Определение № 255 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2022 г.

Производството е по чл. 396, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 45 от 08.11.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № СП 43/2019 г. по описа на АС - София, с което е отменено определение № 71 от 23.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № C - 72/2019 г. на ГС София постановено в производство по чл. 116, ал.1 ЗПКОНПИ вр. чл. 390 ГПК. Частният жалбоподател „Амиго Финанс“ ЕООД (предишно наименование „Мого България“ ЕООД), чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване и поддържа искане да бъде отменено въззивното определение и да бъде отменена наложената обезпечителна мярка запор върху притежавания от дружеството лек автомобил. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпило писмено становище от насрещната страна. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С определение № 71 от 23.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № C - 72/2019 г. на ГС София е отхвърли искане на КПКОНПИ за допускане обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ против С. С. В. и С. П. П.. С обжалваното определение АС София е допуснал обезпечение на бъдещи искове, като е наред с други обезпечителни мерки е наложил запор на лек автомобил „Мерцедес C 350”, с рег [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № .... За да постанови своето определение въззивния съд е приел, че от приложените доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на исковете, а без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще бъде затруднено осъществяването на правата по решението за отнемането на имуществото. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил въпрос от значение за спора, а именно може ли да бъде наложен запор върху вещ, която не е собственост на ответник по бъдещ иск, а по отношение на която последният е само ползувател по договор за финаносв лизинг. Поддържа, се че определението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че постановеното въззивно определение е и очевидно неправилно, основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на ВКС приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу въззивен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК и от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва същия като трето лице, претендиращо да е действителният собственик на запорирано моторното превозно средство, с което правната му сфера е засегната от допуснатата обезпечителна мярка. В случая, частната жалба не изхожда от страна в исковото и обезпечително производство, а от трето лице, което твърди, че е действителен собственик на запорираното моторното превозно средство към момента на допускане на обезпечението. Активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице, което твърди, че е действителен собственик на запорирана вещ с обжалваното въззивно определение имот, е изрично изведена в т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК единствено на плоскостта на качеството му на собственик на имота преди допускане на обезпечителната мярка. С оглед на това, предмета на производството по частната жалба на третото лице обхваща само осъществяването на твърдения факт за собствеността на възбранения имот към момента на допускане на обезпечението. Предметът на обжалване не включва предпоставките за допускане на обезпечението - предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, тъй като жалбата е от трето за материалния спор лице, във връзка с който е допусната обезпечителната мярка – възбрана. По отношение на това лице е ирелевантно, дали искът е вероятно основателен и има ли обезпечителна нужда с оглед водения чужд исков процес. Аргумент в тази насока е и фактът, че третото лице не би могло да се позове на разрешен в мотивите на обжалваното въззивно определение материалноправен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК относно собствеността на запорираната вещт, тъй като съгласно т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, респ. въпросът за собствеността не се изследва от съда при допускане на обезпечението. С оглед на това, обжалването на допуснатото от въззивния съд обезпечение от трето лице – действителен собственик на запорирания автомобил, не може да бъде обвързано от осъществяването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което препращащата към тази разпоредба норма на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК не следва да намери приложение. Доколкото произнасянето по частната жалба не е обусловено от предпоставките на чл. 280 ГПК, ВКС не следва да се произнася по тях в който смисъл е и становището застъпено в определения от 17.05.2022г. по ч.гр.д.№1316/2022г., ІІІ г.о., от 21.01.2019г. по ч. т. д. № 2175/2018 г., II т. о., от21.01.2019г. по ч. т. д. № 3077/2018 г., I т. о. и от 25.08.2020г по ч. т. д. № 1182/2020 г., І т.о., което настоящият състав споделя. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В настоящия случай от представените към частната касационна жалба доказателства е видно, че на 17.07.2018 г. между „Мого България“ ЕООД (понастоящем с наименование „Амиго Финанс“ ЕООД) и С. В. е сключен договор за покупко – продажба на лек автомобил „Мерцедес C 350”, с рег [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ..., който договор е сключен в изискуемата писмена форма със заверка на подписите(чл. 144, ал.1 ЗДвП.) Съобразно разпоредбата на чл. 24 ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост става със самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден. В случая не са налице данни да е прогласена нищожността на договорът за покупко – продажба на МПС сключен между „Мого България“ ЕООД и С. В., поради което дружеството към настоящия момент се е легитимира като собственик на процесния автомообил. Към частната касационна жалба е представено и свидетелство за регистрация на МПС, което е издадено на 18.07.2018 г. от което е видно, че собственик на моторното превозно средство от тази дата е – „Мого България“ ЕООД (понастоящем с наименование „Амиго Финанс“ ЕООД), а от представения по делото договор за лизинг и приемо- предавателен протокол, че установява, че на същата дата е сключен и договор за лизинг между „Мого България“ ЕООД и С. В. на лек автомобил „Мерцедес C 350”, с рег [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № .... Видно от доказателствата по делото дружеството лизингодател е придобило собствеността върху процесния автомобил преди налагането на запора (с определение от 08.11.2019г.), а със сключване на лизинговия договор тя не преминава върху лизингополучателя С. В. - ответник по бъдещите искове на КПКОНПИ. С оглед на това, обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение чрез запор на автомобил, собственост на трето лице, следва да бъде отменено, доколкото засяга правната сфера не на ответника по бъдещия иск, а на трето лице и не гарантира реализиране на правата на кредитора при евентуално уважаване на иска. Интересът на действителния собственик на имота се засяга от допуснатото обезпечение, тъй като в разяснителната част на т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка е и действителният собственик на веща, неправилно посочена като собственост на ответника. По изложените съображения обжалваното въззивно определение, с което е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху моторно превозно средство собственост на трето лице, следва да се отмени и да се остави без уважение искането на КПКОНПИ за допускане обезпечение на бъдещи искове върху същото. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.