Определение № 871 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. срещу решение на Апелативен съд С. №.383/16.02.18 по г.д.№.2256/17-с което е отменено реш.№.1623/9.03.17 по г.д.№.4280/16 на СГС в частта за уважаване на предявения от касатора срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2 З. за сумата над 5000лв. до 7000лв. - и в тази част искът е отхвърлен, а в останалата - отхвърлителна част, решението е потвърдено. Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен за сумата 5000лв. /от претендирани 26000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З. - тъй като образуваното срещу ищеца наказателно производство /по чл.194 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2, впоследствие изменено в такова по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 вр. с чл.29 ал.1 б.“Б“ НК/ е било прекратено поради несъставомерност /предвид приложението на чл.9 ал.2 НК - малозначителност на деянието/. Във връзка с определяне на дължимия размер обезщетение е отразил, че от една страна твърдение за забавен процес като довод за увеличаването му е направено едва пред въззивния съд – и следователно е преклудирано и не подлежи на обсъждане, а възражение на ответника за приложение на чл.6 З. се съдържа в отговора на исковата молба и подлежи на разглеждане. Същото е основателно. Прекратяването на производството не е обосновано с липсата на съставомерност или поради недоказаност, а поради квалифициране на случая като явно малозначителен с оглед конкретния предмет на кражбата. Въпреки направения от наказателния съд извод, САС е приел, че джебчийската кражба е деяние със завишена обществена опасност, доколкото крадецът отнема чужди вещи без да знае какви точно, като вредоносните последици за пострадалия биха могли да бъдат много осезаеми /отнемане на лични документи и спешна нужда от тях, отнемане на лекарска рецепта/медикамент или средства за живеене, на които пострадалият разчита/. Продължителността на задържане /малко над 10м./ е несъразмерен спрямо деянието, но ищецът е румънски гражданин, което предпоставя възможност при укриване да не бъде намерен. От друга страна, не са изложени твърдения за тежки и продължителни негативни последици за ищеца от повдигането и провеждането на наказателен процес. Депресивната реакция и социалното отдръпване са характерни за лица, срещу които се води наказателно преследване. Няма данни за разгласа на случая и фокусиране върху ищеца на обществено внимание или уронване на авторитета му сред близкия социален кръг. При тези обстоятелствата дължимото обезщетение за репариране на вредите е определено на 5000лв. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, като формулира въпросите: 1.„Възможно ли е възражението по чл.5 от З. да бъде направено за пръв път пред въззивния съд и приемането на това възражение на този етап от процеса представлява ли процесуално нарушение?“ /реш.№.83/29.04.14 по г.д. №.1463/13, III ГО, реш.№.48/25.04.14 по г.д.№.2410/13, I ГО, реш.№.53/ 19.02.14 по г.д.№.4041/13, I ГО/; 2.“Длъжен ли е въззивният съд да се произнася единствено по доводите в жалбата, касаещи правилността на обжалваното решение, и представлява ли нарушение на принципа на чл.269 разглеждане на непоставени такива въпроси?” /реш.№.7/23.01.15 по г.д.№.4351/14, II ГО, реш.№.14/7.02.14 по т.д.№.1130/13, II ТО, реш.№.42/ 10.06.15 по г.д.№.4492/14, III ГО, реш.№.55/3.04.14 по т.д.№.1245/13, I ТО/. Налице е и позоваване на очевидна неправилност. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия поставен въпрос. Съгласно цитираната задължителна практика ответникът е длъжен да посочи всичките си възражения в отговора на исковата молба и ако не го стори, губи съобразно чл.133 от ГПК правото да ги повдигне по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства; когато въззивният съд се произнася по възражение, което е направено след срока, допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по възражение за съпричиняване, което не е било редовно релевирано с отговора на исковата молба, респективно било е заявено и конкретизирано едва с въззивната жалба. При това положение във връзка с въпроса е налице процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,