Определение № 1836 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Велико Търново решение № 184/19.12.2022 г. по гр.д. № 240/2022 г., с което е потвърдено решение от 21.04.2022 г. по гр.д. № 401/2021 г. на ОС- Габрово, с което е уважен частично иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България в частта, с която въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 206,57 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, Великотърновския апелативен съд е риел, че са налице действия на Прокуратурата на Р. България, изразяващи се в повдигане на обвинение срещу В. Г. в извършване на тежко престъпление от общ характер по чл. 115, връзка с чл. 18 от НК (опит за умишлено убийство), във връзка с което е изтърпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в продължение на девет месеца и двадесет и три дни, мярка за неотклонение „Домашен арест“ в продължение на два месеца и деветнадесет дни, изменена в „Подписка“ с протоколно определение от 03.08.2020 г. по нохд. № 19/2020 г. на ОС- Габрово. Взел е предвид, че разследването е удължавано многократно за изготвянето на комплексна психиатрична експертиза, през което време В.Г. бил принуден да стои между криминално проявени и психичноболни лица, както и че към момента на образуване на наказателното производство В. Г. е бил на 22 г. и неосъждан, студент в първи курс в Техническия университет Габрово, Факултет „Машиностроене и уредостроене“, специалност „Мехатроника“ – държавна поръчка, с много добър успех и получава стипендия, като е работил и по трудов договор, която си дейност е бил принуден да прекъсне поради взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Позовал се е и на заключението на вещото лице- лекар, от което се установявало, че ищецът страда от първична (есенциална) хипертония- повишени стойности на артериалното кръвното налягане, като една от възможните причини за това е психическото напрежение, на което е бил подложен поради принудителната му изолация и липсата на нормални социални контакти за дълъг период от време, каквито симптоми на повишено кръвно налягане не е имал преди задържането му и които са наложили медикаментозно лечение. Взел е предвид и изготвеното от лекари- психиатър и клиничен психолог заключение, от което се установявало, че В. Г. страда от посттравматично стресово разстройство, възникнало като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха, като при него се проявява настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на травмиращото събитие в спомените, представите или сънищата, като се нуждае специализирано лечение с антидепресивна терапия, назначена от психиатър, както и от психотерапия, провеждана от психотерапевт (поне веднъж седмично). Отчел е и че преди наказателното производство Г. бил винаги усмихнат, добронамерен, дружелюбен, готов да помогне на всички, а след това се затворил в себе си, животът му бил разрушен, разделил се с приятелката си, с която имали планове за брак, като трудно приел и отзвука в социалните мрежи, където го наричали „братоубиец“. Тежко преживял престоя си в ареста, поставянето му под „Домашен арест“ (електронната гривна правела проблеми и полицаите идвали често на проверка), което му причинявало допълнителен дискомфорт. Приел е, че предвид младата възраст на ищеца били разбити всичките му мечти и планове за бъдещето – вследствие на воденето срещу него наказателно производство прекъснал образованието си (мечтаел да стане архитект); загубил човека до себе си, с когото градили планове за бъдещето; изпитвал срам от собственото си семейство и близки роднини, като незаконното обвинение станало достояние в целия град, в който живее, получило широк отзвук в социалните мрежи, което се отразило изключително негативно на неговото здравословно и психическо състояние. Ето защо е заключил, че в случая е доказано, че неимуществените вреди са над обичайните такива и ги е определил в размер на 50 000 лв. С оглед събраните по делото доказателства е счел и че вследствие невъзможността да работи поради задържането му В. Г. е бил лишен от възнаграждението, което би получил за този период – за пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от неговото задържане, които имуществени вреди следва също да бъдат репарирани. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК Прокуратурата на Република България е въвела като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС в тълкувателни решения и противоречие с практика на ВКС. Поставени са следните въпроси, за които се твърди, че са решение в противоречие с практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК): 1/. „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2 ЗОДОВ как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?“; 2/. „Когато предметът на спора за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 4 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи?“; 3/. „Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните от ищеца В. В. Г. вреди, предмет на делото?“; 4/. „причинените от деликт пропуснати ползи трябва ли да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“ и 5/. „Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т.11 от ТР № 3/2004 г. и т.1 9 от ТР № 1/04.01.2001г./ и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото.“ Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, които по същество се свеждат до критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за значението на понятието „справедливост". Въпросите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но не са решени в противоречие с задължителната и с константната практика на ВКС, съгласно която определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е въпрос на фактическа преценка при съобразяване с конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения. От значение са въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, неговите субективни негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Съдът следва да съобрази и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от незаконното обвинение, като е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочената от касатора каузална практика на ВКС също не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно наказателно преследване, които в случая са взети предвид. Следва да се има предвид и че размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за спора факти, което води до невъзможност за определяне на един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. С ТР № 3/2021 по тълк. дело № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, е дадено разяснение, че пропуснати ползи от деликт също трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение, като изводът на въззивния съд, че ищецът е доказал настъпила в патримониума му имуществена вреда съответства на това тълкуване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 184 от 19.12.2022 г. на АС- Велико Търново, 3 гр. състав, постановено по гр.д. № 240/2022 г. С оглед изхода на спора, Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на адв. Л. В. на осн. чл.38, ал. 2 ЗАв., във вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 4 948,94 лв.- адвокатски хонорар. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,