Определение № 69 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 165/2012 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Е. Х. С., чрез адв. Е. М., касационна жалба против решение № 994 от 13. 10. 2011 г. по в. гр. д. № 556/2011 г.на Пернишкия окръжен съд. Ответната страна по касационната жалба [фирма] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, извършвайки проверка относно допустимостта на касационната жалба, прие следното: Касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба /3. 06. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая делото има за предмет предявен от [фирма] срещу Е. Х. С. иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – да бъде установено между страните по делото, че вземането на ищцовото дружество срещу ответника за сумата 1465, 71 лв. /стойността на неизплатена топлинна енергия/, за което в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съществува. С оглед цената на иска, която се определя от размера на спорното вземане /1465, 71 лв./, постановеното по делото въззивно решение е изключено от касационен контрол. С оглед пар. 5в от Закона за търговския регистър следва да се отбележи, че от приложеното към исковата молба удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, е видно, че ищцовото търговско дружество е пререгистрирано в ТР към Агенция по вписванията в сроковете по пар. 4 от същия закон. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение