Определение № 385 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6096/2015 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 1188/23.07.2015г. от В. И. Б. и Е. В. Б. за отмяна на решение №571 от 30.12.2013г. на Софийски окръжен съд, ГО, I. въззивен състав, постановено по гр.д.№418/2013г., с което е потвърдено решение №20 от 11.02.2013г., постановено по гр.д.№954/2011г. на Районен съд-Самоков, в която се поддържа, че е налице основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата изразяват становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Решение №571/30.12.2013г., постановено по в.гр.д.№418/2013г. по описа на Софийски окръжен съда, ГК е влязло в сила – същото не подлежи на касационно обжалване с оглед действалата към момента на постановяването му редакция на чл.280, ал.2 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че сочените в нея новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства не са били известни на молителя при решаване на делото, което обстоятелство не се оспорва от ответниците по молбата. Не се оспорва и обстоятелството, че новите писмени доказателства са станали известни на молителите на посочената в молбата за отмяна дата /19.05.2015г./. Молбата е подадена на 23.07.2015г., в предвидения в чл.305,ал.1,т.1 ГПК тримесечен срок срещу влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ по същество спора между страните по предявените по реда на чл.53, ал.2 З. и чл.108 ЗС искове, от надлежно легитимирана страна, поради което следва да бъде допусната до разглеждане. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение