Определение № 2467 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1745/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на С. Ю. Д. срешу Определение № 223/ 05.06.2024г., поставено по в.ч.гр.д №192/ 2024г., 2 гр. състав по описа на Окръжен съд Смолян, с което е отменено определение № 111/ 12.02.2024г., постановено по гр.дело № 1123/ 2022г„ по описа на Районен съд - Смолян,с което е оставена без уважение молбата с вх. 6972/22.11.2023 г., с която се иска да бъде изменено постановеното решение № 395/06.11.2023 г. по гр.д. № 1123/2022 на РС - Смолян в частта за разноските, като вместо това от състава на ОС-Смолян на адв. Е. И. - пълномощник на ищеца С. Ю. Д. е присъдено присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 Закона за Адвокатурата в размер на 480/ четиристотин и осемдесет / лева. Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относно размера на така присъденото възнаграждение като значително по-ниско от уредените минимуми в НМРАВ. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите: Какъв следва да е критерият за разумност и пропороционалност на разноските, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда? Следва ли при съобразяване на критерия разумност и пропорционалност съдът да съобрази и цената на иска? Следва ли при съобразяване на критерия разумност и пропорционалност на разноските, като индиция за определянето на справедливо и разумно адвокатско възнаграждение да служи НМРАВ? Какви следва да са обективните критерии за разумност и пропорционалност при определяне на разноските подлежащи на присъждане, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда и следва ли да се изследва освен фактическата и правна сложност по делото, то и цената на иска, респ. материалният интерес по делото? Какви следва да са обективните критерии за разумност и пропорционалност при определяне на разноските подлежащи на присъждане, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда и следва ли да се изследва освен фактическата и правна сложност по делото, то и цената на иска, респ. материалният интерес по делото? От страна на ответника по ЧКЖ е подаден отговор в насока липсата на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо о отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. За да постанови обжалвания с настоящата ЧКЖ акт, Смолянският окръжен съд е приел,че е бил предявен от С. Д. чрез адв.Е. И. против „Юробанк и Еф Джи България“ АД отрицателен установителен иск, да бъде признато за установено по отношение на банката ,че С. Д. не дължи на Юробанк и Ев Джи България „АД сумата 24 204,71 лева поради изтекла погасителна давност, с което вземането на „Юробанк България” срещу С. Ю. Д., сумите по изпълнителен лист от 19.08.2011 г.,издаден по ч.гр.д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд - Мадан, както следва: 24 204,71лева, главница, дължима по договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г.; 2 199,65 лева дължима договорна лихва за периода от 23.05.2010 г. до 22.08.2011 г.; 107,73 лева наказателна лихва за периода от 23.01.2011 г. до 22.08.2011 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 24 498,40 лева за периода 17.09.2011 г. - 07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2022 г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски са погасени.С писмения си отговор ответното дружество е направило признание на исковата претенция и с отговора на исковата молба е отправило покана към С. Д. да получи от ответното дружество оригиналния екземпляр по изпълнителния титул ,а именно изпълнителен лист, издаден на 17.09.2011г по ч.гр.д. №302/2011г по описа на районен съд -Мадан или да посочи адрес, на който да бъде получен. При тези факти по делото Смолянският окръжен съд е приел ,че е налице само една от кумулативно дадените предпоставки на чл.78,ал.2 ГПК: От страна на Банката е направено признание на иска още с отговора на исковата молба. Въпреки това, ответното дружество е дало повод за образуване на гр.д. №1123/2022г по описа на районен съд С. като С. Д. е предявил отрицателен установителен иск срещу ответното дружество, че не съществува вземането на Юробанк България „АД поради изтекла погасителна давност. Освен това Юробанк и ЕФ Джи България „АД е било конституирано по изп. д.№160/2011г по описа на СИС при районен съд - Мадан като взискател ,а и вземането е цедирано с договор за цесия 18.01.2016г на ЕОС „Матрикс“ ЕООД ,което пък от своя страна също е депозирало молба в изпълнителното производство да бъде конституирано като взискател. При тези обстоятелства за длъжника С. Д. е нямало друг начин за защита, освен да предяви отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. .Вярно е че изп. производство по изп.д. №160/2011г е било прекратено на основание чл.433,ал.1т.8 ГПК ,но според съда, ЕОС Матрикс“ на когото е било цедирано вземането, винаги можел да подаде отново молба до съдебният изпълнител и да образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист по който е било образувано изп.д. №160/2011г .Оригиналният изпълнителен лист все още се намира у взискателя.ответната банка ,което става ясно от отговора на исковата молба .Освен това, според изложеното от съда, липсват данни по делото ответното дружество да е подало информация към Централния кредитен регистър за погасяване на вземането по давност и кредитната задлъжнялост на ищец за съществува в информационните масиви на регистъра и и към датата на предявяване на отрицателния установителен иск ответното дружество е разполагало с изпълнителен титул.Ето защо, банката дължи разноски за проведеното исковото производство по отрицателния установителен иск.,тъй като е дало повод за образуване на делото. Въззивният съд се е позовал на трайната практика на ВКС в тази насока: определение №320/20.07.2022г по ч.т.д. №1122/2022г на II търговско отделение на ВКС ,определение №60360/08.11.2021 на ВКС по гр.д. №4112/2021г 4 гр.о/и определение №50413/05.10.2022г по ч.т.д. №2100/2022г на ВКС 1т.о./ С оглед на гореизложеното е прието, че следва да бъде отменено определение №11/12.02.2024г по гр.д. №1123/2022г по описа на районен съд - С. като незаконосъобразно и необосновано и бъде постановено друго, с което бъде допълнено решение №395/06.11.2023г по гр.д. №1123/2022г по описа на районен съд С. като бъде осъдено „Юробанк и Еф Джи България „АД да заплати в полза на адв.Е. И. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата разноски в размер на 480 лева. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение, към което следва да се прибави 20 % ДДС. Съдът е отчел, че делото не е с висока степен на фактическа и правна сложност, решението е постановено при признание на иска от ответното дружество с отговора на исковата молба и в единственото съдебно заседание не са се явили страните по делото. Позовал се е и на задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза начл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът е споделил изразеното становище на СЕС относно начина,по който се определя от съда възнаграждението на адвоката - следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. В случая формулираните въпроси обобщено се свеждат до значението на критериите, въведени в практиката на СЕС / цит. решение/ за разумност и пропороционалност на разноските, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Формулираните от страна на процесуалния представител на С. Ю. Д. въпроси не отговарят на критериите за обуславящи изхода на спора по следните съображения: Приложима при определяне на размера на адв. възнаграждение е разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, която въвежда като критерии за определяне от съда на самия размер фактическата и правна сложност на делото, по което е представлявана страната. По тези законови критерии се е произнесъл по този въпрос и въззивния съд, а не по „ критерия за разумност и пропороционалност на разноските “. Ето защо отговорите на така наведените въпроси не биха се отразили на крайния резултат по спора относно дължимия размер на присъденото в конкретния случай възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв при положение, че не се и оспорва изводът на съда за ниската степен на фактическа и правна сложност на спора по конкретното дело. По отношение на ЧКЖ подадена от страна на „Юробанк България“АД против същото определение на ОС-Смолян относно приетото в него принципно основание за понасяне на отговорността за разноските в съдебното производство по отрицателния установителен иск, въпреки твърдяната от страната обосновка за приложение на чл.78 ал.2 ГПК, то следва да се отчете както липсата на формулирани правни въпроси, които да се подложат на дискреция по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 ГПК, така и на очевидна неправилност, доколкото спорът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по аналогични казуси: определение №320/20.07.2022г по ч.т.д. №1122/2022г на II търговско отделение на ВКС ,определение №60360/08.11.2021 на ВКС по гр.д. №4112/2021г 4 гр.о/и определение №50413/05.10.2022г по ч.т.д. №2100/2022г на ВКС 1т.о.и др. От изложеното следва, че и по двете ЧКЖ не е налице предпоставка за допускане до касационно обжалване, с оглед на което и такова не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение