Определение № 2464 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 59/2024 г.
ВАСОсмо отделение05.03.2024 г.докладчик Ива Кечева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3263/15.11.2023г., постановено по адм. д. № 1637/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Ангелова, чрез адв. И. Ефтимов, срещу определение № 3263/15.11.2023г., постановено по адм. д. № 1637/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ангелова срещу мълчалив отказ на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна да извърши административна услуга по издаване на удостоверение за декларирани данни по искане вх. № 5305001733/30.05.2023 г. на община Варна. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Сочи, че пред административния съд е оспорен мълчалив отказ на директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, тъй като не е издадено Удостоверение за декларирания от заявителя имот, от което да е видно, че данъците за същия са платени и отбелязване в молби декларациите, че е издадено удостоверение. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда, че в случая е приложим редът за оспорване на актове, регламентиран с ДОПК, поради което е приел жалбата за просрочена. Жалбоподателят счита, че производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, а жалбата е подадена в срок съобразно чл. 149, ал. 2 вр. чл. 57, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото и съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Ангелова срещу мълчалив отказ на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна да издаде удостоверение за декларирани данни по искане вх. № 5305001733/30.05.2023 г. на община Варна. С посоченото заявление, Ангелова е поискала от община Варна издаване на удостоверение за декларирани данни във връзка с обстоятелствена проверка на сгради. Към заявлението са приложени молби-декларации от Г. Ангелова, адресирани до нотариус чрез кмета на район Одесос и кмета на гр. Варна, за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че поисканата от жалбоподателката административна услуга касае издаване на документ за декларирани данни във връзка с местните данъци и такси, тоест представлява акт, „свързан с местни данъци“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, изр. второ от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и обжалването на евентуалния акт се извършва по реда на ДОПК. Административното обслужване и обжалването на издаваните във връзка с него актове е уредено в чл. 88—97 от ДОПК. Съгласно чл. 91, ал. 2 от ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ. Според данните в административната преписка, искането е подадено на 30.05.2023 г. и срокът за издаване на документа е 06.06.2023 г. Няма спор, че в този срок и до датата на проведеното съдебно заседание документ не е издаден. Предвид това е формиран мълчалив отказ, срокът за обжалване по административен ред на който е 14-дневен от изтичане на срока съгласно чл. 92, ал. 2 от ДОПК, или до 20.06.2023 г. включително. В случай че този срок е изтекъл, мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда в 7- дневния срок по чл. 95, ал. 1 от ДОПК, който тече от изтичане на срока за обжалване по административен ред. Този срок е изтекъл на 27.06.2023 г., а подадената чрез административния орган жалба е постъпила на 03.07.2023 г., поради което се явява просрочена и образуваното по нея производство е недопустимо. Определението е правилно. Видно от представените по делото писмени доказателства и от твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство (молба от 06.11.2023 г., 28 от делото), Ангелова е поискала от органите на дирекция Местни данъци в община Варна извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за декларирани данни във връзка с обстоятелствена проверка на сгради, в т.ч. заверка на приложени молби декларации, въз основа на които да бъде удостоверено, че лицето е подало декларации по чл. 14 ЗМДТ и е заплатило всички данъци, дължими за съответните недвижими имоти. Правилен е изводът на административния съд, че по отношение на административното обслужване, свързано с издаване на документи относно признаване и упражняване на права или задължения на лицето по ЗМДТ и обжалването на издаваните във връзка с него актове, по арг. от чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, са приложими разпоредбите на Глава дванадесета от ДОПК. Съгласно чл. 88, ал. 1 ДОПК, обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Специалният ред за административно обслужване и за оспорване на отказ за издаване на документи в това производство, регламентиран с чл. 88 – чл. 97 ДОПК, изключва приложението на общия ред по АПК за оспорване на отказите за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. В този смисъл Определение № 12809 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11613/2023 г., VIII о., Решение № 9687 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12368/2021 г., I о. Съгласно чл. 90, ал. 1, пр. 1 ДОПК документът по чл. 88, ал. 1 се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането, ако не е предвиден по-кратък срок. Непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ (чл. 91, ал. 2 от ДОПК). В случая е безспорно установено, че по искането на Ангелова за издаване на удостоверение за декларирани данни е постановен мълчалив отказ от орган по приходите при Дирекция Местни данъци – община Варна. Съгласно чл. 92, ал. 2 ДОПК мълчаливият отказ може да се обжалва пред органа по ал. 1 – съответния териториален директор (в случая пред ръководителя на звеното за местни приходи – чл. 4, ал. 5 ЗМДТ) в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1 или ал. 2. Съобразно чл. 95, ал. 1 ДОПК отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2. Жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред (чл. 95, ал. 3 ДОПК). Процесното искане е подадено на 30.05.2023 г. и 7-дневният срок за издаване на документа е изтекъл на 06.06.2023 г. В срока за обжалване по административен ред, който е започнал да тече на 07.06.2023 г. и е изтекъл на 20.06.2023 г., Ангелова не е оспорила мълчаливия отказ. Съобразно чл. 95, ал. 1 ДОПК, 7- дневният срок за обжалването му пред съда е започнал да тече на 21.06.2023 г. и е изтекъл на 27.06.2023 г. (вторник, присъствен ден). Жалбата срещу мълчаливия отказ до административния съд е подадена чрез административния орган на 03.07.2023 г., след изтичане на срока по чл. 95, ал. 1 ДОПК. Поради това, правилно административният съд е приел, че оспорването е просрочено, а образуваното производство е недопустимо. Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,
Цитирани разпоредби
23- чл. 92, ал. 2 ДОПК
- чл. 95, ал. 1 ДОПК
- чл. 149, ал. 2 АПК
- чл. 21, ал. 3 АПК
- чл. 57, ал. 2 АПК
- чл. 88, ал. 1 ДОПК
- чл. 90, ал. 1 ДОПК
- чл. 91, ал. 2 ДОПК
- чл. 95, ал. 3 ДОПК
- чл. 97 ДОПК
- чл. 14 ЗМДТ
- чл. 4, ал. 5 ЗМДТ
- чл. 4, ал. 1 ЗМДТ
- чл. 145
- чл. 229
- чл. 4, ал. 1
- чл. 8
- чл. 88, ал. 1
- чл. 88
- чл. 90, ал. 1
- чл. 91, ал. 1
- чл. 91, ал. 2
- чл. 94, ал. 2