Определение № 730 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3009/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ЗАД“Армеец“АД и В. С. В. срещу решение №.434/6.04.23 по г.д.№.350/23 на АС София, 1с., с което, след частична отмяна на реш.№.114/7.11.22 по т.д.№.263/21 на Софийски окръжен съд, ЗАД“Армеец“АД е осъдено да плати обезщетение за вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 18.09.21, както следва: на Е. С. - 100000лв за неимуществени вреди и 679,65лв. за имуществени; на В. В. - 21000лв. за неимуществени вреди и 3451,70лв. за имуществени – като претенциите му са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери съответно от 30000лв. и 4931лв.; законната лихва върху всички главници, считано от 21.12.21 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. ЗАД „Армеец“АД обжалва решението в осъдителната му част, В. В. – в отхвърлителната. В. С. В. и Е. К. С. не вземат становище по жалбата на ЗАД“Армеец“АД; последното оспорва жалбата на В. В.. Третото лице помагач „Групама застраховане“АД не взема становище Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Те са процесуално допустими само в частта, касаеща претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Размерите на исковете относно имуществените вреди /1359,30лв. и 4931лв./ са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно тях не подлежи на касационно обжалване, респективно касационните жалби в тези им части следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че по делото е безспорно, че на 18.09.21г. е настъпило ПТП между л.а.„Ауди“ А3, управляван от Я. Ч. /застрахован по „Гражданска отговорност“(ГО) при ответника/, л.а.„Опел Астра“, управляван от Р. Т. /със застраховка „ГО“ при „Групама Застраховане“АД/, и „ДАФ“ с турска регистрация, при което са пострадали ищците - Е. С. и В. В., пътници в л.а. “Опел Астра“; ПТП е реализирано в светлата част от денонощието, при нормална видимост, на автомагистрала „Тракия”, при обилен дъжд; в дясната пътна лента се е движил товарен състав с влекач „ДАФ” с полуремарке, а след него - л.а.„Ауди“ със скорост около 95км/ч; последният предприел маневра изпреварване, попаднал в течащата вода-при което се получило аквапланиране, започнал ротационно движение около оста си, със задната си дясна част се ударил в полуремаркето на товарния състав, водачът Ч. изгубил контрол над управлението и автомобилът се установил със задните колела в зоната на лявата, изпреварваща лента за движение на автомагистралата, а с предните - в дясната активна лента; в същото време със скорост 110 км/ч в лявата активна лента се движил л.а. „Опел Астра“, който, предвид конкретните пътни условия и малката надлъжна дистанция между двата леки автомобила, се ударил с челната си част в централната дясна странична габаритна част на л.а.„Ауди“. Позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза /АТЕ/, съдът е приел, че причините за ПТП са субективните действия на двамата водачи-на л.а. “Ауди“, който е предприел изпреварване на товарен състав без да се убеди, че може да извърши изпреварването безопасно, и на л.а.„Опел“, чийто водач при движението си не е спазил минималната безопасна надлъжна дистанция от движещият се пред него лек автомобил /в случая 91,5м./; към момента на възникване на опасността за движението на л.а.„Опел Астра” водачката му е имала реална възможност да възприеме опасността и при условие, че е спазвала необходимата надлъжна дистанция от движещия се пред нея автомобил и своевременно е реагирала за аварийно спиране, то удар не би настъпил; скоростта на движение на л.а.“Ауди“ е била несъобразена с пътните условия, което е довело до аквапланинг /същият възниква при съвкупност от обстоятелства, но при скорост над 85км/ч/, водачът му е можел да предотврати ПТП, ако не е бил предприел изпреварване като се съобрази, че за да изпревари безопасно товарния състав, е следвало да поддържа скорост, която е била над пределната безопасна такава. Изяснени са вредите, нанесени на двамата ищци вследствие на ПТП: В.В. е получил счупване на лявата раменна кост в горната й трета, довело до затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 5м.; била му е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата; в първите 30-40 дни след травмата е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните процеси са намалели до отзвучаването им; понастоящем е възможно при промяна на времето и физическо натоварване на крайника да изпитва болки, които ще се наблюдават доживот; прието е, че е налице пълно възстановяване на функциите, предвид липса на документи, сочещи на усложнения; ако В.В. е пътувал на задна седалка на лекия автомобил с обезопасителен колан /в приложената медицинската документация не са отразени контактни травматични увреждания по кожата на гърдите и корема, които да могат да бъдат причинени от поставен такъв/, не би получил констатираната счупване на лявата раменна кост /СМЕ/; Е. С. е получила тежка коремна травма, изразяваща се в десерозация на тънкото черво, контузия на корена на чревния опорак, десерозация на възходящата и напречната част на дебелото черво, разкъсване на множество места на лигастроколикум, кръвонасядания в горния коремен етаж около далака и свободно изляла се кръв в коремната кухина около 500мл, счупване на тялото на трети поясен прешлен и на десния напречен израстък на същия прешлен; коремната травма по своя характер представлява мекотъканно увреждане, което е със значителна тежест и реално застрашава живота, а счупването на трети поясен прешлен - увреждане на опорно-двигателния апарат, водещо до затруднение на движението на снагата за срок от около 10 месеца; ищцата е била подложена по спешност на оперативно лечение, при което е извършена лапаротомия; през първите 30-35дни след травмата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните процеси са намалели до отзвучаването им; причинените следствие на произшествието травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване и по делото няма медицинска документация, удостоверяваща наличие на усложнение; доживот ще се наблюдава козметичен дефект по предната коремна стена, останал следствие на оперативната интервенция и изразяващ се в постоперативния ръбец, който води до загрозяване на външния вид; при настъпване на ПТП пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен колан /СМЕ/. Съдът се е позовал и на показанията на свидетелките А. и С. /майки на пострадалите/ относно непосредствените им впечатления от интензитета на търпените от ищците болки /след операцията В.В. плачел денонощно, изпитвал силни болки, не може да спортува, лечението му продължава, ходи на рехабилитация, сам прави упражнения вкъщи, взема обезболяващи, има желанието да стане пълноценен човек; преди катастрофата бил весел и спортувал активно, след нея спрял почти всичките си контакти, затворил се вкъщи, станал изнервен и сърдит; Е.С. след операцията прекарала в реанимация една седмица и я преместили в хирургия в „Света Анна“; там имала необходимост от постоянна помощ, дори и за физиологичните си нужди; започнала много бавно възстановяване, с рехабилитации, нямала сили да седне; 10дни след изписването трябвало да носи постоянно корсет, който можело да сваля само докато е в хоризонтално положение; лекар в „Пирогов“ посъветвал първоначално да се пробва пострадалите прешлени да се възстановят по естествен начин-което наложило два пъти в месеца, след това по-нарядко, да правят скенер, ЯМР; в момента ищцата не спортува, не може да вдига тежко, работи седнала по осем часа дневно, което не е добре за нея; трябва да съобразява всяко движение /да е с приклякане, не може свободно/; следствие на коремната операция са й забранени пикантни храни, студени напитки, газирано, преработени термично храни; страда от сраствания, от които изпитва силни болки; психически се е сринала, страхува се от повторяемост на инцидента, да пътува в автомобил/. От правна страна е прието, че водачът на л.а.“Ауди“ Я.Ч. противоправно е увредил ищците - поради неспазване на правилата за движение по пътищата той е причинил ПТП, при което те са претърпели телесни увреждания. Съдът е изложил подробни мотиви защо, на база съвкупното тълкуване на АТЕ и показанията на св.Ч., приема, че е налице негово виновно противоправно – в нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП и чл.42 ал.2 т.3ЗДвП поведение /предприел маневра (рисково изпреварване), налагаща скорост в рамките на законоразрешената, но несъобразена с пътните условия (много силен дъжд)-без да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време -нарушение на чл.42 ал.2 т.3 ЗДвП/, както и без да се контролира непрекъснато превозното си средство - нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП//. Посочил е, че за да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат /увреждане или смърт/, следва той да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая водачът на л.а.“Ауди“ не е спазил тези условия за безопасно шофиране, извършил е нарушение на правните норми, регламентиращи движението по пътищата, поради което не може поведението му да се приеме за невиновно, а настъпилото увреждане - за последица от случайно деяние. При тези обстоятелства е прието, че водачът на л.а.“Ауди“ е действал виновно и противоправно, тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищците; установена е и причинната връзка между реализираното ПТП и тези вреди - вследствие неправомерното поведение на водача на л.а.“Ауди“ ищците са претърпели физически травми, лекуването на които им е причинило болки, страдания и дискомфорт, като тези вреди се явяват закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. По горните съображения е формиран извод, че е налице състава на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност, съответно и на отговорността на застрахователя му, за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Във връзка с възражението за съизвършителство - с твърдения, че и друг водач /не само застрахованият при ответника/ е виновен за увреждането, съдът е посочил, че по делото няма предявен иск против съизвършител; привличането на трето лице помагач на страната на застрахователя не разширява предмета на спора, въведен с исковата молба -поради което и не е предмет на изследване поведението и на друг водач, застрахован при застраховател, различен от ответника. От друга страна, дори да е налице съизвършителство, на основание чл.53 ЗЗД съизвършителите отговарят солидарно спрямо увредените лица, а съобразно чл.122 ЗЗД кредиторът - увреденото лице - може да търси изпълнение на цялото задължение от който и да е от солидарните длъжници; в този случай избраният длъжник дължи пълно удовлетворение, а уреждането на отношенията между солидарните длъжници е между тях- извънсъдебно или в отделно производство. По тези аргументи възражение за съизвършителство е намерено за ирелевантно за спора. Твърденията за съпричиняване - че принос за настъпване на ПТП имат и ищците, които са нарушили разпоредбите на чл.137а от ЗДвП и не са ползвали обезопасителни колани към момента на настъпване на ПТП, са намерени за основателни по отношение на В. В.. Отразено е, че съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/14 по т.д.№.1/14, ОСТК, за да се приеме съпричиняване, следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него възражения, е доказал по категоричен начин, че ищецът В.В. е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан-в този смисъл е неоспореното заключение на СМЕ, като вещото лице изрично сочи, че при поставен колан пострадалият не би претърпял процесната травма. Изложеното представлява нарушение на чл.137а от ЗДвП, поведението на ищеца е противоправно и в причинна връзка с настъпилото ПТП. При определяне на обема на съпричиняване съдът е отчел, че вината на водача на МПС е по-голяма от тази на ищеца /допуснал е сериозни нарушения на правилата за движение-предприел е необезопасна маневра при тежки пътни и атмосферни условия, наложила движение с несъобразена скорост/ и е определил приноса на последния на 30%. По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция се е позовала на постановките на ППВС 4/68 и е посочила, че съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост; то е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент; тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност, за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретните неимуществени вреди. При съобразяване на гореописаните травми на ищцата-тежка коремна травма с излив на кръв в коремната кухина, разкъсвания, кръвонасядания и счупване на трети поясен прешлен и десния напречен израстък на този прешлен, обстоятелството, че състоянието й е било животозастрашаващо, възрастта й /20г./, продължителността на възстановителния период /поне 10м./, претърпяната операция, първоначалните /за около месец/ интензивни болки, невъзможността за самостоятелност в ежедневието и нуждата от помощ в първите месеци, стреса, промяната в начина на живот, установените последици от травмата /оперативен белег, прояваващите се и понастоящем болки/, но и настъпилото възстановяване, съдът е приел, че по справедливост паричното обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на 100 000лв. По отношение на ищеца е намерено, че при отчитане на вредите-счупване на лява раменна кост, претърпяната операция, продължителността на възстановителния период /5м./, първоначалните силни болки, установените промени в начина на живот /невъзможността да товари ръката си и да спортува, настъпилото вследствие стреса затваряне в себе си/, възрастта му /22г./, но и физическото възстановяване, за репариране на вредите се дължат 30000лв., или, след приспадане на процента съпричиняване, 21000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът ЗАД“Армеец“АД се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви за всички твърдения и възражения, с които е сезиран от всяка от страните?“ /ППВС 1/53, ППВС 7/65, ППВС 1/85, ТР 1/01, т.19, ТР 1/13, ОСГТК, реш.№.157/8.11.11 по т.д.№.823/10, ІІ ТО, реш.№.134/30.12.13 по т.д.№.34/13, ІІ ТО, реш.№.237/24.06.10 по г.д.№.826/09, ІV ГО, реш.№.283/ 14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО/; 2.“Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви досежно поведението на всеки от участниците в деликтното събитие /ПТП/, което участие е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредите?“; 3.“Ако съдът не възприема приетото по делото експертно заключение, длъжен ли е да изложи конкретни обосновани мотиви за това?“ /ППВС 4/68, ТР 88/12.09.62, ОСГК, ТР 4/29.01.13 по т.д.№.4/12, ОСГТК/; 4.“Ако съдът цитира и се ползва отчасти от приетото по делото експертно заключение, длъжен ли е да изложи конкретни обосновани мотиви за това защо признава за релевантно част от заключението, а друга част не кредитира?“ /реш.№.113/28.02.11 по г.д.№.1062/10, ІV ГО, реш.№.108/ 16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО/; 5.“Как следва да се прилага критерия за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на причинено телесно увреждане в резултат на деликт?“; 6.“Допустимо и правилно ли е при преценката на социално-икономическата обстановка в страната, като критерий за същата да се привнася нормативно заложена сума, служеща за въвеждане на лимит на отговорността на юридическо лице-застраховател?“; 7.“Следва ли застрахователните лимити по застраховка „ГО“ на автомобилистите, ограничаващи отговорността на застрахователя и нямащи допирни токи с „потребителската кошница“, израз на социално-икономическата обстановка в страната, да служи като ориентир за стандарта на живот в страната?“ /ППВС 4/68, реш.№.746/5.12.08 по т.д.№.387/08, реш .№.93/23.06.11 по т.д.№.566/10, ІІ ТО, реш.№.111/1.07.11 по т.д.№.676/10, ІІ ТО, реш.№.104/25.07.14 по т.д.№.2998813, І ТО, реш.№.223/27.12.16 по г.д.№.1839/16, ІІІ ГО, реш.№.100/12.04.17 по г.д.№.3834/16, ІV ГО/. Касаторът В.В. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса “За да е налице съпричиняване, следва ли да е установено по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането?“ /реш.№.280/24.06.13 по т.д.№.596/12, ІІ ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. По касационната жалба на касатора ЗАД“Армеец“АД: Първите два въпроса касаят задължението на съда да изложи мотиви. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закон; дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Подробно е обсъдила събраните доказателства, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора, като е изложила пространни собствени мотиви както относно фактическата, така и относно правната страна на спора. Съдът е изследвал подробно релевантните факти, в това число относно механизма на ПТП, причинените вследствие на същото увреждания, наличието на противоправно поведение и причинна връзка между същото и търпените неимуществени вреди /мотиви относно причинната връзка са налице при направен логически извод, че ПТП е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора; в случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на виновното противоправно поведение на водача на л.а.“Ауди“/ - болки и страдания, които е приел, че подлежат на обезщетяване, значението на евентуално съизвършителство. Изложени са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на доказателствения материал и относимите възражения, поради което не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият и четвъртият въпроси са свързани с кредитирането на експертното заключение. Съгласно цитираната практика съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него /чл.202 ГПК/, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали го възприема или не, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Въпросът се задава в контекста на приетата АТЕ. Въззивната инстанция е обсъдила подробно същата, позовала се е на нея с оглед изясняване механизма на ПТП и, кредитирайки заключението, е направила извод, че е налице виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л.а.„Ауди“, което е в причинна връзка с претърпените от ищците увреждания и съответно неимуществени вреди. При наличие на тази констатация е намерено, че без значение за ангажиране на отговорността на ответника - предвид чл.53 ЗЗД и чл.122 ЗЗД - е обстоятелството дали е налице съизвършителство. Изложените от съда мотиви /че това е така, тъй като съизвършителят отговаря солидарно спрямо увредения, последният може да търси изпълнение на цялото задължение от кой да е от солидарните длъжници и всеки от тях му дължи пълно удовлетворяване/ са свързани с предвидените в закона последици от наличието на пасивна солидарност предвид горецитираните разпоредби и съответно съставляват обсъждане на приетите за релевантни факти и посочване кои обстоятелства и защо са ирелевантни - а не представляват процедиране в отклонение от горецитираната практика, респективно некредитиране на част от заключение. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С пети, шести и седми въпроси касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието "справедливост" според чл.52 ЗЗД и оттам - за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, понятието „справедливост“ не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да прецени характера и степента на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето /заболяване/, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, възраст на увредения, обществено и социално положение, обществения критерий за справедливост; справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО”, съгласно чл.266 КЗ вр. с § 27 ПЗР на КЗ /реш.№.28/9.04.14 по т.д.№.1948/13, ІІ ТО/. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение - изложил е подробни мотиви относно релевантните обстоятелства, като е съобразил сочените критерии, в това число на практика е отчел и икономическите условия към момента на ПТП и нивата на застрахователно покритие по застраховка „гражданска отговорност“. Правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК. По касационната жалба на касатора В. В.: Съгласно цитираната практика на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения; намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51 ал.2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване; само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, управляван от пиян водач, и/или че не е ползвал предпазен колан, не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД; в тези случаи намаляването на обезщетението на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, или че, пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Изводът за наличие на съпричиняване е направен на база събраните доказателства – в това число неоспорените АТЕ и СМЕ, които ясно установяват, че, предвид вида и характера на травмата, в това число с оглед липсата на контактни травматични увреждания по кожата на гърдите и корема, ищецът е бил без предпазен колан, като ако е бил с такъв не би получил констатираното счупване на лява раменна кост. Видно от изложеното съдът е съобразил не само наличието на виновно противоправно поведение, но и пряката причинна връзка между същото /непоставянето на колан/ и увреждането, респективно факта, че, пътувайки без колан, пострадалият е способствал за/улеснил настъпването на неблагоприятните последици – които, при поставянето му, биха били избегнати. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,