Определение № 589 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6248/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. П., Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. и С. И. К. срещу въззивно решение № VІ – 97 /30.07.2013 г. по възз. гр.д. № 1081 /2013 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 582 /05.04.2013 г. по гр.д. № 7588 /2012 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен иск на Й. Х. С. срещу М. И. П., Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. и С. И. К. с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, - прието е за установено между страните, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата С. Х. С. е била собственик на недвижим имот, представляващ част от имат с пл.н. 1942 по кадастралния план от 1947 г., а по кадастралния план от 1957 / 8 г. – имот пл.н. 827, в местността „Караукуш”, в землището на [населено място], който съгласно нотариален акт от 1957 г. представлява нива в местността „Мадика” с площ 1 500 кв.м. и посочени граници. Жалбоподателите твърдят, че решението е недопустимо и неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това. Насрещната страна Й. Х. С. в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е допустим, че към момента на обобществяването на процесния имот негов собственик е била праводателката на ищцата, която го е придобила по замяна по З. (отм.) преди да бъде внесен в ТКЗС, докато ответниците не са представили доказателства за право на собственост на техния праводател към този момент върху процесния имот; че разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, в сила от 19.12.1997 г., е материалноправна и не и е придадено обратно действие, поради което действието и е занапред и не е приложима в конкретния случай, а регламентира предпоставките за възстановяване на право на собственост пред компетентния орган или в производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, каквото настоящото не е. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателите материалноправен въпрос: Дали нормата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ има правно значение при решаване на спорове по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ или регламентира само предпоставките за възстановяване на собствеността пред компетентния орган по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, е обусловил изводите на въззивния съд по основателността на иска. Настоящият състав намира, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателите следва да заплатят държавна такса за разглеждането касационната им жалба в размер на 3 37.84 лева. Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС