Определение № 2294 от 04.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 790/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба и частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 193 от 10.11.2025 г. по гр.д.№ 335/ 2025 г, с което са потвърдени решение № 367/ 07.04.2025 г. и определение № 2263/ 15.05.2025 г. по гр.д.№ 1302/ 2021 г. на Варненски окръжен съд и по този начин са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от Т. К. Г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в [населено място], район М., [улица], жилище – апартамент *, на втори етаж, а съобразно архитектурен проект на първи жилищен етаж, със застроена площ от 48,47 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в [населено място], район М., [улица] - ателие за творческа дейност № *, на * етаж, а съобразно архитектурен проект на 1-ви етаж със застроена площ от 50,83 кв.м.; самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент № * с идентификатор *.*.*.*.*, в сграда с идентификатор *.*.*.*, находяща се в [населено място], [улица], ет.* /евентуално в случай, че до приключване на съдебното производство срещу посоченото имущество бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено, да се присъди равностойността на това имущество/; и сума в размер на 11 301,99, представляваща намерени и иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 30.05.2017 г. и потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е оставено без уважение. Към настоящето дело е присъединена за разглеждане и частна жалба на КОНПИ срещу определение на Варненски апелативен съд № 39 от 21.01.2026 г. по гр.д.№ 335/ 2025 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за разноските. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на касационното обжалване въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани по следния начин: кой носи доказателствената тежест за установяване на законния произход на получени средства като печалба от хазартни игри, от рекламна дейност и от продажба на криптовалута, както и /в хипотезата на печалба от хазартни игри/ произхода на залога и лицето което го е направило /въпроси под № 1 и № 4 от изложението/; длъжен ли е съдът да докладва и приеме с протоколно определение представените от страните писмени доказателства и може ли да основе решението си на писмени доказателства, които не е докладвал и приел /въпроси под № 2 и № 3 от изложението/; длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди в мотивите към решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните /въпроси под № 5 и № 6 от изложението/; при определяне на нетния доход на проверявано по реда на ЗОНПИ лице, длъжен ли е съдът да включи в икономическия анализ всички негови разходи и при извършване на този анализ допустимо ли е при определяне на дохода на лицето да бъдат включени печалби от спортни залагания, ако не е установен законен източник на залога /въпроси под № 1 и № 2 от втората част на изложението/. Според касатора последният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а за останалите поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Т. Г. оспорва жалбата като поддържа, че въпросите в изложението на касатора са формулирани общо и без връзка с конкретните факти по делото, поради което не могат да са основание за допускане на касационно обжалване. За въпросът под № 4 заявява също, че е изваден и извън контекста на спора, тъй като залозите не са правени в брой, а са нареждани безкасово и печалбите от тях не са „доходи с неустановен законен източник“, а източник на финансиране по смисъла на закона. За въпроси под № 5 и 6 заявява, че са формирани без връзка с основното, но невярно, твърдение на касатора, че по делото липсвал доклад и че доказателствената тежест била разпределена неправилно. За въпросите от втората част на изложението поддържа, че по естеството си те са твърдения на касатора за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и изразяват недоволството му от начина, по който въззивният съд е отговорил на съществените за спора въпроси. Моли касационно обжалване да не бъде допуснато, евентуално излага и съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд, без да вземе становище по доводите във въззивната жалба на КОНПИ за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, приел за установено, че на 13.03.2019 г. Окръжна прокуратура /ОП/ – Русе уведомила КПКОНПИ за повдигнати по досъдебно производство № 228/ 2016 г., /пр.пр.№ 476/ 2019 г. на ОП – Русе/ обвинения срещу Т. К. Г. за извършени престъпления по чл.246 ал.3 вр. чл.243 ал.2 т.2 НК; по чл.249, ал.1 НК; по чл.255 ал.3 вр. ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК. Според въззивния съд не било спорно между страните, че с постановление на ОП Русе образуваното срещу ответника наказателно производство било прекратено /актът за прекратяване не е индивидуализиран в мотивите към решението/. Престъпленията по повдигнатите обвинения попадали в обхвата на чл.108 ал.1 т.17 и т.18 ЗПКОНПИ и въз основа на уведомлението срещу ответника била образувана проверка с протокол ТД09РУ/УВ-1835/ 10.04.2019 г. С решение № 322/ 10.02.2021 г. срещу Т. Г. било образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а въз основа на решение № 1265/ 19.05.2021 г. били предявени исковете по настоящето производство. В началото на проверявания период /2009 г./ ответникът не притежавал никакво имущество, нито налични суми по банкови сметки и е живял във фактическо съжителство с Ж. С. /до 2017 г., а след това в едно домакинство с майка си М. М. и детето си/. През проверявания период Т. Г. придобил по възмезден начин недвижимото имущество, чието отнемане се иска, както и лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц220 ЦДИ с рег. № *, с пазарна стойност към датата на придобиване 25 800 лв, които били налични в края на периода. Налична била и сумата 11 301,99 лв., иззета от него с протокол по ДП № 2281/ 2016 г. на ОП-Русе. Общата стойност на възмездно придобитото от ответника през проверявания период и налично в края му имущество била 288 902 лева. За периода той имал приходи, доходи и източници на финансиране в общ размер на 987 099 лева /336 474,97 лева - доходи по трудови правоотношения и приравнени на тях, 123 106 лева – социални плащания и възстановени суми от НАП, 186 855,02 лева - усвоени кредити по кредитни карти; 26 514,95 лева - застрахователни обезщетения, приходи от печалба и дарения от роднини; 28 402 лв. – от наеми и рента; 38 712,50 лв. – от кредити; 10 340 лв. – от застрахователни обезщетения, 5 000 лв. – от продажба на недвижим имот; 2 608 лв. - възстановени от търговци суми; 13 005,39 лв. – дарения; 526 633,65 лв. - приходи от реклама и хазарт; и 52 603,90 лв. - от продажба на виртуална валута/. За проверявания период разходите на ответника възлизали общо на 640 529,75 лева, /за издръжка по данни на НСИ - 111 152,59 лева; допълнителни разходи за платени данъци, глоби и застраховки – 9 364,48 лева; банкови такси - 41,75 лева; вноски за погасяване на банкови кредити – 159 272,93 лева; предоставени суми на трети лица – 1 2307 лева; парична гаранция - 10 000 лева; разходи за заплащане на издръжка – 69 939 лева, разходи за направени залози, за участие в хазартни игри - 240 241 лева/. Нетният доход за целия проверяван период, формиран като разлика между доходите, приходите/източници на финансиране /987 099 лева/ и направените обичайни и извънредни разходи /640 529,75 лева/ възлизал на 346 570 лева. Съпоставен със стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имущество /288 902 лева/ следвало, че не е налице несъответствие, което да сочи за незаконно придобито имущество. Не било възникнало за държавата право да иска отнемане на имущество от ответника и искът бил неоснователен. Предвид тези мотиви на инстанцията по същество, въпросите под № 5 и № 6 от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /уточнени в смисъл „Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди в мотивите към решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните“/, обуславя обжалваното решение. Основателен е доводът на касатора за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което по него касационното обжалване следва да се допусне, а по останалите доводи на страните съдът ще вземе отношение при разглеждането на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд