отношение на регулацията се счита за приложен с изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, а по отношение на застрояването - с полагане на фундаментите на строежите по одобрен архитектурен проект. Според чл. 134, ал. 2 - ал. 5 З. (отм.) за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел, нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Нотариален акт се издава и когато е изтекла погасителна давност за дължимото обезщетение. Искането за издаване на нотариален акт се съобщава на заинтересуваната страна по реда на Гражданския процесуален кодекс. В чл. 135 З. (отм.) е предвидено, че правоимащите се въвеждат във владение на недвижимите имоти по тяхно искане от съдебния изпълнител въз основа само на административния акт, нотариалния акт или договора. Заинтересуваните лица могат да възразяват против въвода във владение по реда на Гражданския процесуален кодекс. Въводът във владение при нужда се извършва в присъствие на представител на специализираните органи на съответната общинска администрация.

Съдът е приел, че правото си на собственост върху процесната площ, ответникът е обосновал с договор за покупко - продажба на недвижим имот оформен с нотариален акт № 113, том II, рег. №2332, дело №245 от 2017г., в който изрично е отразено, че площта на закупения имот е 461.00 кв.м. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице площта на имота е 493 кв.м., в която е включена придаваема площ от 73 кв.м. на основание регулационно изменение, одобрено със заповед № 421/10.04.1980г. Изложени са мотиви, че от скиците към заключението на вещото лице Р. С. следва, че през 1937г. и през 1980г. е било одобрено изменение на регулационния план, като и в двата случая е предвидено изместване на границата между двата имота, в посока към имота на ищцата, посочено е, че разликата в придаваемата площ е незначителна, като с оглед на представения нотариален акт № 63, издаден през 1980г. е прието, че регулацията от 1937г. е била приложена. Взето е предвид, че по делото са събрани гласни доказателства, сочещи, че през 2017г. след закупуването на имота ответникът е поставил прозирна ограда на границата между двата имота, като ищцата не е имала възражения относно мястото на тази ограда.

Съдът е взел предвид, че от приетата във въззивното производство експертиза, следва, че съществуващата ограда между парцели ХVІІ-161 и парцел ХVІІ-162 (т.В - т.Г от Приложение № 4) се покрива с дворищнорегулационната линия между парцели ХVІ-161 и ХVІІ-162 по действащия Р. на [населено място] от 1980г. Прието е обаче, че новоизградената бетонова основа за ограда между парцели ХVІІ-161 и ХVІІ-162, навлиза с 0.50м в границата на парцел ХVІІ-162 (установено чрез преки измервания), изчислено като площ навлизането е 6 кв.м. Посочено е, че няма данни за спорове между страните до започналото строителство на нова бетонова ограда, а площта която реално очертава притежавания от ответника ограден урегулиран поземлен имот е 486 кв.м., в които се включват неоснователно завзети 6 кв.м., по-малко от площта предвиждане според одобреното през 1980г. изменение на план - със 73 кв.м. (според заключението на вещото лице 493 кв.м.) от имот пл. № 162 и повече от посочената в нотариалния акт, от който черпи права площ - 462.00 кв.м.

Прието е, че фактическото положение на място сочи на завземане на площ, която е придаваема според регулационно изменение от 1980г. - доколкото е изградена ограда върху регулационната линия от 1980г. и свидетелят Л. е заявил, че по повод изградена от тях ограда са съставени строителни книжа през 1980г., след което купувачът ответник е заменил тази ограда с друга. Посочено е, че по делото липсват конкретни сведения за основанието, на което е изменен плана през 1980г., т.е коя от хипотезите на чл. 32 З. (отм.) се има предвид, но е ясно, че той не отразява първоначалното състояние на имотите, индиция за приложимост на хипотезата по чл. 33, ал. 2 З. (отм.), според която парцелните граници се приемат за имотни, ако придаваемата площ е била завзета. Изложени са мотиви, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г. по гр. д. № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация, се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 З.. Посочено е, че в случая не се обсъжда последващо или предстоящо регулационно изменение, няма съставен констативен нотариален акт като предпоставка за заемане на придаваемата площ, но и не се твърди, площта, която е придадена към УПИ ХVІ-161 с плана от 1980г. да е била заета незаконно.

Формиран е решаващ правен извод, че регулацията е приложена и спорната площ над завзетите при изграждането на нова ограда 6 кв.м. принадлежи на ответника като придаваема част от закупения от него имот, съответно на ревандикация принадлежи тази част от имота, състояща се от 6 кв.м., която е извън придаваемата. Посочено е, че аргумент в подкрепа на изводите си, съдът намира в отсъствието на искане за премахване на съществуваща ограда, поради което не кредитира приетата в първата инстанция експертиза. С тези мотиви предявеният ревандикационен иск е уважен за частта от 6 кв. м.

След анализ и преценка на така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав приема, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не на налице.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

По поставените в изложението въпроси, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, без да сочи такава противоречива практика, поради което не е налице наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което, в кумулативна даденост с общото, може да обоснове допускане на касационното обжалване.

Въпреки това следва да се отбележи, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, като е взел предвид изразените от страните становища, включително съдържащото се в исковата молба твърдение, че регулационният план, одобрен със заповед №421/10.04.1980г., е приложен и старата ограда е била поставена на вътрешната регулационна линия между двата съседни имота. Именно от това обстоятелство е изхождал въззивният съд, като е изложил съображения за липсата на твърдения за незаконно завземане на придадената към имота на ответника при урегулирането, извършено със заповед №421/10.04.1980г., реална част от имота на ищцата и с оглед на това е преценявал дали в процеса на изграждане на новата ограда ответникът е навлязъл в имота на ищцата (каквито са и твърденията в обстоятелствената част на исковата молба).

Както е прието в решение №236/26.05.2011г. по гр.д.№644/2010г. на І г.о. на ВКС, при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. В този случая съдът е задължен да уважи искането за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза. Според решение №165/22.10.2019г. по гр.д.№2622/2018г. на І г.о. на ВКС и посочените в него решения, съдът възлага допълнително заключение, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност - повторно заключение (чл. 201 ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана напр. в решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях.

Изцяло в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е ценил и заключенията на изслушаните по делото СТЕ, като е съобразил, че при изготвянето на СТЕ пред първоинстанционния съд вещото лице не е работило по намиращия се в общината регулационен план, одобрен със заповед №421/10.04.1980г., а е ползвало единствено представените по делото геодезически заснемания и скици, докато при изготвянето на СТЕ пред въззивния съд вещото лице е основало изводите и констатациите си на анализ на данните от графичната извадка от действащия Р., извършвайки при това справка по изходните данни в [община] по действащия и предходния кадастрален и регулационен план на селото. Съобразил е, че изводите и констатациите на двете експертизи не формирани от същия обем доказателства, преценил е коя от експертизите е използвала като изходни данни всички необходими такива и при извършването на съответните справки и проверки в [община] и по тези съображения е възприел заключението на изслушаната пред въззивния съд експертиза, която според посочената по-горе практика на ВКС е била именно необходимата допълнителна експертиза, която съдът е следвало да назначи, доколкото вещото лице, изготвило експертизата в производството пред първоинстанционния съд, не е извършило всички необходими справки и проверки на регулационните планове, намиращи се в общината. В този смисъл следва да се приеме за неоснователно твърдението на касатора за произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението правни въпроси.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите, относими към производството, при съобразяване на всички установени по делото релевантни за спора факти и обстоятелства и след задълбочена преценка и анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение