Определение № 268 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. С. Т. от [населено място], срещу решение от 08.04.2011г., постановено по гр.д.№408/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.12.2010г. по гр.д.№13617/2009г. на Варненски районен съд в обжалваната част за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Здравноосигурителен фонд Д. Б.: Живот и здраве”ЕАД не взема становище. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на предявения от Д. С. Т. срещу „Здравноосигурителен фонд Д. Б.: Живот и здраве”ЕАД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въпросите за доказателствената тежест и за доказателствата, с които се установява оставането без работа след уволнението, са от значение за точното прилагане на закон, както и за развитието на правото. По тези въпроси обаче има задължителна съдебна практика, изразена в постановени решения по реда на чл.290 от ГПК, която не се нуждае от промяна – решения по гр.д.№335/2009г., гр.д.№1513/2009г., гр.д.30/2011г. на Върховен касационен съд, ІVг.о., решение по гр.д.№1464/2010г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о. В съответствие със задължителната съдебна практика с обжалванато решение е прието, че тежестта на доказване е на ищеца и не е изпълнена, тъй като въпреки дадените указания не е ангажирал доказателства за установяване на обстоятелството, на което е основал иска си – оставането без работа след уволнението. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение