Определение № 215 от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1192/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. А. чрез адв.Й.С. от АК В. срещу решение №153 от 18.07.2012г по гр.дело № 301/2012г. на Варненски апелативен съд, с което като неоснователен е отхвърлян на иск за неимуществени вреди по чл. 49 от ЗЗД срещу печатно издание, за разпространяване на неверни твърдения. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по въпроса ако изложеното в една публикация съдържа посочване на неверни факти ,дали изразяването им е противоправно ,има ли клеветнически характер твърдение ,което се основава на твърдения, без да са доказани по съответния ред. Според касатора твърдението в статията е ,че ищецът е извършил кражба. До обратните изводи е стигнал въззивния съд и поради това е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в реш. № 288/2009 гр.д №40/2008 ІV г.о и реш .№62 /2012г по гр.д.№1376/2011г ІV г.о ,последното постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се подкрепя с довод че въпросът е значим за развитие на правото ,приложното поле на чл. 39 от Конституция ,когато определени изявления преминават границата на свободното изразяване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Решаващото съображение на въззивния съд в обжалваното решение е основано на съпоставката между фактите и съдържанието на статията ,публикувана във вестник „Народно дело” със заглавие „ Полицията прибра за автокражби М. Катинарчето”. Ищецът е бил задържан под стажа и впоследствие му е било повдигнато обвинение свързано с кражба на МПС. Публикация е на следващия ден след задържането и отразява този факт, обстоятелствата около ареста, описанието на деянието, за което е ищецът задържан, заедно с други обстоятелства, свързани с криминалното минало на ищеца, които факти също са верни. Използван е израза „за по-малко от денонощие оперативната криминална група залавя извършителя –Д.Я А. – Катинарчето, на 49 години „ ,което дава основание защитата да твърди наклеветяване ,т.е разпространяване на неверно твърдение ,тъй като не е било установено по съответния (наказателно-правен)ред ищецът да е извършител,в последствие и наказателното производство е било прекратено, по давност. Противоречие на въззивното решение с цитираната и установена практика на Върховния касационен съд по така формулирания въпрос не се установява, тъй като при преценката използвана ли е в настоящата публикация словоформа ,обективираща неверно твърдение и клевета, няма противоречие с приетото в решение №62 от 2012г по гр.д.№1376/2011г ІV г.о,както и с решение по гр.д.№92/2009г ІІІ г.о, практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване чрез печатно издание с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка или мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Ако има твърдение за факт и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно ,т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл. 39 ал.2 от Конституцията на РБ. Решението на въззивния съд е в съответствие с горните принципни указания. Квалификация на настоящата публикация като противоправно твърдение за факт ,че настоящия ищец е извършител на кражба, не се подкрепя от съдържанието на статията, в която има твърдение ,но за друг поднесен факт – че ” Д.Я А. – Катинарчето „ (безспорно ищецът), е бил заловен от оперативна група като извършител на кражба на кола от Д.. При своето становище за естеството на ответните твърдения, касаторът обосновава връзка на въпроса към кръга разрешения от цитираната съдебна практика ,но само ако тези негови твърдения се възприемат като отговарящи на обстоятелствата по спора. Те не са били възприети и съдържанието на процесната статия не дава основание за това .Указанията на ВКС в цитираната практика не изключват, а предпоставят изискването съдилищата да преценяват дали авторът на публикацията е действал правомерно при упражняване на журналистическата професия, за изнасяне на точна и вярна информация за събития от обществен интерес В съответствие с тези указания е преценено, че при вярно отразяване на факта за задържането и обстоятелствата във връзка с него, в съответствие с предварителните данни ,с които са разполагали разследващите към този момент, не се касае за превратно и противоправно упражняване на право, ,съответно не е налице и виновно поведение на автора на журналистическата публикация. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, липсват съдържателни доводи по прилагането и на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът за началния момент на погасителната давност ,поставен в касационната жалба, не е относим към решаващите съображения на съда по делото.До прилагане на давността не се е стигнало, искът е приет за неоснователен. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.