Определение № 1015 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2702/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ф. Й. (трето лице-помагач на ответника „Автостъкла“ ООД), като тази жалба е приподписана от адв. Др. Г. от В., с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 6 от ч. т. д. № 1937/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.), срещу решение № 14/09.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 684/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 73/16.01.2023 г., постановено по т. д. № 2672/2021 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-8 състав, допълнено с решение № 765/14.06.2023 г., с което са уважени предявените от В. Ц. Д. срещу „Автостъкла“ ООД кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетите решения на общото събрание на съдружниците, проведено от 14,00 часа на 07.12.2021 г., както следва: 1) за изключване на В. Ц. Д. като съдружник в дружеството; 2) за уреждане на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на имуществените последици между дружеството и прекратилия участието в него съдружник; 3) за едновременно намаляване на капитала на дружеството със сумата от 2500 лв., представляваща подлежащите на връщане на изключения съдружник 25 дружествени дяла, всеки в размер на 100 лв., и ефективно увеличен капитал със сумата от 2500 лв. чрез записване на нови 25 дружествени дяла, всеки на стойност от 100 лв. от съдружника М. Ф. Й.; 4) за промяна на фирменото наименование на дружеството на „Автостъкла кобра” ЕООД; 5) за освобождаване на В. Ц. Д. като управител на дружеството и заличаването ѝ от Търговския регистър и 6) за промяна на дружествения договор/учредителния акт на дружеството. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като апелативният съд не е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване със сила на пресъдено нещо на преюдициален правен спор, който е предмет на т. д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав, образувано по предявени от предходно изключения съдружник – третото лице-помагач на ответника в настоящото съдебно производство, искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ срещу решението на общото събрание за изключването му. Счита, че в случай че настоящото исково производство бе спряно до решаване със сила на пресъдено нещо на твърдения обуславящ правен спор, би се изяснило обстоятелството дали общото събрание основателно е приело законосъобразни решения, които са предмет на конститутивните искове за отмяна по чл. 74, ал. 1 ТЗ, въз основа на които е образувано настоящото дело. Твърди, че въззивният съд е достигнал до неправилния правен извод, че общото събрание, на което са били взети релевантните решения, не е било редовно свикано от лице без представителна власт – пълномощника на управителите Г. Й.. В този смисъл, поддържа, че щом ищцата не се е противопоставила незабавно след узнаването, то на основание чл. 301 ТЗ с конклудентни действия другият управител В. Д. е потвърдил тези действия на пълномощника, свикал надлежно процесното общо събрание. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК със самостоятелните селективни основания, уредени в чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следния процесуалноправен въпрос, имащ значение не за процесуалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е посочил, а за обосноваване на твърдяната недопустимост на въззивното решение, за което и касационният съд следи служебно: „Висящността на съдебен спор относно валидността и законността на предходно решение на общото събрание на съдружниците, което обуславя свикването и провеждането на последващо събрание на кредиторите, основание ли е за преюдициалност на спора и спиране на делото?“. Ответниците по касационната жалба са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които В. Ц. Д. развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба, а „Автостъкла“ ООД – чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител адв. К. П., изразява становище за основателност на касационната жалба и за обосноваване на процесуалните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, приподписана от пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните по делото факти – към 07.12.2021 г. В. Ц. Д. и М. Ф. Й. са съдружници в „Автостъкла“ ООД. С връчена покана до В. Ц. Д. на 29.11.2021 г. - чрез търговски пълномощник на дружеството, ищцата е била предупредена в срок от три дни от получаването да преустанови действията си против интересите на дружеството, насочени към преустановяване на дейността и закриване на търговски обекти, прекратяване на трудовите правоотношения със служителите, преустановяване на доставките на стока, необходима за упражняване на търговската дейност, саботиране на дейността чрез насочване на клиенти към други свързани лица и неизпълнение на договорите на дружеството към неговите клиенти, като е поканена на извънредно общо събрание на съдружниците на 07.12.2021 г. от 14,00 ч., с посочен в поканата дневен ред. Такова общо събрание на съдружниците в „Автостъкла” ООД се е провело на 07.12.2021 г. от 14,00 ч. – на него е присъствал само съдружникът М. Ф. Й.. То е приело решенията, предмет на конститутивните искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, въз основа на които е образувано настоящото дело. През същия ден - на 07.12.2021 г., но по-рано - в 9,00 ч., е било проведено друго общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество, на което съдружникът В. Ц. Д. е приела следните решения: изключва съдружника М. Ф. Й. - поради извършване на действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността на дружеството; изплащане равностойността на дяловете на изключения съдружник; разпределяне дяловете на изключения съдружник и тяхното поемане от оставащия съдружник; продължаване на дейността на дружеството като ЕООД и заличаване на изключения съдружник като управител. От невлязло в сила решение № 1279/26.10.2023 г., постановено по т. д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, се установявало, че е отменено решението за изключване на М. Ф. Й. като съдружник в „Автостъкла“ ООД. Апелативният съд е приел за неоснователен правния довод на въззивника, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдебното производство не било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д. 2743/2021 г. по описа на СГС - поради обусловеност на качеството съдружник на М. Ф. Й. към момента на провеждане на общото събрание на ответното търговско дружество - 07.12.2021 г., от 14,00 ч. Изяснил е, че общото събрание на съдружниците, проведено в 9,00 ч. на 07.12.2021 г., на което се е явил ищецът, е изключило другия съдружник (третото лице-помагач), а третото лице-помагач на страната на ответника е изключил другия съдружник (ищеца) на проведеното на същата дата, но от 14,00 ч., общо събрание на съдружниците. Счел е, че липсата на обусловеност е изключена в настоящия случай, тъй като предмет на първото дело е изключването на единия съдружник, а предмет на второто дело е изключването на другия съдружник. Съобразил е, че предметът на оспорените по двете искови производства дела не са тъждествени съобразно тяхното предметно съдържание; приети са от различни общи събрания, всяко едно свикано и проведено отделно - изходът на спора по предявените конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предмет на т. д. 2743/2021 г. по описа на СГС, няма преюдициално значение за правилното решаване на правния спор по конститутивните искове, предмет на настоящото дело. Изяснил е, че евентуалната отмяна на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 07.12.2021 г., от 09.00 ч., за изключване на М. Ф. като съдружник и за освобождаването ѝ като управител, ще породи действие занапред, поради което не би било обуславящо за преценката на съда, разглеждащ настоящите искове, вкл. по въпроса дали ищецът е активно легитимиран да предяви иск за отмяна на последващо решение, с което и той е изключен от предходно изключения съдружник. В случай че производството по първите конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ приключи с решение за тяхното отхвърляне, това решение също няма да има значение за произнасянето на съда по основателността (а и по допустимостта) на настоящите искове, тъй като то няма да внесе промяна в съществуващото след 9,00 ч. на 07.12.2021 г. правно положение, а именно дали може вече изключен съдружник на последващо събрание в същия ден да изключи другия съдружник. Апелативният съд е приел, че съгласно константната практика на ВКС решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците (в случая за изключване на ищцата като съдружник и за освобождаването ѝ като управител) пораждат незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството от момента на тяхното приемане, поради което липсата на преюдициална връзка между двете дела изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което в настоящия случай не намира приложение ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Разглеждайки повдигнатия с въззивната жалба правен спор, апелативният съд е счел за неоснователен правния довод на въззивника, че общото събрание било свикано редовно от управителите - чрез пълномощника Г. Й.. Изяснил е, че това пълномощно е подписано само от управителя М. Ф. на 13.10.2020 г., което е два дни по-рано от вписването в ТР на обстоятелството, че „Автостъкла“ ООД се представлява от двамата управители само заедно - 15.10.2020 г. Съобразил е, че търговският пълномощник с пълномощно по чл. 26 ТЗ притежава представителната власт пред трети лица - за сделки и действия, свързани с търговската дейност на дружеството, но не и за извършване на действия за дружествените дела – относно отправяне на предупреждение за изключване на конкретен съдружник и за свикване на съответно общо събрание на съдружниците. По същите правни съображения е приел за неоснователно и съждението на въззивника, че била спазена процедурата по изключване на другия съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ. В този смисъл, приел е, че надлежно не е било отправено предупреждение за изключване на ищцата нито от управителя, нито от другия съдружник, респ. от лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците. Следователно, пълномощникът не притежавал валидно учредена представителна власт да свиква общо събрание на съдружниците и да изпраща покани – в противоречие с изискванията за законосъобразност, предписани в чл. 138, ал. 1 ТЗ и чл. 139, ал. 1 ТЗ. От друга страна, апелативният съд е съобразил, че след 15.10.2020 г. дружеството се представлявало от двамата управители само съвместно, поради което и на това основание е приел, че процесното общо събрание не е свикано надлежно, респ. че не е надлежно отправена покана до изключвания съдружник. Въззивният съд е счел за неоснователно и правното съждение на въззивника, че, когато се свиквало събрание за изключване на другия управител, то по аналогия от чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ управителят не следвало да участва в процедурата по неговото освобождаване. Изяснил е, че процесното общо събрание не е свикано от управителите, като поканата до ищцата и предупреждението за неговото изключване е изпратена от неовластено лице, което не притежава представителна власт, като по този начин са нарушени процесуалните изисквания за законосъобразност на оспорените решения - на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 139, ал. 1 ТЗ. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи въззивният съд е достигнал до правния извод, че предявените конститутивни искове са доказани, поради което като правилно обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено. Въззивното решение не е вероятно недопустимо, поради което не е възникнала самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се поражда, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното материално право по спряното производство (в този смисъл ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Както е изяснено със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК, с иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ се осигурява защита на членствени права, когато същите са накърнени с решения на общото събрание на съдружниците в ООД, взети в нарушение на закона и/или дружествения договор. Предпоставка за неговата допустимост е ищецът да притежава качеството на съдружник в ООД към датата на заседанието на общото събрание. Искът е конститутивен, а влязлото в сила съдебно решение, с което същият се уважава, има действие занапред. С приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, но не и от правото да оспорва законосъобразността на това решение пред съда. Целта на уредената в чл. 74 ТЗ искова защита е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в обема, в който са съществували към момента на прекратяването на участието му в дружеството с решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, във вр. с чл. 126 ТЗ. Следователно, решението за изключване на съдружник - във вътрешните отношения (между него и дружеството), притежава незабавно действие, а уреденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването на обстоятелството на изключването на съдружник обвързва само третите добросъвестни лица. Ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, се явява обстоятелството дали предходното решение на общото събрание, проведено на същия ден, но в по-ранен час (9,00 ч.), за изключване на другия съдружник – третото лице-помагач на ответника в настоящото исково производство, е законосъобразно, тъй като във вътрешните отношение неговото конститутивно действие е породено, а едва след неговата отмяна прекратеното членствено правоотношение между изключения съдружник и ответното търговско дружество би било възстановено, но едва след влизане в сила на решението, с което е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на това решение на общото събрание на съдружниците, т.е. то ще породи действие занапред. Без значение за изхода на настоящото дело е и фактът дали предходното изключване на другия съдружник е било законно – същественото е, че към момента на приемане на оспорените решения с констативните искове, въз основа на които е образувано настоящото исково производство, този съдружник е бил изключен, както и дали взетите решения отговарят на процесуалноправните и материалноправните изисквания за тяхната законосъобразност. В този смисъл, като не е спрял въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, апелативният съд не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение, поради което въззивното решение не се явява вероятно недопустимо. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 10 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба В. Ц. Д. сумата от 1250 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС, а на основание чл. 77 ГПК в полза на назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител на ответното търговско дружество – адв. К. Г. П. от САК, сумата от 1250 лв. (за осъщественото от него пред касационния съд процесуално представителство). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд