Определение № 60131 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2021 г.

Производството e по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1054 от 24.02.2021 г., подадена по електронна поща на 22.02.2021 г., но не в цялост, от адвокат К. К. Г. от САК срещу въззивно Определение № 17 от 13.01.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 372/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Частната касационна жалба е изпратена в цялост по куриер на 23.02.2021 г. и е регистрирана с вх.№ 1054 от 24.02.2021 г. На 23.03.2021 г. по куриер е изпратена и „частна касационна жалба (уточнена)”, която е регистрирана с вх.№ 1646 от 25.03.2021 г.

Постъпил е отговор от ответниците по касация В. М. Д. и Ю. М. А., представляван от адвокат П. Д. от АК - В., съгласно който частната касационна жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване. Считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на подадената жалба, а при приемане на противното – че същата е неоснователна.

Частната касационна жалба е процесуално допустима. Съобщението за обжалваното определение е връчено на адвокат Г. на 15.02.2021 г., а частната касационна жалба е подадена на 22.02.2021 г. по ел. поща. От приложената по делото разпечатка се установява, че изпратената по електронен път жалба не е била подадена в цялост и е липсвал подпис на жалбоподателя. С изпратената по куриер на следващия ден частна касационна жалба и нейно уточнение тези недостатъци са отстранени и документът е приведен в съответствие с изискванията за редовност. Съобразявайки тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 60, ал. 4 ГПК и чл. 62, ал. 2 ГПК, ВКС приема, че срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, който изтича на 22.02.2021 г., е спазен.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното въззивно определение е обезсилено Определение № 1051 от 17.07.2019 г. по в.гр.д.№ 91/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което В. М. Д. и Ю. М. А. са осъдени на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и чл. 9 във вр. с чл. 7, ал. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет да заплатят в полза на адвокат К. Г. от САК по 711,56 лв. за оказана безплатна правна помощ на всяка една от трите й доверителки – съделителките Й. П. А., Г. Г. П. и Л. Г. А.; искането на адвокат К. Г. за допълване в частта за разноските на Определение № 318 от 18.03.2019 г. по в.гр.д.№ 91/2019 г. на ОС – Плевен, с което частично е прекратено производството по делото, е оставено без разглеждане и производството по него е прекратено.

Апелативният съд е съобразил, че, поради оттеглянето й от нейните податели, с Определение № 318 от 18.03.2019 г. по в.гр.д.№ 91/2019 г. на ОС – Плевен е прекратено производството по предявената от В. М. Д. и Ю. М. Д. насрещна въззивна жалба (инкорпорирана в отговора на въззивната жалба) против Решение № 1094 от 06.07.2018 г. по гр.д.№ 9576/2017 г. на РС – Плевен. Тъй като въззивното производство е продължило по въззивната жалба на представляваните от адвокат Г. съделителки, със същото определение е насрочено о.с.з. за 09.05.2019 г. Препис от определението на окръжния съд е връчено на адвокат К. Г. на 03.04.2019 г. Същата е направила искане за допълването му в частта за разноските в о.с.з. на 09.05.2019 г. и е представила списък по чл. 80 ГПК за осъществена безплатна правна помощ на всяка от трите й доверителки.

Апелативният съд е приел, че срокът, в който може да се иска допълване или изменение на прекратително определение в частта за разноските, е едноседмичен съобразно чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК. Срокът е преклузивен и започва да тече от връчване на препис на определението – в случая на 03.04.2019 г., съответно - срокът е изтекъл на 10.04.2019 г., работен ден. Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено от адв. Г. в съдебно заседание на 09.05.2019 г. – почти един месец след изтичането на срока. Съгласно чл. 248 ГПК съответният акт в частта за разноските се допълва или изменя само при надлежно сезиране на съда с искане, каквото в случая не е направено в предвидения срок. Макар в подадената от адв. Г. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение да е направено искане за присъждане на разноски, вкл. при прекратяване на делото, то не санира пропускането на срока по чл. 248 ГПК.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание за допускане на обжалването са поставени следните въпроси, по отношение на които се поддържа предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. За тълкуване приложението на чл. 248 ГПК в хипотеза на участие на страните чрез процесуален представител относно срока за обжалване на съдебен акт, с който частично е прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК производството по висящ спор за материално право;

2. Адвокат, в качеството си на процесуален представител на страна в съдебен спор, притежава ли материалноправната легитимация на страна по този спор, за да важат и за него сроковете по чл. 248, ал. 1 ГПК при частично прекратяване на производството по висящ спор – в случая на основание чл. 264, ал. 1 ГПК;

3. Относно приложението на ограниченията на обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по частните жалби.

По първите два въпроса се поддържа довод, че произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По третия въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, Определение № 258 от 08.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1275/2020 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 438 от 17.07.2009 г. по ч.т.д.№ 352/2009 г. на ВКС, І т.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Първият въпрос е формулиран общотеоретично и не притежава белезите на правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Според приетото в тълкувателното решение, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Тези разяснения са приложими и за производството пред ВКС по частна касационна жалба.

Вторият въпрос няма обуславящо значение за формираната правораздавателна воля от апелативния съд. В обжалваното определение съдът изобщо не се е произнасял по процесуалноправното и материалноправното качество на адвоката молител, а е изследвал дали е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК, в който е можело да се иска допълване на определението в частта за разноските.

Дори да се приеме, че първите две питания представляват общо основание за допускане на касационното обжалване, то не е налице допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК не предвижда срокът, в който може да се иска допълване или изменение на решението, респ. определението, в частта за разноските, да е обусловен от качеството на молителя – страна в производството или адвокат, действащ от свое име, и да тече различно за тях. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклузивен, затова е недопустимо произнасянето на съда по искане, подадено след изтичането му (в този смисъл е трайната практика на ВКС, напр. Определение № 30 от 16.01.2018 г. по ч.т.д.№ 84/2018 г. на ВКС, I т.о., Определение № 39 от 07.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 581/2019 г. на ВКС, I г.о.). Съгласно възприетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските, е уведомяването на страната за решението, ако същото е обжалваемо, като това правило се прилага както за страната с интерес от обжалване, така и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва. Това разрешение също налага извод, че срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК не тече различно за различните субекти. Следователно разпоредбата е ясна и няма необходимост от ново произнасяне по нея с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.

Във връзка с третия въпрос се навеждат оплаквания, че съдът не е извършил преценката си в условията на пълен въззив и по този начин е нарушил ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Твърдяното противоречие не е налице. Апелативният съд е изследвал подробно действията на страните и постановените актове в хода на предходното производство, както и всички правно релевантни факти. Изрично е обсъдил и отхвърлил като неоснователен довода, че след като във въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, вкл. при прекратяване на производството, процедурата по чл. 248 ГПК е спазена. При проверката на валидността и допустимостта на обжалваното пред него определение Апелативният съд е приел същото за недопустимо и го е обезсилил, поради което не е дължал обсъждане на въпроса какъв следва да е размера на адвокатското възнаграждение, ако бе налице допустимо заявено искане по чл. 248 ГПК. Следва да се посочи, че Апелативният съд не е отрекъл правото на адв. Г. на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство, вкл. при прекратяване, дори и частично, на производството. В този смисъл обжалваното определение не противоречи и на Определение № 258 от 08.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1275/2020 г. на ВКС, ІV г.о и Определение № 438 от 17.07.2009 г. по ч.т.д.№ 352/2009 г. на ВКС, І т.о.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия