Определение № 5223 от 15.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю. от САК, гр. София. ул. „П.“ № 9, вх. Б, ет. 4, офис 12, срещу определение № 10212 от 28.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5138/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-B състав, с което е потвърдено определение № 8278 от 22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 44823/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, с което производството по делото е прекратено и е върната искова молба с вх. № 172984/18.08.2022 г., депозирана от Е. Д. М.. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради изложени в касационната жалба съображения касаторът моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че в определението си въззивният съд е обсъждал най-вече предпоставките на чл. 2 ЗОДОВ, а предявеният иск е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, поради което поставя въпроса: „Обвързан ли е съдът от посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск?“. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 12 от 27.01.2016 г. на BКC по гр. д. № 4014/2015 г., IV г. о., ГК. Отделно се твърди, че спрямо обжалваното определение са налице основанията за допускането му на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК, като аргументи в тази насока не се излагат. Настоящият съдебен състав приема, че подадената частна жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Производството по делото е образувано по подадена от касатора искова молба, с която е предявен иск срещу Прокуратурата на Република България заради твърдяно противоправно бездействие на Главния прокурор, изразяващо се в отказ да подаде искане до ВКС за възобновяване на НОХД №1018/2019 г. по описа на ВКС, за което е сезиран с жалба номер PRB202007285980. Излагат се твърдения, че вследствие на твърдяното противоправно бездействие ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в продължаващото му незаконосъобразно задържане, като същият се чувствал разстроен и обезверен и загубил вяра в правосъдието и справедливостта. Претендира обезщетение в размер на 20 000 лева с твърдения, че е налице съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Главния прокурор – чл. 47 от ХОПЕС във връзка с чл. 420 от НПК. С обжалваното в настоящото производство въззивно определение съдът е приел, че изложените в исковата молба общи твърдения обосновават извод за недопустимост на производството, тъй като тези твърдения не обосноват приложението нито на някоя от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, нито на която и да е от хипотезите на чл. 2в от ЗОДОВ. Според въззивния съд, в случаите, когато искът се основава на нарушение на правото на Европейския съюз, в исковата молба следва да е налице ясно посочване на конкретни актове/действия, с които съществено са нарушени конкретни норми от правото на Европейския съюз, предоставящи права на частноправни субекти. Съдът е приел, че по аргумент и от мотивите на т. 16 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, следва да се приеме, че е въпрос по допустимостта на иска. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения в него въпрос относно това дали съдът е обвързан от посочената в исковата молба правна квалификация па предявения иск. Въпросът не осъществява основание за достъп до касация, защото определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се упражнява въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения за накърнено субективно материално право и нейния петитум като наведеният довод има характер на касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК и касае правилността на обжалвания съдебен акт, но е без значение в производството по селектиране на касационната жалба по чл. 288 ГПК. Непоставянето на правен въпрос, само по себе си, има за последица недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Налага се изводът, че по поставения въпрос отсъства общата предпоставка за достъп до касация, поради което не подлежи на изследване наличието на твърдяната допълнителна такава. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, т. е. какво е значението на посочения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. От влизане в сила на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ от 2019 година до настоящия момент е създадена в достатъчен обем съдебна практика на ВКС, която не е противоречива, нито се нуждае от осъвременяване. Що се отнася до посоченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК същото предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК – т. е. порок на въззивното определение от разглежданата по-горе категория. Поради това следва да се приеме, че и на същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В обобщение, липсват посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за последица недопускане на обжалваното определение на касационен контрол. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,