Определение № 3048 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2529/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕИВ“ЕООД срещу определение № 132/04.09.2024 г. по ч.т.д. № 128/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 670/05.07.2024г. по т.д. № 96/2023 г. на БОС, с което е върната въззивна жалба на „ЕИВ“ЕООД срещу решение № 136/14.05.2024 г. по т.д. № 96/2023 г. на БОС. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Частният жалбоподател поддържа становище, че срокът за подаване на въззивната жалба е спазен, доколкото въззивникът е имал упълномощени повече от един адвокат, а съобщението за изготвено съдебно решение на БОС е било съобщено само на единия от тях. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БОС за продължаване на процедурата по администриране на въззивната жалба. Счита,че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба „ОББ“АД е подал писмен отговор, с който оспорват основателността на последната. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение БАС е приел, че „ЕИВ“ЕООД е посочило в подадения от него отговор на исковата молба, че има съдебен адрес – адв. А. П., [населено място], [улица], ет.3, оф.1. Съобщението за постановеното по първоинстанционното дело решение на БОС е било връчено редовно на посочения съдебен адрес на 28.05.2024 г. От същия момент е започнал да тече преклузивният срок за подаване на въззивна жалба от страната. Въззивната жалба е била подадена едва на 04.07.2024г., много след изтичане на указания в чл.259 ГПК срок. Не е споделил доводите на частния касатор, че в хипотезата на чл.39, ал.1 ГПК при наличие на двама упълномощени процесуални представители е следвало задължително връчването на съобщението да се извърши и на двамата. Настоящото производство се развива по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл.284-286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната касационна жалба. Според в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /в случая определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор въвежда, при сочено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба, следния въпрос: „Когато страната е упълномощила няколко адвокати, всеки от които има различен съдебен адрес и не практикува съвместно с останалите адвокати под една от предвидените в ЗАдв форми, води ли връчването на съдебното решение само на един от адвокатите до валидно връчване по смисъла на ГПК или срокът за обжалване започва да тече едва след връчване на решението на всички упълномощени адвокати?“ Така формулираният въпрос не отговаря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е обусловил крайните си изводи само въз основа на хипотеза на упълномощени няколко процесуални представители и те да са посочени като различни съдебни адреси /която хипотеза и е невъзможна според правилата по ГПК/. Изложил е съображения, че съдебният адресат, посочен от страната по делото, е само един – адв.П., която е и упълномощена като процесуален представител по делото, и връчването извършено чрез нея е редовно. Правен въпрос относно значението при връчването на съдебни книжа, когато една страна едновременно е посочила за съдебен адресат упълномощен от нея адвокат и отделно е упълномощила и друг адвокат по същото дело не се поставя. С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд