Определение № 60304 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 884/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Олимп ЮВ” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], срещу въззивно решение № 12411 от 30.11.2010 г. по в.гр.д. № 816/2020 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че ищците не притежават материалноправна легитимация по предявенишя отрицателен установителен иск, поради това, че договорът за учредяване на право на строеж, от който те черпят права, не е породил целения вещнопрехвърлителен ефект, тъй като те вече са се разпоредили с това право на строеж в полза на друго дружество -” Еврогеостандарт” Е. Ограниченото вещно право на строеж е станало част от патримониума на това дружество и е било предмет на принудително изпълнение по изпълнителното дело. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими доказателства, представени пред него, в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и по въпросите :1/ Важи ли при прехвърляне на вещни права чрез публична продан в изпълнителното производство правилото, че никой не може да прехвърля права, които няма, и че правата се придобиват на деривативно основание; 2/ Обезпечителната и изпълнителната възбрана произвеждат ли предвиденото в закона действие, когато обект на принудително изпълнение е вещно право върху недвижим имот. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК- очевидна неправилност. Ответниците по касационната жалба С. Д. С. и Г. Х. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация „ Х.” Е. със седалище и адрес на управление [населено място], не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено решението на Софийски градски съд, постановено на 16.08.2019 г. по гр.д. № 9820/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. С. и Г. Х. С. против „Х.” Е. иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване, сключен на 26.11.2007 г. с нотариален акт № 83/2007 г. на нотариус А. Ш., и в тази част е прекратено производството по делото. Със същото въззивно решение е отменено решението на Софийски градски съд от 16.08.2019 г. по гр.д. № 9820/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. С. и Г. Х. С. против „Х.” Е. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 67, ал.1 ЗС, и в тази част е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на С. С. и Г. С., че „Х.” Е. не е носител на правото на строеж, учредено му с нотариален акт № 83 от 26.11.2007 г. на нотариус А. Ш., поради погасяване на правото на строеж по давност на основание чл. 67 ЗС. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в останалата му част, с която са били отхвърлени предявените от С. Г. С. и Г. Х. С. против „Х.” Е. искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 000 евро, представляваща неустойка за забава за изграждане на жилищната сграда, и иск по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата 2000 евро, частичен иск от 48 000 евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорното задължение на ответника да изгради в полза на ищците две жилища и два гаража. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на договор за доброволна делба, сключен на 09.07.2001 г. ищците С. С. и Г. С. са получили в дял недвижим имот площ 455 кв.м, представляващ УПИ ІІІ-..... „а” от кв. ..... по регулационния план на [населено място],[жк]. Останалите съсобственици са получили други два дяла от имота с обща площ 1 500 кв.м. На 09.02.2005 г. е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и договор за построяване на недвижим имот, по силата на който С. С. и Г. С. и останалите бивши съсобственици за се задължили да учредят на приемателя-строител ЕТ „Д. Д.” право на строеж за жилищна сграда върху собствените си имоти, като запазват за себе си правото на строеж върху обезщетение в размер на 15 % от Р. на предвидените за изграждане обекти, а строителят е поел задължение да построи сградата в срок от 24 месеца, считано от издаване на протокол за строителна линия. На 20.07.2006 г. на името на С. С. и Г. С. е било издадено разрешение за строеж за построяване на средноетажна жилищна сграда с 12 апартамента, 6 ателиета, 3 магазина, 3 надземни гаража и подземен паркинг. На 08.09.2006 г. на името на С. С. и Г. С., представлявани от „Еврогеостандарт” Е., е издаден и протокол за определяне на строителна линия и ниво. С нотариален акт № ...., т. ...., дело № ..... от 30.11. ..... г. на нотариус А. Ш. С. С. и Г. С. учредили на „Еврогеостандарт” Е. право на строеж за изграждане на жилищна сграда, която ще бъде построена в собствения им имот на калкан със сградата в УПИ ІV-..... „а”, като запазили за себе си правото на строеж върху посочените в акта самостоятелни обекти-апартаменти и гаражи. На 22.05.2007 г. и на 23.05.2007 г. са вписани възбрани върху правото на строеж, учредено в полза на „Еврогеостандарт” Е. по искане на взискател В. Ц.. С нотариален акт № ...., т. ...., дело № ..... от 08.06. ..... г. на нотариус А. Ш. „Еврогеостандарт” Е. продало на „Еврогеостил” Е. учреденото му право на строеж. С декларация от 29.08.2008 г., вписана на 30.08.2007 г., „Еврогеостил” Е. се отказало от учреденото му ограничено вещно право на строеж. С нотариален акт № ...., т. ...., дело № ..... от 26.11. .... г. С. С. и Г. С. като собственици на УПИ ІІІ- ..... ”а” учредили на „Х.” Е. право на строеж за построяване на жилищна сграда в собствения им имот на калкан със сградата в УПИ ІV-291 „а”, като запазили за себе си право на строеж за посочените в акта 2 жилища и 2 гаража. Въззивният съд е приел, че учреденото в полза на „Х.” Е. право на строеж е погасено на основание чл. 67, ал.1 ЗС поради това, че сградата не е била завършена до степен „ груб строеж” в 5-годишен срок. При формиране на този извод се е позовал на приетите по делото писмени доказателства-протокол за принудително отнемане на недвижими имоти-въвод във владение от 09.02.2009 г. на ЧСИ Р. А., в които е посочено, че част от обектите не са построени; констативен протокол от 02.05.2011 г. на комисия по чл. 196, ал.1 ЗУТ, която е установила, че сградата е изградена до 6-та плоча, като строителството е спряно в началото на 2009 г., строителната ограда е разбита, а имотът се е превърнал в сметище; удостоверение от 10.01.2019 г. на кмета на район „П.”, в което е удостоверено, че сградата все още не е завършена в степен груб строеж, разрешението за строеж не е презаверено и одобреният проект е изгубил действие. Жалбоподателят в настоящото производство „О. ЮВ” Е. е конституиран в производството по делото на основание чл. 218 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника ”Х.” Е.. Свързал е правния си интерес от встъпването като трето лице с обстоятелството, че с две постановления за възлагане на недвижим имот от 22.04.2008 г. по изп.д. № 20078480400075 на ЧСИ Р. А. е придобил правото на строеж за посочените в постановленията самостоятелни обекти-апартаменти, ателиета, гаражи и магазини в сградата в [населено място], общ. ”П.”, УПИ ІІІ-..... „а” в кв. ..... по плана на [населено място], м.[жк], принадлежащи на длъжника „Еврогеостандарт” Е.. След влизане в сила на постановелнията за възлагане, жалбоподателят е въведен във владение на строящата се сграда, като владението е отнето от „Х.” Е. като трето лице. По иск на „О. ЮВ” Е. против „Х.” Е. е постановено неприсъствено решение от 04.04.2013 г. по гр.д. № 5045/2011 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на „О. ЮВ” Е., че „Х.” Е. не притежава право на строеж за описаните в диспозитива на решението жилищни и нежилищни обекти в сградата в УПИ ІІІ-..... „а” в кв. ..... по плана на [населено място], район „П.”. Съобразявайки тези доказателства във връзка с обстоятелството, че „О. ЮВ” Е. не черпи права от „Х.” Е., а от „Еврогеостандарт” Е., въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда придобитите от „О. ЮВ” права от публичната продан, тъй като те са ирелевантни за изхода на делото. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея жалбоподателят не сочи кои събрани по делото доказателства, от естество да обосноват различни изводи по същество на спора, са останали необсъдени или са били превратно интерпретирани от въззивния съд. Изложени са общи и теоретични съображения относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира постановения съдебен акт, без да се свържат с данните по настоящото дело. Въззивният съд не се е произнасял относно съществуването на учреденото в полза на „Еврогеостандарт” Е. право на строеж, нито е обсъждал въпроса дали жалбоподателят е придобил от публична продан правата, които това дружество е притежавало, тъй като тези въпроси са извън предмета на делото. С предявения от ищците С. С. и Г. С. отрицателен установителен иск се цели да се установи, че учреденото в полза на „Х.” Е. право на строеж не съществува, тъй като е погасено по давност поради неупражняването му в предвидения в закона срок. Нито жалбоподателят „О. ЮВ” Е. е частен правоприемник на „Х.” Е., нито това дружеството е частен правоприемник на „Еврогеостандарт” Е. или „Еврогеостил” Е., за да се обсъждат поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Спорът е за това дали учреденото в полза на „Х.” Е. право на строеж е било реализирано в предвидения в закона 5-годишен давностен срок или към момента на предявяване на иска се е погасило поради неупражняването му. Въззивният съд е обсъдил относимите към този спор доказателства, посочил е какво приема за установено от фактическа страна въз основа на тях и е какви правни изводи следват от това. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация С. Д. С. и Г. Х. С. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство в размер на 1 600 лв. Водим от гореизложеното съдът