Определение № 110 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 378/2017 г.

Производството по т.д.№ 378/17г. по описа на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Д. П. П., [населено място] срещу решение № 360/14.11.2016г. по в.т.д.№ 567/2016г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение 464/15.12.2015г. по т.д.№ 111/2015 г. на Старозагорския окръжен съд за признаване за установено по отношение на Д. П. П., че съществува вземане на [фирма], [населено място] от неизпълнено задължение по договор за заем, материализиран в нотариален акт за учредена ипотека, за сумата от 4 314 лв. възнаградителна лихва по договора в размер на 3 % месечно върху главницата от 45 000 лв., включваща сумата от 265 лв. лихви за м. юли 2014 г., както и три пълни лихвени вноски за по 1 350 лв. за периода 01.08.2014г. – 30.10.2014г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 17.11.2014г. по ч. гр. д. № 4783.2013 г. по описа на Старозагорския районен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.2, т.1, не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Предмет на обжалване е въззивното решение в частта по иска за съществуване на вземане за възнаградителна лихва по договор за заем с цена в размер 5 415 лв. Делото е търговско, тъй като вземането произтича от търговска сделка, сключена от търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, във връзка с упражняваното от него занятие съгласно чл.286, ал.1 ТЗ – заемодателят е дружество с ограничена отговорност, вписано като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции (удостоверение от БНБ № BGR00281 – лист 17 п.д.). По изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд