Определение № 3913 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 907/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Д., със съдебен адрес - [населено място] срещу въззивно решение № 275 от 28.11.2025 г. по в.гр.д. № 415/2025 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 989 от 17.12.2024 г., допълнено с решение № 390 от 16.05.2025 г., по гр.д. № 416/2024 г. на Районен съд – Шумен. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – [населено място], иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода от 11.10.2019 г. до 01.01.2021 г. във връзка с проведен през есента на 2019 г. конкурс за длъжност „началник отдел“ в ДСПД в отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВ-Шумен, в който Ц. Д. е участвала и не е спечелила, вследствие незаконосъобразни действия на директора и на длъжностни лица при РИОСВ. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Ответникът - Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите – [населено място], не взема становище по подадената жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника РИОСВ [населено място] следва да се установи наличието в кумулативна даденост на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина и специфично за иска по чл. 49 ЗЗД - наличие на правоотношение между причинителя на вредата и възложителя, по силата на което изпълнителят да е бил натоварен с извършването на определена работа, като прекият причинител на вредата е извършил вредоносното деяние виновно и вредите са причинени при или по повод извършването на възложената работа. От представената заповед № 260 от 28.08.2019 г. е установено, че директорът на инспекцията, в качеството си на орган по назначаването, е определил комисия за провеждане на конкурсна процедура, открита със заповед № 238: 16.08.2019 г. Преценката за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос от компетентността единствено на конкурсната комисия, поради което крайното оценяване и класиране на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Заповедта за класиране не е отменена, поради което съдът не е приел тезата на ищцата, че единствено поради установените нарушения не е спечелила конкурса и съответно ако не бяха допуснали тя би била класирана на първо място. Допълнително, от решение № РС-852-19-021 от 12.02.2020 г. на КПКОНПИ е доказано и допуснато от ищцата, в качеството ѝ на директор на РИОСВ, нарушение, изразяващо се в утвърждаване на нова длъжностна характеристика за длъжността, за заемането на която впоследствие е участвала в конкурс, и в издаване на заповед за обявяване на конкурс за тази длъжност в свой частен интерес - при условия, на които тя да отговаря. На следващо място, не е установено твърдяното накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, поради това, че не е спечелила конкурса за „началник отдел КОС“ при РИОСВ-Шумен, вследствие опорочаване на конкурсната процедура. Освен това през процесния период ищцата е участвала и в друг конкурс за заемане на длъжността „директор“ на РИОСВ-Шумен, който също не е спечелила и във връзка с който е предявила иск за обезщетяване на негативни преживявания със същото описание, каквито и в настоящото производство. Констатирано е, че ищцата е предявила и иск срещу КПКОНПИ за неимуществени вреди настъпили от това, че на електронната им страница е отразена невярна новина относно цитираното по-горе решение, като и в тази искова молба по това дело също са описани сходни преживявания. Във връзка с тези обстоятелства, съдът е направил извод, че през процесния период са налице и други събития, довели до негативни преживявания, поради което не може да се определи, че те са настъпили именно от процесния конкурс за заемането на длъжността „началник отдел“. От свидетелските показания по делото е установено, че ищцата е била в добри отношения с колегите си от РИОСВ – Шумен и те не са променяли мнението и отношението си към нея нито преди провеждане на конкурсната процедура, нито след това, нито пък са били свидетели на злословия относно ищцата и нейните лични и професионални качества от техните колеги или външни лица. Съдът е посочил, че показанията на единия свидетел на ищцата, че след конкурса тя била обезпокоена, изнервена и унизена от случилото се, са неясни предвид установеното, че в същия период ищцата е участвала в два конкурса, които не е спечелила. Този свидетел също е посочил, че от колегите на ищцата в РИОСВ не е чул нищо лошо като нападка или обида. Не е установено да сочат за злословене или обиди и показанията на другите двама свидетели, като съдът изрично е посочил, че не кредитира показанията на дългогодишния съжител на ищцата, предвид заинтересоваността му, както и обстоятелството, че показанията му противоречат на други доказателства по делото, а също и защото показанията му не са непосредствени, а отразяват споделеното от самата ищца. Съдът е изложил становището си и относно коментарите в сайта „Шум.бг“, отнасящи се до статията от 08.10.2019 г. „Екоинспекцията провери 89 обекта през септември“, като е приел от една страна, че в нея липсва каквато и да е препратка към процесния конкурс и участниците в него, а от друга, че касаят другия конкурс, в който е участвала ищцата. Допълнил е, че дори да се приеме, че са налице негативни коментари, то същите не са в пряка и непосредствена връзка с действия на провелите конкурса служители на РИОСВ - [населено място]. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с първото е цитирана съдебна практика на ВС и ВКС, във връзка с която се развиват аргументи кои изводи на въззивния съд са неправилни без да се формулират конкретни въпроси. Единственият поставен въпрос е следният: „Провеждането на конкурс по ЗДСл за заемане на ръководна длъжност предполага ли деликтно поведение от страна на участниците в конкурсната комисия?“; за него се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се още наличието на самостоятелното основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В конкретния случай в изложението има твърдения за наличието на противоречие на изводи на съда със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС без обаче да са формулирани конкретни въпроси. Предвид гореизложеното липсата на въпроси препятства допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Единственият поставен въпрос е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В представеното изложение не се съдържат подобни съображения – жалбоподателката не е посочила противоречива, грешна или остаряла практика, на която въззивният съд се е позовал и която има необходимост от изясняване, промяна или осъвременяване, нито пък приложена от съда неясна, непълна или противоречива правна норма. Във връзка с поставения въпрос са изложени твърдения, оспорващи правилността на правните изводи на въззивния съд въз основа на гледната точка на жалбоподателката, които обаче са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, подлежащи на проверка едва след евентуалното допускане на касационното обжалване по същество. В заключение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./ също не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, във връзка с които са доводите, съдържащи се в изложението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.