Определение № 34 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. К. П., подадена чрез адв. И. И. срещу въззивно решение 1576/27.06.2019 г., поправено с решение № 1058/28.05.2020 г. по в. гр. д. № 227/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, с която след частична отмяна на решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд е отхвърлен иска на К. К. П. срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, за разликата от 10 000 лв. до 25 000 лв. и К. К. П. е осъден да заплати на КПКОНПИ съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба – КПКОНПИ не взема становище по жалбата. Постъпила е касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, подадена чрез старши юрисконсулт Г. В. срещу въззивно решение 1576/27.06.2019 г., поправено с решение № 1058/28.05.2020 г. по в. гр. д. № 227/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд, в частта с която КПКОНПИ е осъдена да заплати на К. К. П. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – К. К. П., чрез адв. И. И., в който се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора първи въпрос, но по същество жалбата е неоснователна, претендира разноски. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на III г. о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: Производството е образувано по искова молба на К. К. П. срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, като правоприемник на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който ищецът оценява на 80 000 лв., които са му били причинени вследствие на незаконно водено срещу него производство по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. № 242/2008 г. по описа на Софийски градски съд и незаконните действия и бездействия на ответника във връзка с наложените обезпечителни мерки по реализираната срещу него процедура по ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 10.09.2014 г. Ищецът твърди, че по повод влязлата в сила присъда, с която бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и решение № 154/07.12.2006 г. срещу него започнало производство по ЗОПДИППД /отм./, продължило от 2006 г. до 2007 г., след която с решение № 247/26.09.2007 г. КУИППД е внесено искане до Софийски градски съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск върху имущественото му, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи. С определение от 27.09.2007 г. по гр. д. № С-58/2007 г. Софийски градски съд е оставил без уважение поисканото от КУИППД обезпечение, след което КУИППД е обжалвал определението и с определение № С-13 от 30.10.2007 г. САС допуснал обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на ищеца. С решение № 9/23.01.2008 г. на КУИППД и по нейно мотивирано искане с вх. № 1722 от 24.01.2008 г. за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност било образувано гр. д. № 242/2008 г. на Софийски градски съд срещу К. К. П. с цена на иска в размер на 112 993 лв., по което отново били допуснати обезпечителни мерки. Делото пред първа инстанция приключило с решение № 1501/06.03.2012 г., с което е постановено отнемане на имуществото на ищеца в полза на държавата. Решението било обжалвано и с решение № 621/01.04.2013 г. по гр. д. № 2166/2012 г. на САС е отменено изцяло и искът е отхвърлен. След влизане в сила на решението, въпреки молбите на ищеца КУИППД не е предприела действия по вдигане на наложените обезпечително мерки седем години и така лишила ищеца от възможността да се разпорежда с имуществото си. Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и е присъдил на ищеца сумата 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. С обжалваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил частично осъдителното решение и е намалил размера на присъденото обезщетение; потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Приел е за неосноветелни оплакванията на КПКОНПИ, че действията по образуване на производство по отнемане на имуществото на К. К. П., за което не е установен законен източник на средства са съобразени със закона. Посочил е, че производството е било образувано по реда на ЗОДПИППД /отм./, който е предвиждал, че органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОДПИППД /отм./. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат. Директорът на съответната дирекция не е задължен да предприеме незабавни действия по обезпечаване на вземането на държавата за отнемане на имущество, а следва да прецени дали са налице предпоставките на чл. 3 ЗОДПИППД /отм./ – установено ли е, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство за деяние, което попадат в предметния обхват на закона е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. В случая по делото е установено, че искът на комисията е бил отхвърлен като неоснователен, тоест със сила на присъдено нещо е отречено правото на комисията като субституент на държавата да иска отнемане на имуществото на проверяваното лице, тъй като по делото не е установена връзка между престъплението, за което е осъдено с влязла в законна сила присъда проверяваното лице и факта на неговото придобиване. Следователно, извършените по това дело от КУИППД, с правоприемник КПКОНПИ, действия са незаконосъобразни, което е основание да се ангажира отговорността на КПКОНПИ за причинените на К. К. П. имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е изложил аргументи, че е без значение обстоятелството, че към момента на образуване на гр. д. № 242/2008 г. на Софийски градски съд не е било постановено ТР № 7/2014 г. на ОСГК. Изложил е, че при определяне на размера на обезщетението е от значение продължителността на воденото срещу К. К. П. съдебно производство, броя на проведените заседания, както и обема на извършените по делото процесуални действия. По делото е установено, че решение за образуване на производство по реда на ЗОДПИППД /отм./ е било взето на 07.12.2006 г., мотивираното искане за отнемане е било депозирано в съда на 24.01.2008 г., а окончателното съдебно решение, с което искането за отнемане е било отхвърлено като неоснователно е било постановено на 10.09.2014 г.; че производството е продължило близо 8 г. Пред първоинстанционния съд са били проведени девет заседания, в които са били приети експертизи относно стойността на имуществото, което е предмет на искането за отнемане, събирани са доказателствени средства /документи и свидетелски показания/ за установяване законния източник на средствата, с които е било придобито имуществото. Но не е установена причинна връзка между действията по образуване на производството за отнемане и проявилите се у К. К. П. здравословни проблеми. Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза е заявило, че появилата се през 2007 г. артериалната хипертония е възрастово обусловена и е резултат на морфологични промени в сърдечно-съдовата система. Установени са три кризи, като едната от тях се дължи на прекратено медикаментозно лечение. Установено е от заключението по допусната съдебно-психиатрична експертиза, че е налице връзка между действията на ответника и проявилата се в периода от 2012 г. до 2014 г. „протрахирана депресивна реакция“ на К. К. П., която е включвала: депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне и планиране. Това е наложило лицето да се обърне към специализирана лекарска помощ и да приема медикаменти за определен период от време. Констатациите на вещото лице се потвърждават и от показанията на свидетелката А.. Въззивният съд е приел, че оплакването на ответника, че липсва ясно разграничаване между вредите, които ищеца е търпял от водените срещу него наказателни производства и тези по настоящото, е неоснователно, тъй като с отговора на исковата молба е приложен бюлетин за съдимост, от който се установява, че последното осъждане на К. К. П. е през 2009 г., докато появилите се проблеми в психическото здраве са след 2012 г. При тези данни въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания, е в размер на 10 000 лв. и за разликата до пълния претендиран размер е отхвърлил иска. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – К. К. П. поставя следните въпроси: 1. „За начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОДПИППД /отм./ съобразно релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обстоятелства?“ и 2. „Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК, ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о. и решение № 114/13.12.2018 г. по гр. д. № 4861/2017 г., III г. о. Твърди и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – КПКОНПИ поставя следните правни въпроси: 1. „По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД?“; 2. „Според какви критерии съдът следва да определи причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди и следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените и вреди или тя може да се презюмира?“ и 3. „Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението?“. Сочи, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, вторият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 3/2005 г. на ОСГК, ППВС № 7/30.12.1959 г. и решение по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., а третият в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на Софийски апелативен съд. Настоящият касационен състав намира, че поставеният от касаторите материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Останалите поставени въпроси следва да бъдат разрешени при разглеждане на касационната жалба с оглед на конкретните касационни оплаквания и данните по делото. Касационният жалбоподател - К. К. П. дължи държавна такса, на основание чл.2а. ал. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Касационният жалбоподател - КПКОНПИ, не дължи държавна такса, на основание чл. 84, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение