Определение № 204 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 286/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Й. Т. против определение № 311/23.12.2022 г. по ч.т.д.№ 258/2022г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 659/21.10. 2022г. по т.д.№ 317/2022 г. на Окръжен съд – Бургас. С потвърденото определение е прекратено производството, образувано по иск на жалбоподателя против „ Водоснабдяване и канализация „ЕАД, [населено място], с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество – „ Български В и К холдинг „ ЕАД - от 15.09.2022 г., за освобождаването на Г. Т. като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ответното дружество, за освобождаването на други двама члена на СД и за избора на нови членове на мястото на освободените. Касаторът оспорва правилността на извода на съда, че не е процесуално легитимиран да атакува - с така предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, предвиден в защита на членствени права на съдружник или акционер - решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Акцентира се на лишаването на ищеца от право на защита, без да му се укаже надлежния за това ред, след като не е такъв предприетия, както и на обстоятелството, че атакуваните решения касаят не само личния на ищеца, но и обществения интерес – на гражданите на област Бургас. Касаторът твърди липса на подробни мотиви, предвид бланкетно позоваване на липсваща процесуалноправна легитимация за предявяване на иска, без да се изследва проблема в дълбочина. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството като недопустимо, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – процесуална легитимация на ищеца за предявяване на конститувния иск, за отмяна решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, за освобождаване членове на СД, вкл. самия ищец, както и за назначаването на нови, на мястото на освободените - въззивният съд се е позовал на качеството на ищеца - член на СД и изпълнителен директор, с управителни и представителни функции, но без да е носител на членствени права спрямо дружеството - ответник, за чиято защита е предвиден иска по чл. 74 ТЗ. Липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството съдът е счел, че изключва нуждата от коментар на въведените от ищеца основания за материална незаконосъобразност на атакуваните решения. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Какъв е редът за защита на освободен управител на акционерно дружество – публично предприятие, при незаконосъобразни решения на ОСА / едноличния собственик на капитала /, взети в грубо нарушение на императивни изисквания на Закона за публичните предприятия ? и 2/ Законът за публичните предприятия явява ли се специален спрямо ТЗ и ЗЗД, по отношение разпоредбите относно избор и освобождаване на управител / изпълнителен директор на дружество – публично предприятие и следва ли съдът да изследва законосъобразността на прекратяването на договора за управление на основанията, посочени в Закона за публичните предприятия ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се сочи с формално позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващия извод на съда за недопустимост на иска, с правно основание чл. 74 ТЗ, ограничен до констатирана липса на активна процесуална легитимация, каквато принципно притежават съдружниците и акционерите, атакуващи решенията на Общите събрания на съответните дружества – ООД и АД. Съдът не е имал задължението да указва на страната възможната й надлежна защита, нито е потвърдил материална незаконосъобразност на атакуваните решения, включена като предпоставка във въпроса. При все това, в хипотези достатъчно сходни с настоящата / макар за дружества с организационна форма на ООД и по повод предявени установителни искове за продължаващо правоотношение по договор за управление, т.е. доколкото страните по тези спорове са аналогично обвързани единствено от мандатно правоотношение, като в настоящия случай /, вече е налице формирана съдебна практика на ВКС, според която лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ "право" да бъде управител. Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник / в конкретните казуси - да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, но аналогично – и да иска отмяна на решението си за освобождаване / не би могла да бъде обоснована с "нарушаване" на гарантирано от закона "право", възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни / така решение № 234 от 23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на І т.о. ВКС, решение № 247 от 11.01.2013 г. по т.д. № 46/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Както е споделено в определение по ч.т.д.№ 1627/2022 г. на І т.о. на ВКС, предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването / аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – чл.288 ЗЗД /. Вторият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като, независимо че въззивният съд изобщо не е коментирал подобен довод, въпросът не навежда на конкретна разпоредба на ЗПП, която да би била преценявана като специална, спрямо тази на чл. 74 ТЗ или на разпоредба на ЗЗД / също непосочена /, т.е. да урежда конститутивен иск, в защита на права на членове на СД, съответно на управители на търговски дружества - публични предприятия и конкретно – на право да упражняват тези си функции до настъпване на законосъобразно основание за прекратяването им / каквото по същество е защитаваното в случая право на ищеца /. Не съставлява такава норма чл. 24 ЗПП, уреждаща единствено основания за предсрочно прекратяване на мандатните правоотношения с такива лица. Невъзможно би било и обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата изисква позоваване на относима към отговора на въпроса – неясна, непълна или противоречива – правна норма, а такава касаторът не сочи, нито е изводима от настоящия състав. Във втората си част въпросът е правно нелогичен, тъй като цели отговор, че обосноваване наличието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска следва от основателността му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение