Определение № 648 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53476/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, против решение № 110 от 22.06.2015 г., постановено по гр.д. № 266 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 360 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 969 по описа за 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, трети граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Г. Т. У. искове по чл.8 от Закона за арендата в земеделието за плащане на индексираните арендни вноски за стопанските 2008/2009 г. и 2009/2010 г. в размер съответно на 7 851,08 лв. и на 28, 427,10 лв., по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забава от 0,3 процента на ден за период от 90 дни в размер на 2 119,50 лв. за стопанската 2008/2009 г. и в размер на 7 675,20 лв. за стопанската 2009/2010 г., а в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове по чл.232 от ЗЗД за плащане на индексираните арендни вноски за стопанските 2008/2009 г. и 2009/2010 г. в размер съответно на 7 851,08 лв. и на 28, 427,10 лв. първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения, повдигнати във въззивната жалба? Според касатора липсва произнасяне на въззивния съд по неговия довод, че възражението на ответника за нищожност на договора за аренда е просрочено.

2. Има ли ответникът право да въведе нови възражения с отговора на вече изправената искова молба в хипотезата, в която исковата молба е оставена без движение, които възражения не произтичат от констатираните от съда нередовности? В случая ответникът не е повдигнал с отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора за аренда, а го е направил едва след като тази искова молба е била оставена без движение за уточняване на процесуалната легитимация на ищеца.

3. Налице ли е изразено съгласие за конверсия на договор за аренда в договор за наем в хипотезата, в която страните след подписване на договора започват и изпълняват поетите по него задължения, като приемат и насрещната престация на другата страна?

4. Нужно ли е изрично посочване на настъпването на конверсията в петитума на исковата молба, за да бъде тази конверсия разгледана от съда?

Ответникът по касационната жалба Г. Т. У. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявените от касатора искове са основани на договор за аренда, който е нищожен поради липса на форма, поради което е потвърдил тяхното отхвърляне. Според този съд искове, произтичащи от същия договор, който се конвертира в действителен договор за наем, не са били предявени, тъй като конверсията не настъпва по право, а по съгласие на страните и липсват изрични твърдения на касатора в исковата молба за наличието такава конверсия. Ето защо е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете, произтичащи от договор за наем, като е прекратил производството в тази част. При тези мотиви на въззивния съд отговорите на третия и четвъртия въпрос са обусловили изхода на спора. По тези проблеми липсва съдебна практика, а от цитираното от въззивния съд ТР № 94 от 7.9.1970 г. по гр.д. № 82/70 г. на ОСГК на ВС не може да се достигне до неговите правни изводи. Ето защо, с цел да се изяснят материалноправните и процесуалноправни предпоставки за прилагане на института на конверсията в областта на арендата в земеделието, следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Първите два въпроса на касатора са породени от факта, че доводът за нищожност на договора между страните поради липса на форма е повдигнат от ответника не с първоначалния отговор на исковата молба, а след отстраняване на нейната нередовност. Този довод не е възражение по смисъла на чл.133 от ГПК, а правен аргумент, произтичащ от представените от ищеца доказателства, поради което не е бил преклудиран. Ето защо дадените от въззивния съд разрешения на първия и втория въпрос не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение