Определение № 1048 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 248/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. С. Т., Н. П. М. и Н. П. Г., всички чрез адв. С. Г. Д. от АК – П. против решение № 1441/25.10.2010 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1790/2010 г. Администриращият съд е извършил размяна на книжата. Насрещните страни И. Й. К., С. Й. К. и С. Т. К. не са отговорили в срока по чл. чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: П. С. Т., Н. П. М. и Н. П. Г. твърдят в исковата си молба, че техния наследодател А. Ж. Т. на 21.10.1975 г. продала на Й. И. К. парцел ХVІІІ, находящ се в [населено място], обл. П.. Имотът е закупен от К. в качеството му на член кооператор, което не отговаря на действителността. Сделката поради това е нищожна, „поради заобикаляне на ЗСГ” – имот, собственост на ТКЗС да се продава само на член на кооперативното стопанство. Районният съд е отхвърлил иска и решението е потвърдено от въззивната инстанция. Установено е по делото,че имотът е бил притежание на физическо лице – продавача по сделката, а не на ТКЗС и купувачът не го е закупил в качеството си на член кооператор, поради което е без значение дали е бил или не такъв. Това не се отразява върху сделката с оглед разпореденото в чл. 55 ППЗСГ /отм./. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК и след подробните и ясни указания на администриращия съд по чл. 285 ГПК, касаторът се е обосновал с произнасяне на въззивния съд „по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Какъв е този въпрос, обаче не е посочено, нито може да се установи от съдържанието на изложението или на касационната жалба. Както е изяснено с ТР №1-2009-ОС ГТК ВКС правният въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по т. 1, т. 2 или т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора. Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание. Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат, като решението му противоречи на задължителна съдебна практика или е постановено при наличие на противоречива съдебна практика или пък изисква разглеждането му с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Твърдението в изложението, че по сделката „е използван документ с невярно съдържание, с цел да бъде заобиколен закона и купувача да получи имота” може евентуално да се отнесе като оплакване за необоснованост и противоречие със закона - касационни поводи по смисъла на чл. 281 ГПК, докато проверката по чл. 288 ГПК е по основанията за допускане на самото касационно обжалване. В случая, както стана ясно, липсва формулиран правен въпрос, а също така и обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Мотивиран от горното, съдът